Решение № 1335 от 11.12.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2115/2025
- Вид
- Решение № 1335
- Подписан
- 11.12.2025
- В сила
- 11.12.2025
- Състав
- Даниела Димова Томова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 109, ал. 1, т. 4 · Закон за енергетиката
- чл. 113, ал. 1, т. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 39, ал.1, т.5 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 33а · Закон за енергетиката
- чл. 200 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1335 гр. Варна, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела Д. Томова
Членове:
Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20253100502115 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. М. М. с ЕГН ********** от *****, чрез пълномощник адв. Ц. Д. АК Варна, срещу Решение № 2788/21.07.2025г., пост. по гр.д. № 12231/2024г. по описа на ВРС, с което е признато за установено в отношенията между страните, че жалбоподателят дължи на ищеца „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „Владислав Варненчик“ №258, на основание чл. 415 ал. 1 т. 1, вр. с чл. 422 от ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 200 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, сумата в размер на 3169.83 лв., главница представляваща стойност на начислена такса достъп, изчислена на база предоставена мощност за периода от м.08.2023г. – м.04.2024г. за обект с абонатен № **** и клиентски № **********, за обект в **, ведно със законната лихва от 19.06.2024г. до окончателното плащане на главницата и сумата в размер на 178.52 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 25.09.2023 г. до 18.06.2024г., за които е издадена Заповед № 3369/20.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от РС Варна, 42 състав, по частно гражданско дело № 7629 по описа на съда за 2024 г.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано.
Жалбоподателят счита, че решението се основава на неправилно възприети от съда факти и обстоятелства и съответно неправилно прилагане на материалния закон. Сочи се, че въз основа на направени oт ищеца в 1 съдебното производство оспорвания пред първоинстанционния съд ответникът е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер, като последният не е ангажирал доказателства, че така начислената такса се дължи въз основа на реално предоставена услуга – достъп до електропреносната мрежа за посочения в заявлението по чл.410 ГПК период, поради което последният да дължи нейното заплащане. Поддържа се оспорването, въведено в отговора на исковата молба, че ответникът В. М. е резервирал мощности с посочените величини към електроразпределителното дружество, което му е начислявало такса достъп и се претендира за плащане от електроснабдителното дружество. Поддържа се недължимост на сумите, като се сочи, че „Електроразпределение Север“ АД, в качеството му на краен снабдител, не е предоставил или извършвал услугата Пренос по електроразпределителната мрежа Средно напрежение, и тъй като процесния обект се захранва чрез собствена ел.мрежа средно/ниско напрежение, която не е включена към мрежата на ЕРП Север, то би следвало върху процесното количество ел.енергия да не се начислява такса за достъп до разпределителната мрежа. При едностранно прекъсване на обекта от електроразпределителната мрежа не по желание на потребителят, то това би означавало, че самото електроразпределително дружество е прекратило предоставянето на услугата за която се претендира плащане, а именно достъп до електропреносната мрежа. Като се позовава на чл. 18г от ПТЕЕ /отм./ и чл.
30 ПТЕЕ /отм./, счита, че потребителите, които захранват собствени обекти или други потребители по мрежи, които не са собственост на преносното или разпределителното дружество не дължат цена за пренос, а заплащат единствено цена за достъп на електроенергийният системен оператор. Счита, че предмет на правния спор е към коя електрическа мрежа е присъединен обектът на ответника - към електроразпределителната мрежа или към електропреносната мрежа и следователно на оператора на коя от двете мрежи дължи заплащане на такси. Позовава се на постановено Решение №324 / 25.03.2025г. по в.гр.д. № 20243100502235 на ВОС ТО, в което е прието, че 298 kW са реално осигурените като мощност, то и тази основа следва да се възприеме като такава на базата, на която да се определи и дължимата такса за достъп за изчисленията, което се разминава от така постановеното от ВРС по настоящото дело решение. Според въззивника процесната сума не се дължи поради факта, че електроразпределителното дружество ЕРП Север АД самоволно е прекъснало електроснабдяването и достъп до мрежа.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на разноски. В условие на евентуалност моли да бъдат отхвърлени така предявените искове за разликата между начисляваната ел. енергия за достъп средно/ниско напрежение с сумата дължима за достъп само средно напрежение за процесния период 25.09.2023г. до 18.06.2024г. В условията на евентуалност моля да бъдат отхвърлени така предявените искове за разликата между начисляваната ел. енергия за достъп средно/ниско напрежение с сумата дължима според това, каква мощност реално е предоставена и каква мощност реално е заявена.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК 103533691 депозира писмен отговор, в който счита атакуваното решение за правилно, обосновано и постановено в съответствие с процесуалните и съдопроизводствените правила, и събраните в хода на процеса доказателства. Искането е потвърждаване на поставения съдебен акт 2 и присъждане на разноски.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.
Производството по гр.д. № 12231/2024г. по описа на ВРС е образувано по искова молба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД ЕИК 10353369 срещу В.
