Решение № 109 от 05.02.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……../……….02.2020г. гр. Варна

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА

ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ : СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА при секретаря Нели

Катрикова като разгледа докладваното от съдия Кирякова въззивно търговско дело № 1740 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 50446 от 09.07.2019г. на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп” № 33, срещу Решение № 2777 от 20.06.2019г., постановено по гр.д.№ 507/2019г., 41-ви с-в на Варненски районен съд, с което „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И

КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА“ ООД ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Прилеп“ №33 Е ОСЪДЕНО ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Д. ЕГН ********** и адрес *** сумата от 150 лева получена с банков превод от 19.03.2018г. без правно основание, за която сума ответното дружество издало фактура № *********/06.03.2018г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 17.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

В жалбата въззивното дружество, чрез пълномощник юрк Пл.В., счита, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, както и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Изразява се несъгласие с извода на исковия съд, че сумата от 186.60лв., представляваща платени от Д. разноски, които са сторнирани в резултат на постановените съдебни решения, следва да бъде отнесена за частично погасяване на главницата от 2073.34лв., но такова частично погасяване не е извършено с компенсационното изявление и няма данни недължимо получената сума в размер на 186.60лв., за която няма правно основание да бъде задържана, да е върната на ищеца. Сочи се, че протокола за сторниране на вземания е създаден на 13.12.2018г. и счетоводно изпълнен на 18.12.2018г., на която дата остатъчната сума от 186.60лв. е отнесена за частично погасяване на сумата от 2073.34лв., дължима от Д.. Тя не била предмет на компенсационното изявление изх.№ ИП-1889 от 13.12.2019г., тъй като то се отнася само и единствено до сумите, които не са платени нито от Д., нито от Дружеството, докато протоколът за сторниране има за предмет привеждане на счетоводните записвания по партидата на Д. с абонатен номер 1556123, извършени в хронологичен порядък през време на висящността на процеса по гр.дело № 17965/2017г. по описа на ВРС, в съответствие с влязлото в сила решение на съда на 25.11.2018г. Ето защо, съдът неправилно е приел, че остатъчната сума от 186.60лв. няма правно основание да бъде задържана, без да съобрази, че след изпълнението на протокола за сторниране и след извършване на прихващането, обективирано в писмо с изх.№ ИП-1889 от 13.12.2019г., с нея е намален размера на дължимата от Д. сума от 2073.34лв. В тази връзка въззивникът счита, че съдът не е дал указания за доказване на счетоводните операции, осъществени от ответника по изпълнение на протокола за сторниране и компенсационното изявление, което е довело до погрешният извод, че сумата от 186.60лв. не е отнесена за частично погасяване на главницата от 2073.34лв. в резултат от несъобразяване с извършената счетоводна операция по изпълнение на протокола за сторниране.

Счита се, че, съдът е бил длъжен, но не е дал указания на ответника да представи доказателства за изпълнението на протокола за сторниране и компенсационното изявление, поради което е постановил решение при нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се ,че от своя страна ответното дружество е представило всички необходими доказателства във връзка с дадените указания на съда по разпределението на доказателствената тежест в процеса, но при липсата на указания по отношение на отделните счетоводни действия по сторниране на фактури, създаване на нови и тяхното закриване (разплащане) с платени в хода на предходното съдебно производство суми, според въззивника съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Настоява се във въззивната жалба с оглед дадените непълни указания при разпределяне на доказателствената тежест пред първата инстанция, въззивният съд да допусне съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която след запознаване с представените по делото писмени доказателства и извършване на необходимите справки и проучване в счетоводството на ответника, да даде отговор на въпроса - Какви счетоводни операции са извършени по изпълнение на протокола за сторниране от 13.12.2018г. и на компенсационното изявление изх.№ ИП-1889 от 13.12.2018г.? По какъв начин са изпълнени те? Настоява се въззивният съд да отмени изцяло първоинстанционното решение по делото, като вместо това постанови друго такова, с което да отхвърли изцяло предявения иск, както и да присъди съдебно-деловодни разноски в полза на дружеството и за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна Д.С.Д. чрез пълномощник адв.И.З., депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба и липсата на пороци в първоинстанционното решение. Настоява, че решението е правилно и законосъобразно доколкото не се доказва наличие на годно основание за получаване и задържане от ответника на сумата в размер на 150 лева, платен депозит за вещо лице по гр.д. № 17965/2017г., който размер не е бил присъден с окончателното решение по спора. Според въззиваемия протокола за сторниране на вземания от 13.12.2018г. има вътрешнофирмено действие, което не обвързва ищеца.

