Определение № 6040 от 20.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6040 гр. София, 20.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело № 20248002100205 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 359 от 05.10.2023г. по гр.д. № 523/2023г. на Пернишки окръжен съд, с което е отменено решение № 94 от 23.05.2023г., постановено по гр.д. № 1037/2022г. на Районен съд-Радомир в частта, в която е уважен предявеният положителен установителен иск за собственост по отношение на А. С. А. и вместо това е постановено ново, с което е отхвърлен иска на В. Д. П., В. З. П., Б. Г. П., Е. Г. П. и С. С. П. против А. С. А. за установяване собствеността върху реална част с площ от 470 кв.м от урегулиран поземлен имот, с площ от 682 кв.м, който по регулационни план на [населено място], общ. Радомир, представлява парцел *, в кв. 168, при посочени граници на реалната част: улица, УПИ *, УПИ X* и останалата част от УПИ *, която реална част е заключена между буквите А-Б-В-ГД-А по комбинираната скица - приложение № 4 към заключението на вещото лице инж. С., която скица, приподписана от съда, е неразделна част от решението. Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която искът за установяване собствеността върху описаната реална част е уважен по отношение на ответниците Д. Т. Й. и С. Т. Й..

Касационната жалба е подадена от ищците В. Д. П., В. З. П., Б. Г. П., Е. Г. П. и С. С. П. чрез адв. А.. Претендира се допускане на касационно обжалване по правните въпроси: 1/ тече ли придобивна давност за реална част от имот, който не е бил предмет на реституционна преписка по ЗСПЗЗ; 2/ тече ли придобивна давност по отношение на реална част от недвижим имот, независимо дали имотът е бил предмет на реституционна процедура по ЗСПЗЗ; 3/ длъжен ли е въззивния съд да постанови решението си като обсъди в съвкупност и в тяхната взаимовръзка събраните доказателства, включително гласните такива и заключението на вещото лице. Сочи се допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

1

Ответникът по жалбата А. С. А. чрез пълномощника си адв. М. взема становище за недопускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството е по положителен установителен иск за собственост на реална част от поземлен имот, предявен от В. Д. П., В. З. П., Б. Г. П., Е. Г. П. и С. С. П. против А. С. А., Д.

Т. Й. и С. Т. Й.. Спорната реална част е индивидуализирана като такава с площ от 470 кв.м. от УПИ *, в кв. 168 по плана на [населено място], заключена между букви А-Б-В-Г-Д-А по скица - приложение № 4 към заключението на вещото лице С..

С първоинстанционното решение искът е уважен. Решението е обжалвано единствено от ответника А. С. А., така че спрямо Д. Т. Й. и С. Т. Й. решението е влязло в сила. С въззивното решение искът срещу А. А. е отхвърлен.

Съдът е приел на първо място, че за ищците съществува правен интерес от воденето на иска, независимо от неприключилата процедура по реституция по ЗСПЗЗ, тъй като те се позовават на наследство и придобивна давност, а не на наследство и реституция. От фактическа страна съдът е установил, че ищците В. Д. П., В. З. П., Б. Г. П., Е. Г. П., и С. С. П. са наследници на С. Т. П., починал на 1971г. Със съдебно решение по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ от 2008г. на наследниците е признато правото да си възстановят собствеността върху нива в местността „Ч.“ с площ от 1,200 дка. С решение № 6 от 19.01.2007г. на ОСЗГ-Радомир е признато правото на възстановяване на собствеността на наследниците на С. Т. П. върху тази нива; отразено е, че собствеността ще бъде възстановена след представяне на удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ. С решение № 6 от 27.05.2015 г. на ОСЗ-Радомир е постановено следното: възстановено е в стари реални граници правото на собственост върху нива с площ от 0,120 дка; отказано е възстановяването на нива с площ от 0,610 дка на осн. чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ като е указано, че на правоимащите се следва обезщетение; отказано е възстановяването на нива с площ от 0,470 дка поради наличие на спор за материално право, за което на правоимащите е указано, че спорът следва да бъде разрешен по реда на чл.14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Именно правото на собственост върху последната посочена част от 0,470 дка, представляваща част от цялата бивша нива с обща площ от 1,200 дка, е предмет на настоящия спор. Според удостоверението по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ тази част се намира в УПИ *, кв.168 по действащия регулационен план на [населено място], за който имот е издаден нотариален акт през 2006г. на името на В. Т..