М. М. ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: 1. 3169,83 лв., представляваща общо дължима главница за незаплатена мрежова услуга за осигуряване на достъп до електроразпределителната мрежа, изчислена на база предоставена мощност за абонатен номер № **** и клиентски № **********, с адрес на потребление ** 152, по фактури, издадени за периода от 14.09.2023г. до 14.05.2024г.; 2. 178.52 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 25.09.2023 г. до 18.06.2024г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 19.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 3369/20.06.2024г. по ч.гр.д. № 7629/2024г. по описа на ВРС.
Ищецът е твърдял, че на 05.11.2020г. от ответника е депозирано Заявление № 5579286 за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север" АД при Общи условия. В него било посочено, че предназначението на обекта е за „стопанска дейност" - фуражен цех, като се заявява използването на „трифазно захранване". Към заявлението е представен и документ за собственост - Нотариален акт №59, том 2, per. №6817, дело 247 от 2020г. На 16.11.2020г. е изготвено становище от „Електроразпределение Север" АД, от което е видно, че на В. М. М. е предоставен достъп до електроразпределителната мрежа за обект с клиентски № **********.
Ищецът счита, че задълженото към доставчика лице се явява собственика на вещта към момента на потреблението, с оглед на което и претендираните суми били дължими от собственика на имота. Поддържа, че съгласно ПТЕЕ мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия и/или предоставената мощност в местата за измерване, определени от ЗЕ, по 3 утвърдени от КЕВР цени. Твърди, че за процесния период е начислявано единствено мрежова услуга "достъп" до електроразпределителната мрежа.
Излага твърдения, че ищецът е „небитов клиент", поради което цената за достъп е определена на ден съобразно предоставената мощност или ангажирания от потребителя капацитет на мрежата и се дължи за всеки ден, през който продължава присъединяването, независимо от количеството потребена ел. енергия.
Сочи, че считано от 01.10.2020 г. от кръга на клиентите на крайния снабдител са отпаднали всички небитови клиенти, с оглед на което договорът за доставка на ел.енергия при общи условия с последния бил прекратен ex lege. Поддържа, че доставката на ел. енергия към небитовите клиенти, които в срок до 30.09.2020 г. не са сключили договор с търговец на ел. енергия по свободно договорени цени, се извършвала от досегашния доставчик в качеството му на титуляр на лицензия за търговия с ел. енергия, който следвало да сключи с клиентите типов договор със срок от 01.10.2020г. до 30.06.2021 г. С оглед на горното, излага, че считано от 01.10.2020 г., процесният обект служебно е преминал от „Енерго-Про Продажби" АД, в качеството му на краен снабдител, към „Енерго-Про Продажби" АД, в качеството му на търговец на свободен пазар. Поддържа, че за процесния обект ответникът нямал сключен нито договор с търговец на ел.енергия по свободно договорени цени, нито типов договор. Твърди се, че към настоящия момент вземанията на ищеца са станали изискуеми, поради което ответникът е изпаднал в забава и му се дължи и обезщетение за това в размер на законната лихва.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва активната легитимация на ищеца, като твърди, че не е в облигационни отношения с него, тъй като не му доставя ел. енергия.
Твърди, че през процесния период няма никакво потребление в имота.
Твърди, че всички консуматори в обекта са предвидени общо за мощност от около 30 кВч и е невъзможно да бъде ползвана по-голяма мощност в обекта поради наличието на токови прекъсвачи. На следващо място сочи, че в находящия се в имота на ответника трафопост е монтиран закупен от него силов маслен трансформатор 100kVA 20/0,4 кВ за нуждите на процесния обект още през 2015 г. и е с предвидена мощност, която е достатъчна/необходима за работата на електрическите консуматори в него. В таблото е имало предпазители 63 А, което ограничава мощността до максимум 50 kW, а в действителност е била под 30 кW, поради което няма как предоставената му мощност за процесния обект да е 312 кW.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори от страните по делото, че ответникът, сега въззивник, е собственик на складова база – склад на площ от 715 кв.м. в ****, област Варна, представляващ обект с идентификатор *** по КК и КР, за което е издаден констативен нотариален акт, вписан в СлВп като акт №182, том LX от 14.09.2020г.
Със заявление вх. № 5579286 от 05.11.2020г. В. М. М. иска от ЕРП Север АД достъп и пренос на ел. енергия пред електроразпределителните мрежи на 4
ЕРП Север АД при Общи условия за съществуващ обект – Склад, Фуражен цех **** с кл. № 7100000020 и аб. № 1571004, който до този момент се е ползвал от ПК „Сотир Костов“, тъй като вече е придобил собствеността върху имота, базирайки се на посочения по-горе нотариален акт. Предназначението на обекта е за стопанска дейност, средно напрежение и трифазно захранване.
Разпечатката съдържа 33 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/77bde0f7-5914-46a9-897d-20ef61fd410f