Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 402 от 03.04.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 316/2025
Вид
Решение № 402
Подписан
03.04.2025
В сила
03.04.2025
Състав
Анелия Маркова, Зорница Гладилова, Величка Борилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. София, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20251000500316 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 6292/15.11.2024 г., по гр.д.№ 13159/2023 г. на Софийски градски съд, ГО, I-28 състав, съдът е осъдил Застрахователно дружество „Бул инс“ АД да заплати на Ц. А. Р. на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, вр. чл.409 КЗ, сумата от 36 220 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица № Е21990014850/19.08.2021 г. на Застрахователно дружество „Бул инс“ АД, по застраховка „Автокаско“, за настъпила тотална щета на застрахованата вещ - лек автомобил „БМВ“, peг.

№********, вследствие на ПТП от 29.07.2022 г., ведно със законната лихва върху присъденото застрахователно обезщетение, считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на лек автомобил „БМВ“, peг. № ******** до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлил като неоснователни иска за главница за разликата му до пълния предявен размер от 45 197.80 лв.; за сумата от 6 424.84 лв., представляващи мораторна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение, начислена за периода от 08.09.2022 г. до датата на подаване на исковата молба 22.11.2023 г., както и за законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба 22.11.2023г. до датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на лек автомобил „БМВ“, peг. №********.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от Ц. А. Р., който го обжалва в отхвърлителната му част и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковете му в пълнота.. Поддържа, че е неправивилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Първоинстанционният съд неправилно кредитирал заключението на повторната съдебно-авто-техническа експертиза. За да стори това съображенията му били, че е изготвена от хабилитиран преподавател и от друга страна, 1 че заключението било по-задълбочено и пълно при обосновка на използваните методи на оценка. Въззивникът поддържа, че и двете вещи лица били от списъка с вещите лица и би следвало да са равнопоставени. Счита, че заключението по повторната експертиза било противоречиво и необосновано. Вещото лице не конкретизирало на кои оферти „предлага“ се основавало заключението му за стойността на автомобила, а просто посочило в какъв диапазон са и колко е средната им стойност. Необосновано било становището на това вещо лице и относно пазарната стойност на запазените части като не успяло да обясни на какво основание приема 35% запазени части. Вещото лице не обяснилозащо в някои аспекти се основава на Наредба №24/08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл.249, т.1 и 2 от КЗ и за Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС /отм., но действаща и към настоящия момент по отношение на Методиката/, а в други не се основава на нея, в частност защо не възприема нормативната разпоредба на чл.22, ал.2 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, според която „При установяване на запазени части размерът на застрахователното обезщетение не може да се определи под 75 % от размера на действителната стойност“, т.е. стойността на запазените части, която следваше да приеме вещото лице при изчисляването на размера на застрахователното обезщетение, не може да бъде по-висока от 25% (двадесет и пет процента) от действителната стойност на автомобила. Въззивникът твърди, че заключението на вещото лице по основната съдебно-авто-техническа експертиза било правилно, обосновано и непротиворечиво. Вещото лице съчетавало информацията за оферти „предлага“ към датата на изготвяне на заключението си с правилното съобразяване със съответното овехтяване, за да обоснова изчисляването на действителната стойност на процесния автомобил към датата на процесното ПТП. Посочена е информация за конкретни оферти „предлага“ и в по-голяма пълнота е описало индивидуалните специфики на процесния автомобил.Правилно бил изчислен и размера на запазените части - 25%, което кореспондира с действащата разпоредба на чл.22, ал.2 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По отношение на изцяло отхвърления иск за присъждане на мораторна лихва в размер на 6 424.84 лв., начислена върху главницата за периода от 08.09.2022 г. до датата на подаване на исковата молба, твърди, че ответникът е изпаднал в забава съобразно общото правило, въведено в чл.409 от КЗ. По аргумент от този текст следвало да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава от момента, в който е отказал заплащане на застрахователно обезщетение. Съдът неправилно приел, че законна лихва за забава следвало да се изчислява от момента на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на процесния автомобил, а не от датата на подаване на исковата молба. В нито един момент застрахования не бил уведомен от застрахователя, че е налице тотална щета.

Ответникът Застрахователно дружество „Бул инс“ АД оспорва въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Счита, че първоинстанционният съд правилно се е позовал на повторната съдебно-авто-техническа експертиза, тъй като нейното заключение било по-обосновано и задълбочено, докато основното заключение съдържало пропуски и недостатъци. Счита, че правилно е отхвърлена претенцията за мораторна лихва, тъй като не били установени законовите предпоставки за изпадане в забава и от друга страна липсвали представени изискуеми документи за тотална щета.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Ц. А. Р. срещу Застрахователно дружество „Бул инс“ АД обективно кумулативно съединени 2 осъдителни искове с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ, вр. чл.409 КЗ за сумата 45 197.80 лв., представляващи застрахователно обезщетение по застрахователна полица № Е21990014850/19.08.2021 г., по застраховка „Автокаско“, за покриване на вредите по автомобил „БМВ“, per. № ********, настъпили в резултат на ПТП, настъпило на 29.07.2022 г.; сумата от 6 424.84 лв., представляващи мораторна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение, начислена за периода от 08.09.2022 г. до датата на подаване на исковата молба 22.11.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба 22.11.2023 г. до окончателното плащане на задължението.

