Решение № 389 от 08.05.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. гр. Хасково, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20255640102112 по описа за 2025 година

Предявени са при условията на обективно и субективно съединение установителни искове – главни и евентуални, с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от С. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул.***************, **********, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.**********, адв. П.И.П от АК - Хасково против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.***************, Бизнес център „България“ и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.***************, Бизнес център „България“, за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № ********** от 26.04.2024 г., сключен между ищеца и ответника „Кредисимо” ЕАД и на Договор за поръчителство от 26.04.2024 г., сключен между ищеца и ответника „Ай Тръст” ЕООД; а в условията на евентуалност – за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 4 от Договор за паричен заем № **********/26.04.2024 г. и на клаузата, предвиждаща допълнително оскъпяване по Договор за поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД от същата дата.

В исковата молба се твърди, че на 20.04.2024 г. между ищеца и първия 1 ответник е сключен договор за паричен заем № **********, по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 950 лв. при годишен лихвен процент – 40 % и годишен процент на разходите 48.23 %, като заемателят следвало да погаси кредита на 13 месечни вноски. Съгласно чл.4 от договора за заем, заемателят се задължава в срок от броени часове от датата на подаденото заявление за кредит да представи на заемодателя едно от трите обезпечения, подробно описани в три точки. От същата дата се появявал и договор за поръчителство, сключен с втория ответник, съгласно който потребителят дължи възнаграждение за поръчителство в размер на 431,56 лв., платимо разсрочено на вноски на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем. Ищецът поддържа, че имайки качеството на потребител по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗЗП, процесният договор попада в приложното поле на ЗЗП и ЗПК. Твърди, че е усвоил заемният ресурс, но не дължи изпълнение на вземанията за възнаграждение за поръчителство и за договорна лихва, тъй като същите се основават на нищожна кредитна сделка.

Поддържа изначална и цялостна нищожност на договора поради недействителност на съществен елемент от договорното му съдържание по чл.

11, ал. 1, т. 9 от ЗПК - договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави, противоречие с императивни правни норми и на основание на нейната неравноправност, което е довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Сочи, че кредиторът не е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва, изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК относно ГПР по кредита, не са изпълнени и условията на чл. 11, ал. 2 от ЗПК общите условия по договора да бъдат подписани от потребителя, не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като в съдържанието на договора не е включен размерът на лихвения процент на ден и не са разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал.

6 ЗПК. С оглед на това поддържа, че договорът за потребителски кредит не е породил валидни права и задължения като излага подробни съображения за недействителността му. Излага подробни съображения за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва - поради накърняване на добрите нрави, 2 противоречие с императивните разпоредби на чл. 11 ал.1 т.9 и т.10 ЗПК и неравноправност на клаузата. Поддържа, че възнаграждението за поръчител представлява скрита печалба за кредитора и скрита възнаградителна лихва, което прави посочената в договора неотговаряща на действително приложения лихвен процент. Твърди, че предвиждайки възнаграждение за предоставяне на поръчителство се цели преодоляване на изискванията на чл.19 ал.4 от ЗПК, като фирмите за бързи кредити са въвели практиката да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят, а след като не могат да отговорят на тези изисквания в договорите за кредит били включени санкции под формата на неустойки, представляващи допълнителна печалба за търговеца. Излага, че преценката за действителността на клаузата за обезпечението и за неговия обоснован размер следвало да се извърши с оглед претърпените вреди от неизпълнението при спазване на критериите, заложени т.3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д.№1/2009 г., с което се разяснява, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за обезпечение произтичат от неговите функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските отношения. Твърди, че предвидената трансформирана неустойка за възнаграждение на поръчител излиза извън присъщата на обезпечението обезщетителна функция. В договора били създадени препятствия пред потребителя да изпълни изискванията за осигуряване на обезпечение, за да възникнат условията кредиторът да начисли допълнително оскъпяване под скритата форма на възнаграждение на поръчител. Поддържа, че поради това, че възнаграждението е скрита лихва, кредиторът не е изпълнил условията на чл.

11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е разписал в съдържанието на договора действително приложените в правоотношението договорна лихва, а съгласно чл. 21 ЗПК, договорна клауза, която има за цел или за резултат заобикаляне на изискванията на ЗПК, е нищожна.

Ищецът поддържа, че възнаградителната лихва е уговорена неравноправно по смисъла на чл. 143 ЗЗП и при сключване на процесния договор потребителят не е могъл да прецени обхвата на поетото от него задължение и същият е бил заблуден от търговеца, че ще дължи цена на кредита в размер на 48.23 %, тъй като не му е било оповестено по обективен и прозрачен начин, ясно и разбираемо какви са икономическите последици от поетото от него задължение и какъв е действителния размер на 3 възнаградителната лихва, а е бил заблуден, че трябва да престира и за възнаграждение на поръчител.

