Решение № 9119 от 16.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9119 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА

Гражданско дело № 20231110159934 по описа за 2023 година

Производството е по Част II, Дял I на Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Съдът е сезиран с искова молба от А. Г. С., чрез адв. М. М., срещу [фирма] и [фирма], с която при условията на пасивно субективно съединяване са предявени установителни искове за признаване на установено спрямо първия ответник, че сключеният между ищеца в качеството му на кредитополучател и ответникът в качеството му на кредитодател договор за паричен заем № *** е нищожен, а при условията на евентуалност, че е нищожна уговорката между страните, съдържаща се в чл. 4 на сключения договор, както и за признаване на установено спрямо втория ответник, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство № *** между ищеца и [фирма] в качеството му на поръчител е нищожен.

В исковата молба се твърди, че на 26.06.2022 г. между ищеца в качеството на заемател /кредитополучател/ и първия ответник в качеството на заемодател /кредитодател/ е сключен Договор за паричен заем № ***, по силата на който ищецът получил в заем сумата от 1500 лв., а следвало да върне сумата с общо дължима лихва в общ размер на 1 645,15 лв. на 13 погасителни вноски. Твърди, че съгласно чл. 4 на договора за паричен заем, заемателката сключва договор с [фирма] за предоставяне на възмездно поръчителство, като дължащото се възнаграждение било в размер на 797,85 лв. или 54,45 лв. на всяка вноска. Според ищеца договорът за заем е недействителен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, както и че е неясно как е изчислена договорната 1 възнаградителна лихва. Счита, че възнаграждението за поръчителя следва да се счита за част от разходите по договора и да е ясно посочено като елемент от ГПР в договора. Освен това поддържа, че двамата ответника са свързани лица и реално възнаграждението на поръчителя представлява още едно възнаграждение за кредитодателя, като чрез него се цели да се заобиколи чл. 19, ал. 4 ЗПК.

При условията на евентуалност в случай, че съдът намери сключеният договор за кредит за валиден, ищецът иска да бъде признато за установено между него и първия ответник, че разпоредбата на чл. 4 от договора за паричен заем, предвиждаща сключването на договор за поръчителство, е нищожна. Сочи, че с оглед съдържанието на посочената разпоредба сключването на договор за поръчителство се превръща в условие за сключването на договора за кредит, което нарушава добрите нрави и води до нееквивалентност на престациите. Освен това възнаграждението по договора за поръчителство е в размер на 60% от заетата сума и самата разпоредба на договора е във вреда на потребителя. Поддържа още, че клаузата е неравноправна и не е индивидуално уговорена, а е бланкетна.

По отношение на втория ответник ищецът твърди, че договорът за поръчителство е нищожен, тъй като нарушава добрите нрави. Ищецът посочва, че уговореното възнаграждение в размер на 797,85 лв. представлявало повече от половината от сумата, отпусната по договора за заем, и водело до нееквивалентност на престациите и до явно несъответствие. Ищецът твърди също, че договорът е нищожен и понеже със сключването на договора се стигало до заобикаляне на закона и до нарушаване на нормативно предвидения размер на годишния процент на разходите. На последно място, ищецът заявява, че договорът за поръчителство бил толкова неясен, че не му позволявал да прецени икономическите последици от сключването на договора, и поради това бил нищожен.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от двамата ответници – съответно от [фирма] чрез юрк. М. К. и от [фирма] чрез юрк. М. К..

В отговора на исковата молба първият ответник излага възражения за неоснователност на иска. Твърди се, че процесният договор за заем е действителен. Ответникът посочва, че са спазени изискванията да има информация за лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, както и че информацията за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, е налична в договора. Навежда се твърдение, че лихвата по кредита е единственият разход по договора съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК и тя е включена в годишния процент на разходите. Сочи се, че разходите за предоставяне на обезпечение не представляват елемент от общия разход. Възразява се, че невключването на възнаграждението по договора за поръчителство в годишния процент на разходите не е заблуждаваща търговска практика. На последно място, твърди се, че клаузата относно обезпеченията е индивидуално договорена и че не противоречи на добрите нрави.

В своя отговор на исковата молба вторият ответник оспорва основателността на иска.