Ищецът твърди, че на 29.07.2022 г., при управление на „БМВ“, per. №********, е претърпял ПТП /самокатастрофа/ по пътя между гр. Несебър и гр. Поморие, км.208-3. Механизмът на ПТП е както следва: поради управление с несъобразена скорост с пътните условия, при ляв завой Ц. Р. губи контрол над автомобила, като излиза в дясно по посока на пътното движение извън пътното платно, като преминава през отводнителна канавка и навлиза в земеделска земя. Към момента на процесното ПТП по отношение на автомобил „БМВ“, per.

№ ******** била действаща имуществена застраховка „Каско“ със ЗД „Бул инс“ АД застрахователна полица №Е21990014850, по к оято застрахователната сума по полицата била 68 000 лв. След настъпване на процесното ПТП Ц. Р. уведомил ЗД „Бул инс“ АД за произшествието, като е предоставил автомобила за оглед на вредите. Образувана е Щета № 2203023057 по описа на ЗД „Бул инс“ АД. С писмо изх.№ ОК-646037/08.09.2022 г. и изх.№ ОК-703647/03.10.2022 г. ЗД „Бул инс“ АД уведомило „Уникредит лизинг“ АД и „Софавто“ ООД /съответно собственик и първичен лизингополучател по отношение на автомобила/, че отказва да изплати застрахователно обезщетение, тъй като към датата на процесното ПТП водачът е управлявал автомобила без актуално преминат Годишен технически преглед.

Според застрахователя липсата на актуален, към датата на процесното ПТП, ГТП представлявало изключен риск по Раздел III „Изключени рискове“, т.1.18 /управление на техническо неизправно МПС/ от Общите условия по застраховка „Автокаско“ и дава право на застрахователя да откаже изплащането на застрахователно обезщетение. Ц. Р. счита отказа неоснователен, тъй като това обстоятелство не давало основание на застрахователя да откаже да изплати застрахователно обезщетение, както и че не било в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Към момента на ПТП автомобилът е бил технически напълно изправен и процесното ПТП е настъпило поради съвсем други причини - шофиране с несъобразена, с пътните условия, скорост. На 28.09.2023 г. „Уникредит лизинг“ АД /собственик на автомобила към датата на ПТП, с право по чл. 384, ал. 2, т.2 от КЗ да получи обезщетение при „ тотална щета “ по смисъла на чл.390 от КЗ/ и „Софавто“ ООД /първичен лизингополучател към датата на ПТП, с право си по чл. 384, ал. 2, т. 1 от КЗ да получи обезщетение при частична щета/ прехвърлили на Ц. Р. с Договор за цесия вземанията си срещу ЗД „Бул инс“ АД по Щета №2203023057, за което ЗД „Бул инс“ АД било уведомено на 06.10.2023 г. от цедентите.

Ответникът по исковете ЗД „Бул инс“ АД ги оспорва и моли да бъдат отхвърлени.. Твърди, че е налице е изключен риск, по смисъла на т. 1.18 ОУ от приложимите към застраховката Общи условия, причинени от или вследствие на груба небрежност на застрахования, вкл. на трето ползващо МПС лице, което лице е било упълномощено да управлява МПС или да извършват други дейности. Причинени от или вследствие на умишлени действия или груба небрежност вреди не се покривали от застрахователя. От представения ППТП се установява, че катастрофата е причинена вследствие отклоняване от пътя поради движение с несъобразена скорост, като нямало данни за техническото състояние на автомобила, нито нарочен документ в тази връзка, който да удостоверява техническата му изправност към датата на ПТП и че то не се дължи на техническа неизправност, а само на движението с несъобразена скорост. Оспорени са констатациите в ППТП, в който се твърди като единствена причина за него да е движение с несъобразена скорост на лекия автомобил и действителността на процесния договор за цесия. Размерът на вредата подлежи на пълно главно доказване от страна на ищеца. В случая било налице „тотална щета” по смисъла на чл. 390 КЗ, като от размера на обезщетението следва да се извади стойността на запазените 3 части.

Представена е застрахователна полица № Е21990014850/19.08.2021 г., видно от която „Уникредит лизинг“ АД, в качеството си на застраховано лице, сключило с ЗД „Бул инс“ АД договор за имуществена застраховка „Автокаско“, по клауза „Пълно каско“, по отношение на притежаваният от „Уникредит лизинг“ АД автомобил „БМВ“, per. №********.

Уговорена е застрахователна сума в размер на 68 000 лв.и застрахователна премия 3606.72 лева. Срокът на застрахователно покритие е от 29.09.2021 г. до 08.09.2022 г.

Представени са Общите условия по договора за лизинг, в т.1.18 от които като изключен риск е предвидено управление на технически неизправно МПС.

По Договор за лизинг № 116723/09.09.2019 г., „Софавто“ ООД е отдало при условията на финансов лизинг на Ц. Р. автомобил „БМВ“, per. № ******** като е посочено, че към датата на процесното ПТП собственик на автомобила е „Уникредит лизинг“ АД.

Представен е Протокол за ПТП от 29.07.2022 г., от който се установява, че на 29.07.2022 г., при управление на „БМВ“, per. №********, е претърпял ПТП /самокатастрофа/ по пътя между гр. Несебър и гр. Поморие, км.208-3. Механизмът на ПТП е както следва: поради управление с несъобразена скорост с пътните условия, при ляв завой Ц. Р. губи контрол над автомобила, като излиза в дясно по посока на пътното движение извън пътното платно, като преминава през отводнителна канавка и навлиза в земеделска земя.