Установено е, че с нотариален акт от 1994 г., поправен с два други акта, е признато в полза на С. А. В., Ц. А. К., С. А. К. и К. А. Т. правото на собственост по давност върху горепосочения УПИ * с площ от 680 кв.м. С нотариален акт от 22.06.2006г. К. А. Т. и Ц. К. са се разпоредили в полза на В. Д. Т. с притежаваната от тях 1/2 идеална част от УПИ *. С решение по гр.д. № 778/2014г. на Районен съд-Радомир, влязло в сила на 12.10.2017г., е извършена съдебна делба на УПИ *, като имотът е възложен в общ дял на ответника А. С.

А. и на Г. С. А., Ц. Й. М., З. Й. С., Д. Т. Й. и С. Т. Й.. С нотариален акт от 09.08.2022 г. Г. С.

А., Ц. Й. М. и З. Й. С. са продали на А. С. А. своите 10/18 ид.ч. от имота.

Според приетата техническа експертиза имотът за пръв път е включен в регулационния план 2 от 1981г., изменен през 1988г., като в кадастралния план не са посочени имоти с планоснимачни номера. По първата редакция на регулационния план са обособени два парцела: *-за магазин и *. Съгласно изменението от 1988г. от парцел * са обособени нови четири парцела за индивидуално жилищно строителство, един от които е парцел *. Спорната част попада в парцел *. от кв. 168, с площ от 680 кв.м. Вещото лице при оглед на място е констатирало, че спорната част от 470 кв.м. е оградена с метални и бетонови колове и телена оградна мрежа, като ограждането включва и целия съседен парцел *, който е застроен с двуетажна масивна жилищна сграда. На изготвената комбинирана скица към заключението спорният имот е ограничен по буквите А-Б-В-Г-Д-А.

Събрани са показания на трима свидетели. Според тях процесният имот е част от бивша нива с площ над 1 декар, в която наследодателят на ищците е отглеждал царевица и картофи. След смъртта на С. П. очертаната със зелен контур в скицата на вещото лице част от тази нива се ползва от неговите наследници, които са я заградили, а около 1980 г. са построили къщата в парцел * от кв. 168.

Въз основа на тези фактически обстоятелства решаващият съд е приел, че реституцията на земеделски имот, който е включен в урбанизирана територия, се извършва въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ. До приключване на реституционната процедура давност срещу правоимащия не може да тече. Съдът е приел, че правоимащите също не могат да се позовават на давност преди приключване на реституцията, в който смисъл е посочил Решение № 69 от 31.03.2010г. по гр.д. № 646/2009г. на І г.о. Конкретно в случая наследниците на С. П. са инициирали реституционна процедура за бившата нива от 1200 кв.м. и тази процедура не е приключила с решението на ОСЗ от 2007г., защото то не съдържа граници на възстановявания имот. С решението от 2015г. е отказано възстановяването на собствеността за частта от 0,470 дка поради спор за материално право.

С това решение реституционната процедура също не е приключена, а следва да се счита спряна до разрешаване на спора. Според съда спор по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ не е налице в случая, тъй като ответникът или негови праводатели не заявяват реституционни права, противопоставими на тези на ищците. Ето защо съдът е счел, че при неприключила административна процедура за ищците не е могла да тече придобивна давност. С тези съображения е отхвърлил иска им.