Твърди, че договорът за поръчителство е действителен. Според ответника посоченият чл. 19, ал. 4 ЗПК е неотносим, тъй като предоставянето на обезпечение е извън приложното му поле. На следващо място, свързаността между двамата ответници няма значение, тъй като 2 това било така само в предвидените от закона случаи и договорът за поръчителство не представлявал договор за кредит, че обхватът на ЗПК не покрива процесния договор за поръчителство и че възнаграждението по договора не е елемент от общия разход на договора за кредит. Ответникът твърди, че договорът за поръчителство не нарушава добрите нрави, а имено принципите на добросъвестността и справедливостта, тъй като размерът на възнаграждението съответствал на характера на договора и ищецът се е съгласил с него след преценка на икономическите последици от сключване на договора. На последно място, ответникът посочва, че клаузата не е неравноправна на основание чл. 143 ЗЗП, тъй като е на ясен и разбираем език.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове с правна квалификация: чл. 26, ал. 1 ЗЗД – чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл.

19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

С определение от 26.03.2024 г. са отделени като безспорни и признати между страните обстоятелствата, че между А. Г. С. и [фирма] е сключен Договор за паричен заем № ***, както и че между А. Г. С. и [фирма] е сключен Договор за предоставяне на гаранция № ***.

Не се спори между страните, че договорите за поръчителство и заем са били сключени на една и съща дата, както и че едноличен собственик на капитала на ответника е дружеството заемодател по договора за заем.

От представения по делото Договор за паричен заем № ***/26.06.2023 г. се установява, че на посочената дата ответникът [фирма], като заемодател, е предоставил на ищеца, в качеството му на заемател, сумата в размер на 1500 лв., която последният се задължил да върне в срок от 26 седмици на 13 двуседмични вноски всяка в размер от 126,55 лв. при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35 % и размер на ГПР 41.72 %, или общата подлежаща на връщане сума била в размер на 1645,15 лв. В чл. 4 от договора е уговорено задължение на ищеца като заемополучател да осигури в 3-дневен срок от датата на сключване на договора едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с кредитора, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант.

По делото не е приложен процесният Договор за предоставяне на гаранция № ***/26.06.2023 г., сключен между ищеца и [фирма]. С определение на съда от 26.03.2024 г.

3 ответникът [фирма] е задължен на основание чл. 190 ГПК да представи посочения документ, като страната е предупредена, че при неизпълнение на това задължение, съдът ще приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК, според която с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. С оглед на отделеното за безспорно обстоятелство, че между ищеца и [фирма] е сключен такъв договор и предвид процесуалното поведение на последното дружество, съдът намира, че действително ищецът се е задължил да заплати сумата в размер на 797,85 лв., на вноски, част от погасителните вноски по договора за паричен заем от същата дата, представляваща възнаграждение на гаранта за предоставената гаранция. Последното обстоятелство се подкрепя и от приетия като писмено доказателство по делото погасителен план, в който е налице графа размер на възнаграждение за предоставяне на гаранция. Ето защо съдът намира, че договорът за поръчителство е сключен от ищеца с ответника [фирма] в изпълнение на задължението си по чл. 4 от договора за паричен заем, сключен с [фирма].

Съдът намира, че сключеният между страните Договор за паричен заем № ***/26.06.2023 г., попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.

На следващо място, съгласно чл. 138 ЗЗД поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Поръчителството е безвъзмездна сделка, т. е. поръчителят не получава възнаграждение и само при изрично договаряне на страните може да бъде включена клауза за заплащане на такова. След извършена служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на [фирма] е [фирма] - кредитор на ищеца. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. След като кредиторът е едноличен собственик на капитала на дружеството - поръчител, то с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, сключен с [фирма], доколкото, плащайки задължението на потребителя, кредиторът плаща вземането си сам на себе си.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР 41.72 %. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от потребителя с [фирма], което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни 4 посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Плащането на възнаграждението за гаранция обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на [фирма] по процесния договор за паричен заем, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита. При отчитането на възнаграждението за предоставяне на гаранция като несъмнен разход действителният ГПР би бил завишен до размер на 62.87 %, като предвиденото възнаграждение на гаранта представлява повече от половината стойност на предоставената по договора за заем сума, като надвишава и повече от четири пъти уговорената между страните възнаградителна лихва.