Посочено е още в исковата молба, че не са спазени и изискванията на чл.

11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй като в договора не е посочен действителния размер на ГПР, тъй като в същия е следвало да бъде включено и възнаграждението за поръчител, а посочването на по-нисък от действително прилагания ГПР представлява нелоялна търговска практика, подвежда потребителя относно спазването на забраната по чл.19 ал.4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора, с което са нарушени правата на потребителя. Освен това твърди, че ГПР е посочен бланкетно, само като абсолютна стойност, без в договора да е включена ясно разписана методика за формирането му и какви конкретни компоненти са включени в него. С оглед всички подробно изложени в исковата молба доводи счита, че е налице цялостна недействителност на договора за кредит и в случая не са приложими хипотезите на чл. 26 ал.4 от ЗЗД, поради което на основание чл. 23 от ЗПК следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита. Независимо, че между страните не е възникнало валидно облигационно правоотношение и кредитът е предсрочно погасен, сочи, че кредиторът предявява искания за заплащане на лишено от правно основание вземане, което извежда правния му интерес от предявяване на исковете.

По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем № ********** от 20.04.2024 г., сключен между ищеца и ответника „Кредисимо” ЕАД и на Договор за поръчителство от 20.04.2024 г., сключен между ищеца и ответника „Ай Тръст” ЕООД, а в условията на евентуалност – нищожността на клаузите на чл. 4 от Договор за паричен заем № **********/20.04.2024 г. и на клаузата, предвиждаща допълнително оскъпяване по Договор за поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД от същата дата. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК са депозирани писмени отговори на искова молба от страна на двамата ответници, които оспорват предявените искове.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД моли да бъдат отхвърлени като 4 неоснователни и недоказани предявените от ищеца искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Моли да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за разноски, като се оспорва, че последният е материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. В условията на евентуалност моли възнаграждението чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв да бъде определено в справедлив размер спрямо ниската правна и фактическа сложност на делото и съобразно актуалната практика на СЕС.

Ответникът „Ай тръст“ ЕООД също моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от ищеца искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Моли да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за разноски като се оспорва, че последният е материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. В условията на евентуалност моли възнаграждението чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв да бъде определено в справедлив размер спрямо ниската правна и фактическа сложност на делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните на спорят, а и по реда на чл.146, ал.1, т.3 ГПК с Определение № 393/02.03.2026 г. са обявени за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 26.04.2024 г. между ищеца С. А. А. и ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № **********, за сумата от 950 лева, която е усвоена от кредитополучателя, както и че на същата дата между ищеца С. А. А. и ответника „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство към договор за потребителски кредит № **********.

Макар самите договори да не са представени по делото, въпреки указанията на съда, обективирани в Определение № 393/02.03.2026 г., във връзка с формулирани доказателствени искания на ищеца, следва да се приеме за установено с оглед на заключението на допуснатата и назначена съдебносчетоводна експертиза и представените от двамата ответници справка от „Кредисимо“ ЕАД за извършени плащания по Договор за паричен заем № **********/26.04.2024 г. от 31.03.2026 г. и справка - извлечение от системата на „Ай тръст“ ЕООД към Договор за предоставяне на поръчителство към 5 договор за паричен заем № **********/26.04.2024 г. от 31.03.2026 г., че по силата на договор за потребителски кредит № ********** от 26.04.2024 г., а не както твърди ищецът - от 20.04.2024 г., сключен между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД, последният му е предоставил сумата в размер на 950,00 лева/485,73 евро, която той следва да върне на 13 месечни погасителни вноски, с първа падежна дата – 20.05.2024 г. и последна – 20.05.2025 г. при договорен фиксиран годишен лихвен процент от 40.00 % и ГПР в размер на 48.20 %. В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че ищецът следва да представи обезпечение по кредита, като на същият се предоставя избор от две възможности: 1) банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението, или 2) сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от ответника юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението за сключване на договора.

С оглед възникване на посоченото задължение за ищеца, С. А. А. е сключил Договор за предоставяне на поръчителство от 26.04.2024 г. с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който той се задължава да отговаря пред първия ответник „Кредисимо“ЕАД солидарно с ищеца по сключения договор за потребителски кредит. За поемане на посоченото задължение, ищецът следва да заплати на ответника „Ай Тръст“ ЕООД възнаграждение в общ размер от 704,30 лева/360,10 евро, платимо на датата на падежа на всяка погасителна вноска по договора за кредит, което се внася по банковата сметка на „Кредисимо“ЕАД за предоставяне на кредити.