Определение № 982 от 18.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 982 гр. София, 17.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501002 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 230, ал. 1 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 15579/09.02.2024 г. на „ТСТ 2015“ ЕООД, ЕИК 202498352, със седалище и адрес на управление с.

Николово, ул. „Първа“, № 13 срещу Определение № 1110/24.01.2024 г. , по в.гр.д. № 7026/202 1 г., на СГС , Г О , IV-В с., с което е прекратено производството по делото и е обезсилено постановеното първоинстанционно решение, в хипотезата на чл. 230, ал. 1 ГПК.

Частният жалбоподател твърди, че между страните било сключено споразумение, което макар и със закъснение се изпълнявало като не били изплатени две вноски по него. По същество моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за разглеждането му от СГС.

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, частният въззивник „ЕВРОПРОТЕКТ“ ЕООД, ЕИК 200724888, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Враня“, № 114, ет. 5, ап. 13, не депозира отговор на жалбата.

Въззивната частна жалба е подадена в границите на срока по чл. 275, ал.

1 ГПК, от легитимирана страна, чрез надлежно опровомощен процесуален представител, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски Апелативен Съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

Производството по в.гр.д. № 7026/2021 г., на СГС, ГО, IV-В с., е било образувано по въззивна жалба на „Европротект“ ЕООД срещу Решение № 20049094/22.02.2021 г., по гр.д. № 35409/2019 г., на СРС, II ГО, 75 с., в частта с която са уважение исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 367 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД предявени от „ТСТ 2015“ ЕООД.

1

В хода на въззивното производство са постъпили молба вх. № 47008/17.05.2023 г. и молба вх. № 47011/17.05.2023 г., с които въззивникът и въззиваемият са отправили искане за спиране на производството по делото, в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК - по взаимно съгласие между страните. В молбите страните са посочили, че между тях е постигнато извънсъдебно споразумение.

С протоколно Определение от съдебно заседание, проведено на 18.05.2023 г., съдът уважил искането на страните и спрял производството по делото, поради постигнато от тях взаимно съгласие.

С атакуваното Определение 1110/24.01.2024 г. съдът след като е съобразил, че от спирането на производството е изтекъл 6 м. срок, в границите на който нито едната от двете страни не е поискала възобновяване на производството, е прекратил производството по делото като е обезсилил постановеното първоинстанционно решение по делото.

Въззивния съд преценява постановеното определение като правилно.

Фактическият състав на основанието за прекратяване на производството по чл. 231, ал. 1 ГПК включва два елемента: спиране на делото поради постигнато взаимно съгласие на страните за преустановяване на процесуалните действия и изтичането на шестмесечен срок, в рамките на който никоя от тях не е поискала от съда възобновяването му. С оглед установения принцип за процесуална дисциплина, в хипотезите, в които едно процесуално действие е извършено от съда по искане на страните, последните имат задължението да следят за изтичането на процесуалните срокове, свързани с него, както и да търпят последиците, чието настъпване законът предписва при изтичането им.

В случая, производството е било спряно в резултат на съвпадащите си изявления на въззивника и въззивания в тази посока, обективирано в коментираните по-горе писмени молби. За постановеното спиране всяка от страните е била уведомена, както следва: - на 12.06.2023 г. въззивника и – на 23.06.2023 г. въззиваемия като не са налице данни постановеното спиране да е било предмет на инстанционен контрол. При това положение установения в процесуалния закон 6 м. срок е изтекъл на 02.01.2024 г. като не се установява от книжата по делото някоя от страните да е поискала възобновяване на производството преди изтичането на посочения срок. Поради което и закономерно съставът на въззивния съд е постановил атакуваното определение, с което производството е било прекратено, в хипотезата на чл.

231, ал. 1, изр. първо ГПК, а постановеното първоинстанционно решение е било обезсилено в съответствие с предвиденото в изр. второ от посочената норма.

Следва да бъде посочено, че мотивите на страните да поискат спиране на производството по взаимно съгласие не са предмет на изследване, нито при постановяване на спирането, нито при прекратяването на производството.

Иначе казано, ирелевантно е за произнасянето на съда дали страните са постигнали извънсъдебно споразумение за уреждане на отношенията им или са в процес на преговори за постигане на такова, дали то се изпълнява, респ. дали е изпълнено, изцяло или частично. В този смисъл оплакването във въззивната частна жалба се преценява като неоснователно.

В заключение, постановеното определение от СГС като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.

2

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1110/24.01.2024 г. , п о в.гр.д. № 7026/202 1 г., на СГС , ГО, IV-В с., с което е прекратено производството, в хипотезата на чл. 231, ал. 1, изр. първо ГПК и е обезсилено постановеното Решение № 20049094/22.02.2021 г., по гр.д. № 35409/2019 г., на СРС, II ГО, 75 с., в атакуваните му части, на осн. чл. 231, ал. 1, изр. второ ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3