Противопоставя се на искането за провеждане на ССчЕ, като счита, че съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса като не е длъжен да дава указания за доказване на счетоводни операции. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноските в производството.

По отношение на заявеното от въззивника доказателствено искане съдът се е произнесъл с определение № 3949 от 31.10.2019г., като се е мотивирал, че в съгласие с постановката на т.2 от ТР №1/09.12.2013г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013г., ОСГТК, когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада и въззивният съд счете тези оплаквания за основателни, то той дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които да пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл.266, ал.3 от ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. В конкретния случай с оглед вида и характера на иска, поставен на разглеждане, настоящата инстанция преценява, че исковият съд правилно е разпределил между страните доказателствената тежест относно релевантните за спора факти. Затова не би могло да се изисква от съда да дава указания какви доказателства допълнително следва да представи ищеца, за да обоснове твърденията в отговора на исковата молба, освен това, което изрично е посочил в доклада си, че следва да докаже. Обстоятелството, че представените доказателства не доказват тези твърдения и съдът е мотивирал това свое заключение, не би могло да се вменява като негов пропуск, изразяващ се липсата на указания за представяне на допълнителни доказателства, във връзка с обосноваването на възраженията на ответника срещу основателността на предявения иск. В първоинстанционнното производство страната не е била лишена от ангажиране на експертно заключение за установяване на правопогасяващото си възражение, но не е проявила активност. Въззивната инстанция е приела, че доколкото съдът не е допуснал процесуално нарушение, в сочения от въззиваемият смисъл, то и искането му по доказателствата е неоснователно.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД разгледа съдържащите се в жалбата оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК проверява обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното :

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 от ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК са - да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението. По отношение на заявеното от въззивника доказателствено искане съдът се е произнесъл с определение № 3949 от 31.10.2019г., като се е мотивирал, че в съгласие с постановката на т.2 от ТР №1/09.12.2013г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013г., ОСГТК, когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада и въззивният съд счете тези оплаквания за основателни, то той дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които да пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл.266, ал.3 от ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. В конкретния случай с оглед вида и характера на иска, поставен на разглеждане, настоящата инстанция преценява, че исковият съд правилно е разпределил между страните доказателствената тежест относно релевантните за спора факти. Затова не би могло да се изисква от съда, да дава указания какви доказателства допълнително следва да представи ищеца, за да обоснове твърденията в отговора на исковата молба, освен това, което изрично е посочил в доклада си, че следва да докаже. Обстоятелството, че представените доказателства не доказват тези твърдения и съдът е мотивирал това свое заключение, не би могло да се вменява като негов пропуск, изразяващ се липсата на указания за представяне на допълнителни доказателства, във връзка с обосноваването на възраженията на ответника срещу основателността на предявения иск. В първоинстанционнното производство страната не е била лишена от ангажиране на експертно заключение за установяване на правопогасяващото си възражение, но не е проявила активност. Въззивната инстанция е приела, че доколкото съдът не е допуснал процесуално нарушение, в сочения от въззиваемият смисъл, то и искането му по доказателствата е неоснователно.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

Гражданско дело № 507/2019г. по описа на ВРС е образувано по искова молба от Д.С.Д. с ЕГН ********** срещу „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД с ЕИК *********, с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 150 лева, получена с банков превод от 19.03.2018г. без правно основание, за която сума ответното дружество издало фактура № *********/06.03.2018г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 17.01.2019г. до окончателното плащане на вземането.

В исковата молба ищецът твърди, че е ползвател на вик услуги, за което има открита партида за абонатен номер 1556123, по която се отчита разхода на вода в жилището му, находящо се на адрес гр.Варна, ул. „Юлиус Фучик“ №3. Сочи, че е клиент на „Банка