Разпореждане № 186 от 08.04.2020, Районен съд - Котел

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е № 186

08.04.2020 г.

Днес,

08.04.2020 г., Йовка Бъчварова, съдия – докладчик по гражданско дело № 508 по описа на РС Котел за 2019 г., след като разгледах материалите по делото, установих следното:

Производството по делото е образувано по искова молба по реда на чл.422 от ГПК, подадена от „Теленор България“ ЕАД срещу Г.Л.К.. Твърди се, че в полза на ищеца била издадена заповед за изпълнение № 233/17.07.2019 г. по чл.410 от ГПК по частно гражданско дело № 358/2019 г. на РС Котел. Искът се предявявал след дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Към установителния иск се съединяват и осъдителни искове, основани на други правоотношения, възникнали между страните.

Съдът, при направена проверка на редовността на исковата молба, установи следното :

В заявлението, по повод на което е издадена заповедта за изпълнение, са претендирани следните суми :

1/372.48 лева, представлващи незаплатени услуги по договор за мобилни услуги от 17.05.2018г., ползвани за периода от 17.05.2018г. до 24.08.2018г., за които била издадена фактура от 25.08.2018г., с краен срок на плащане 09.09.2018г.

2/377.95 лева,представляващи неустойка, дължима при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, равнима на трикратния размер на месечните абонаменти.

3/28.56 лева, представляващи мораторна лихва за периода от

10.09.2018г. до 12.06.2019г.

4/Законната лихва от 05.07.2019г.

Заповедта е издадена за всички суми, както и за сумата 205.00 лева разноски.

В исковата молба са изложени следните фактически обстоятелства : Твърди се, че на 17.05.2018г. бил сключен договор за мобилни услуги, по силата на който на ответника било предоставено ползването на мобилен № 0886/409873 по абонаментен план Тотал 44.99лв. Претендира се присъждане на неплатени по този договор услуги в размер на 120.69 лева, дължими за периода от 17.05.2018г. до 24.08.2018г.

Твърди се, че договорът бил едностранно прекратен по вина на ответника, поради което се претендира неустойка в размер на 112.48 лева.

Тези два иска са допустими, тъй като между фактите, изложени в заявлението по чл.410 от ГПК, и тези в исковата молба, е налице идентитет.

Недопустимо обаче ищецът е предявил и установителен иск по чл.422 от ГПК, с който претендира присъждане на неустойка в размер на 265.48 лева, дължима при предсрочното прекратявяне на договора за лизинг, сключен на 17.05.2018г., щом това вземане не е било заявено в заповедното производство.

Исковата молба е нередовна, тъй като претенциите за неустойки за прекратяване на двата договора са предявени общо по реда на чл.422 от ГПК.

На ищеца следва да се дадат указания да прецизира и петитума на исковата молба:

1/

Петитумът на установителния иск по чл.422 от ГПК за вземането на неустойка по договора за мобилни услуги да се формулира за сумата 112.48 лева, съобразно изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения.

2/За вземането за неустойка по договора за лизинг да се формулира петитум, съобразно изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения – за сумата 265.48 лева, като този иск следва да бъде осъдителен, а не установителен.

След уточняване на цената на предявените искове, ще бъде определена и дължимата държавна такса.

Ръководена от гореизложените съображения

Р

А З П О Р Е Ж Д А М:

УКАЗВАМ на ищеца, че исковата молба е нередовна и му давам едноседмичен срок, в който да изпълни указанията на съда, съобразно мотивите.

ДОПЪЛНИТЕЛНАТА молба да се представи с препис за връчване на ответника.

Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на дадените указания в срок съдът ще прекрати производството по делото в нередовната му част.

С

Ъ Д И Я :