При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното:

Поддържа се основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правните въпроси: 1/ тече ли придобивна давност за реална част от имот, който не е бил предмет на реституционна преписка по ЗСПЗЗ; 2/ тече ли придобивна давност по отношение на реална част от недвижим имот, независимо дали имотът е бил предмет на реституционна процедура по ЗСПЗЗ. Практика по тези въпроси не е посочена. Въпросите, както са формулирани, не са определящи за изхода на спора. Първо, самите ищци в исковата молба са се позовали на реституционната процедура, в резултат на която им е отказано възстановяването на спорната реална част от 470 кв.м., т.е. имотът несъмнено е предмет на възстановяване по ЗСПЗЗ. Второ, според решаващите мотиви на съда висящата процедура по възстановяване 3 собствеността на ищците и техния наследодател е пречка да тече давност в тяхна полза. Тези мотиви и позоваването на Решение № 69 от 31.03.2010г. по гр.д. № 646/2009г. на І г.о., са некоректни. В решението е разгледана хипотеза на позоваване на придобивна давност срещу община и е прието, че поради забраната на чл.86 ЗС давност срещу ТКЗС, а след отчуждаването и срещу държавата, не може да тече; посочено е също така, че за имоти, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ правоимащите не могат да се позовават на придобивна давност, а следва да се легитимират с решение на поземлената комисия.

Казусът е неотносим към настоящия случай, в който ищците сочат неприключената административна процедура, спряна до разрешаване на спор за материално право и същевременно се позовават на придобивна давност, но срещу физически лица и за период включително след приемането на реституционните закони. Безпротиворечиво се приема в практиката на Върховния касационен съд, че при неприключена реституционна процедура давност не тече срещу претендиращият възстановяване на собствеността. В този смисъл е другото посоченото от съда решение - решение № 106 от 16.07.2019г. по гр.д. № 4100/2018г. на І г.о. Разрешението е продължение на заложения в чл.5, ал.2 ЗВСОНИ принцип, че давност не тече срещу този, който не може да се защити. Целта е да се избегне придобиване по давност на подлежащия на реституция имот от друго лице докато трае административното производство. В настоящия процес на давност се позовават ищците, чиято реституционна процедура не е приключила и в тяхна полза давност срещу ответниците би могла да тече. Независимо от горното, доколкото предмет на спора е реална част от урегулиран поземлен имот, то за придобиването й по давност е действала забраната на чл.59 ЗТСУ/отм./, а сега чл. 200, вр. чл.19, ал.1 ЗУТ. Спорната реална част от 470 кв.м. е присъединена на място към съседния парцел *, но оставащата площ от парцел * (680-470 = 210кв.м.) не отговаря на изискванията на чл.19, ал.1 ЗУТ за самостоятелен УПИ нито по площ, нито по лице. Затова придобиване по давност на такава реална част е невъзможно. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд - решение № 50045/04.05.2023 г. по гр.д. № 2690/2022 г. на ВКС, I г.о., Решение № 14/13.09.2022 г. по гр.д.

№ 1600/2021 г. на ВКС, II г.о., Решение № 154/21.12.2020 г. по гр.д. № 4689/2019 г. на ВКС, I г.о. и др. Изводът на въззивния съд, че ищците не са могли да придобият реалната част от УПИ по давност, съответства на тази практика, макар и не по изложените от съда съображения.

Не следва да се допуска касационно обжалване и по третия въпрос - за задължението на съда да постанови решението си като обсъди в съвкупност и в тяхната взаимовръзка събраните доказателства, включително гласните такива и заключението на вещото лице. Решаващият съд е изпълнил това свое задължение. Наведените от касатора оплаквания са, че съдът не е взел предвид установеното владение на ищците върху реалната част по буквите А-Б-В-Г-ДА на скицата на вещото лице, а не върху целия бивш имот, както и не е взел предвид посоченото от вещото лице, че не може да се търси идентичност между процесния имот, имот пл. № * по помощния план и решението на ОСЗГ от 19.01.2007г. Първото оплакване не кореспондира с мотивите на съда. С тях искът е отхвърлен не поради недоказано владение, а поради пречка за придобиване по давност. Второто оплакване не съответства на 4 посоченото от вещото лице. Видно от заключението и от скица приложение №4, че имот № * по помощния план, записан на С. П., попада върху парцел * и върху спорната част от парцел *. Експертът установява, че границите на имота, признат за възстановяване с решението от 19.01.2007г., са определени със съдебното решение по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и те също попадат в върху парцели * и * по действащия ЗРП на [населено място].