Решение № 113 от 15.11.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Бургас, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Събина Н. Христова Диамандиева

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20212000500325 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Е. П. К.., френски гражданин, род на *., чрез процесуалния му представител адв.П.В., против решение № 59 от 09.03.2021г., поправено с решение № 260187 от 12.03.2021 г. и с решение № 260372 от 12.05.2021 г., постановени по гр.д. № 2667/2020 г. на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен искът му против „ДЗИ-Общо застраховане“ АД, гр.С. за сумата над присъдените 48 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на пътно транспортно произшествие на 17.08.2017г., при което са му причинени телесни увреждания, в едно със законната лихва.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено при несъобразяване с принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

Изложени са съображения за тежестта на уврежданията, изразяващи се в антилистеза на С6-7 от 1 степен с епидурален хематом, фрактура на дясното краче на 6-ти шиен прешлен, контузия на дясна хумероскапуларна става, 1 контузия на десен лакет, контузия на дясна радиокарпална става, компресионно счупване на четвърти гръден прешлен с намаляване на височината–50%, с извършена оперативна стабилизация на шийните прешлени с титаниева плака. Изтъкната е признатата на пострадалия нетрудоспособност–50 %. Възразява се, че решаващият съд не е изложил мотиви в достатъчна степен, относно критериите при определяне на обезщетението, както и не е съобразил изпадането в безсъзнание при ПТП, установено от свидетелските показания, наличието на съчетана и смесена/комбинирана травма, извършената операция, продължителния 3 годишен период на възстановяване, непълното възстановяване с ограничен обем на движенията и слаб захват на дясната ръка, късно диагностициране и забавено лечение, възпрепятстване на активната му спортна дейност, нетрудоспособността, както и съдебната практика при сходни случаи.

Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен изцяло, в едно със съдебните разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден отговор от „ДЗИ-Общо застраховане“ АД, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Според застрахователя, несъстоятелни и необосновани са твърденията на въззивника за наличие на основания за присъждане на по-висок размер на обезщетение, като е заявено, че първата инстанция е съобразила критериите за справедливост и е взела предвид естеството, характера и степента на уврежданията, лечебния процес и възстановителния период, както и социално-икономическата обстановка в страната към датата на увреждането.

Въззиваемото дружество счита решението в обжалваната отхвърлителна част за правилно, мотивирано и законосъобразно. Претендира съдебни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Подадена е въззивна жалба от Е. П. К.. и против постановеното по делото определение № 260805 от 18.05.2021 г., с което е оставено без уважение искането по чл.248 ГПК за изменение на основното решение в частта за разноските. Възразява се по отказа на първоинстанционния съд да присъди възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по реда на чл.38, ал.2 ЗА, обоснован с наличието на пълномощно със заплатен адвокатски хонорар от 400 лв. и липсата на доказателства за финансови затруднения на ищеца, които да обуславят безплатна адвокатска помощ.

2

Въззивникът твърди, че платеният хонорар от 400 лв. е за първоначално предявения иск за сумата от 1 250 лв., увеличен в последствие на 80 000 лв., като е представен втори договор за процесуално представителство при условията на чл.38, вр. чл.36 ЗА. Сочи, че обстоятелството дали страната е материално затруднена не се изследва от съда, доколкото договарянето на подобен вид защита е в правомощията на страните по договора, като подлежи на доказване само, ако бъде оспорено от другата страна по спора, която носи тежестта да докаже липса на предпоставките за безплатна адвокатска помощ.

Освен това, оспорва намаляването на адвокатското възнаграждение от 400 лв., съобразно уважената част от иска с аргумента, че платеният адв. хонорар е при първоначално предявената сума от 1 250 лв., който размер е уважен с постановеното първоинстанционно решение. Претендира се отмяна на определението и уважаване на искането за разноски, като ответното дружество бъде осъдено да заплати на адв. П. В. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1 735,70 лв.

Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирана страна против подлежащи на обжалване съдебни актове, което сочи на допустимост.

По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:

Обжалваното решение, преценено съобразно изискванията на чл.169 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо. Съдебният акт е постановен от надлежен състав на компетентния съд по допустим иск в изискуемите от закона форма и съдържание по чл.236 ГПК.

По същество на изложените в жалбата възражения:

Искът е за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на ПТП, причинено от водач на автомобил, за който е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество и има правното си основание в чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД.

Безспорно е от фактическа страна, че с присъда № 225 от 07.10.2019 г. на по НОХД № 3571/2019 г. на Районен съд-В., влязла в сила на 19.08.2020 г., С.

Б. е признат за виновен в това, че на 17.08.2017 г. на автомагистрала „Черно море“, при управление на лек автомобил „Фолксваген Туран“ с рег. № * /с валидна от 15.01.2017 г. до 15.01.2018 г. застраховка „Гражданска 3 отговорност“ при ответното дружество/, нарушил правилата за движение по чл. 25, ал.1 и чл.41, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, включително на ищеца Е.К., който получил комбинирана травма на ниво 6-7 шийни прешлени с преплъзване на 6-ти над 7-ми/ листеза 1 степен/, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в същата област, счупване на дясното краче на дъгата на 6-ти шиен прешлен, счупване на бодилестия израстък на 6-ти шиен прешлен, обусловило трайно затруднение в движението на шията за период от около 3 месеца, сгъвно счупване на тялото на 4-ти гръден прешлен, обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период от около 6 месеца.

Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Страните не спорят по отговорността на ответника „ЗДИ Общо застраховане“ ЕАД по застрахователния договор за заплащане на обезщетение на пострадалия ищец, претърпял вреди от непозволено увреждане при процесното ПТП. Налице е фактическият състав на чл.45 ЗЗД и с оглед предвидената възможност за пряк иск по чл. 432, ал.1 КЗ на увредения против застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, исковата претенция на Е.К. е доказана по своето основание. В тази насока липсва обжалване. Въззивникът-ищец възразява и навежда доводи само по отношение размера на дължимото обезщетение.

Обезвредата за неимуществени вреди следва да бъде определена при условията на чл.52 ЗЗД, съгласно който, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливото обезщетение предполага съобразяването му с характера и тежестта на вредите, степента, интензитета и продължителността на претърпените като последица болки и страдания от пострадалия, а така също и с икономическите условия в страната, с оглед избягване на неоснователно обогатяване.

Безспорно, в резултат на процесното ПТП въззивникът е претърпял телесни повреди, изразяващи се според изслушаната пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза в следното: антилистеза на С6-7 от 1 степен с епидурален хематом, фрактура на дясно краче на 6 шиен прешлен, контузия на дясна хумероскапуларна става, контузия на десен лакет, контузия на дясна 4 радиокапрална става. Въззивникът е лекуван оперативно за стабилизация на шийните прешлени с титаниева планка, като възстановителният срок след оперативното лечение е в рамките на 6 месеца. При извършения преглед на пострадалия от вещото лице д-р П. П. на 03.02.2021 г. движенията са в пълен обем, с остатъчни оплаквания за болка в двете рамена и задната повърхност на врата. Отвеждането на дясна ръка в раменната става /назад/ е до нивото на тялото, повече не може, като при пасивен натиск има болка. Съобщава за слабост в дясната ръка, не може да задържа дясната ръка при захват попродължително време. В съдебно заседание на 15.02.2021г. вещото лице е допълнило установеното от последния ЯМР компресионно счупване на четвърти гръден прешлен, с намаляване на височината по-малко от 50 %. По отношение на контузията на дясна хумероскапуларна става е пояснил, че няма по-подробни данни, но тя е свързана движението на дясната ръка в раменната става назад до нивото на тялото, а следва да бъде свободно зад нивото на торса, поне още 50 градуса назад. Би трябвало да се проведе рехабилитация и постепенно движенията на ставата да се възстановят. Досежно захвата на дясната ръка, в следствие на травмата пострадалият няма да може да упражнява дейности, които изискват по-силен захват, като например алпинизъм.

Вещото лице е дало експертното си заключение въз основа на приложените по делото медицински документи. В лист за преглед в СО при МБАЛ „Св. А.“ № 5793/17.08.2017 г., извършен след извозване на пострадалия от местопроизшествието, е отбелязана диагноза: контузия на главата, контузия на гръдния кош, с анамнеза: оплаква се от болки в областта на главата, врата, гърба и дясна ръка. След извършени изследвания е поставена диагноза: контузия на главата, луксация на С6-7, фрактура на процеси спинози на С 5-6, контузия на дясна хумероскапуларна става, контузия на десен лакет, контузия на дясна радиокарпална става, съмнение за счупване на стилоидния израстък на дясна урна. Изпратен е за консултация с неврохирург и стационарно лечение. Видно от амб. лист № 187/21.08.2017 г., издаден от неврохирург д-р Г., посочена е диагноза: счупване на гръбначен прешлен, с анамнеза: след произшествието бил за кратко в безсъзнание, оплаква се от болки в шията и изтръпване пръстите на дясна ръка, като диагностична и лечебни дейности не могат да се провеждат в условията на извънболнична помощ. Въззивникът е изразил съгласие за хоспитализация в 5

УМБАЛ Б., където на 25.08.2017 г. след изследване с КТ е констатирано счупване на гръбначен прешлен. Оперативното и следоперативно лечение на пострадалия е проведено в Отделение по ортопедия и травматологияхирургия на гръбначни прешлени в Поликлиника С. в К., Ф. от 08.09.2017 г. до 13.09.2017г., след което Е.К. е постъпил в Център по рехабилитация С. за период от 23 дни, до 06.10.2017г. В последствие на въззивника е признато качеството на работещо лице с увреждания за времето от 17.07.2018г. до 18.07.2023 г., видно от представения Персонален план за компенсиране на увреждане, издаден от съответната комисия към Областна организация на лицата с увреждания на А., Ф..

Във връзка с преживените от въззивника болки и страдания от описаните травми, по делото е разпитана свидетелката Л. П.-В.а, живееща на съпружески начала с пострадалия. От показанията и се установява, че за катастрофата съобщил приятел на ищеца, пътувал в същата кола. От него разбрала, че са отвели Е. в болница. Чули се по телефона, като пострадалият говорел несвързано. След прегледа въззивникът се прибрал с кола на приятел в с. Р.. Имал световъртеж, не можел да се държи добре, да движи дясната си ръка. Качили го на третия етаж, като го придържали за кръста. Имал зачервени очи, чувствал силна болка в рамото и ръката. Взел обезболяващи медикаменти. През нощта бълнувал. На следващия ден не се почувствал по добре, а се влошавал. След преглед в клиника в С., били насочени към неврохирург. След няколко дни постъпил в болницата в Б. за изследвания, които показали необходимост от операция. Предвид здравната осигуровка, операцията била извършена във Ф.. От Б., при пътуването до Ф. и до сега при пътуване, въззивникът носи шийна яка. Върнал се в Б. през октомври, бил отслабнал със 17 кг. Вече движел ръката, но нямал захват, изпускал нещата.