Решение № 205 от 16.02.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Русе, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря М.В.Б. като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело № 20254520105186 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 79 от ЗЗД.

Ищецът „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869 твърди, че ответника Г. Е.

М. е отправила искане за сключване на договор за заем между нея и ищцовото дружество. Искането е било попълнено собственоръчно от лицето посредством сайта на Заемодателя – https://credirect.bg. Твърди, че ищецът е изпратил на посочената от заемателя електронна поща Общи условия, както и предоставил чрез своя сайт проект на договора за заем, съдържащи цялата необходима преддоговорна информация за искания от заемателя паричен заем.

С натискане на бутон „Изпрати“, съгласно Общите условия, заемателят е приел така предоставените му условия във връзка с договора, което действие се считало за подписване на всяка страница на предоставените по описания по – горе начин документи, съобразно чл. 10 от Закона за електронния подпис и електронните удостоверителни услуги ЗЕДЕУУ , и то при условията, при които последните са му предоставени. Твърди, че в случая заемодателят е потвърдил сключването на договора за заем, като изпратил на посочения от заемателя електронен адрес, договор за паричен заем № ***********, заедно с 1 погасителния план към него и Общите условия. Съгласно Общите условия, приети от заемателя, договорът за паричен заем влизал в сила от датата на изпращането му от заемодателя на заемателя (05.04.2022 г.) и ставал задължителен и за двете страни.

Твърди, че всички действия на потребителя можели да се проследят и от „лог файла“, част от електронното досие на клиента, от който файл се виждало кога и от къде е извършено всяко действие във връзка с кандидатстването за кредит през онлайн платформата.

Твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е заплатил дължимите суми. В тази връзка дружеството ищец е депозирало заявление по чл. 410 ГПК срещу длъжника и било образувано ч.гр.д. № *************/2024 г. на Районен съд Русе. Съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение за сумите по заявлението. Длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, като за заявителя е възникнало правото по чл. 415 ГПК – да предяви установителен иск.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че Г. Е. М., дължи на „Сити Кеш“ ООД, сумата от 227,00 лв. - дължима и неплатена по договор за паричен заем № ***********/05.04.2022 г. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изпълнение на задължението.

Претендира направените съдебни разноски в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Счита иска за допустим, но неоснователен. Заявява, че процесния договор е недействителен, тъй като не било спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Заявява, че липсвала конкретизация относно начина, по който бил формиран ГПР в размер на 48,06 %, като не било ясно, кои компоненти в него се включвали. Към ГПР не била включена неустойка в общ размер на 1205,10 лева, която била разсрочена и добавена в размер на 78,58 лева към месечната сума за плащане. При съответните изчисления, като се прибавела и договорната неустойка за непредставяне на обезпечение ГПР не бил в размер на 48,06 %, а в по- висок размер - 117,68 %. Освен това, по посочения начин се заобикаляла разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, която предвиждала, че при забава на потребителя кредиторът има право само на 2 лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичали вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетявали и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Заявява, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва било недопустимо и в този смисъл съдебната практика била константна. Такава неустойка, дори и същата да била валидна, нямала да се дължи и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД. Такава неустойка излизала от извън присъщите си функции и целяла единствено постигането на неоснователно обогатяване - Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК.

По тези съображения неустойката следвало да бъде включена в годишния процент на разходите, тъй като това е възнаграждение по самия договор за потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал. 1 от ЗПП. Така некоректно бил посочен размерът на ГПР в договора за кредит, което било нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и поради това счита, че на основание чл. 22 от ЗПК той е недействителен.

На следващо място, заявява, че законът позволявал кредиторът да може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не можел да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В разглеждания случай на датата на сключване на договора за потребителски кредит между страните било сключено и споразумение за представяне на поръчител или банкова гаранция. Счита, че тези „допълнителни услуги“ представляват действия по усвояването и управлението на кредита, за които кредиторът не разполага с възможността да събира отделна такса извън сумата по общите разходи по кредита.

На следващо място потребителят заплащал възнаграждение не за конкретно поети от ищеца задължения, чието изпълнение било обусловено от настъпването на ясно описани условия, а само за предоставени му „възможности“, които така или иначе той имал по силата на самия закон.

Разпоредбите на чл.143, т.3 и чл.146, ал.1 от ЗЗП предвиждали, че клауза, 3 която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля, е неравноправна и следователно нищожна.

Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

В проведеното съдебно заседание, ищецът не се представлява. В писмено становище по делото преди съдебното заседание поддържа предявения иск. Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ответникът се представлява от упълномощения процесуален представител. Поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:

На 26.02.2024 г. ищецът в настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника, във връзка с което е образувано ч.гр.д. №*************/2024 г. на РС-Русе.

Издадена била заповед № ************/26.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Г. Е.

М. да заплати на кредитора „Сити Кеш“ ООД следните суми: сумата 900,00 лева, представляваща главница , ведно със законна лихва за период от 26.02.2024 г. до изплащане на задължението, сумата 156,78 лева, представляваща възнаградителна лихва за период от 05.04.2022 г. до 05.04.2023 г., сумата 707,22 лева, представляваща договорна лихва за период от 05.04.2022 г. до 05.04.2023 г., сумата 256,08 лева, представляваща законна лихва за период от 01.10.2022 г. до 01.02.2024 г., сумата 176,40 лева, представляваща неустойка за забава за периода от 03.11.2022 г. (начислена еднократно) до изплащане на задължението, сумата 50,00 лева, представляваща разходи за събиране на вземането поради забава в плащането за период от 12.05.2022 г. до 01.02.2024 г., както и държавна такса в размер на 44,93 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника, който в указания срок по чл.414 от ГПК възразил срещу издадената заповед. Във връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на 4 вземането си. Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 422 от ГПК.

От представените писмени доказателства се установява, че на 05.04.2022 г. между „Сити Кеш“ ООД и Г. Е. М. бил сключен договор за паричен заем Кредирект № ***********, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника сумата от 900,00 лева. Страните договорили заетата сума да бъде върната на дванадесет месечни погасителни вноски, с дата на последно плащане 05.04.2023 г., при фиксиран годишен лихвен процент на кредита – 40,05%, ГПР – 48,02%; обща сума за плащане – 1146,90 лева. Съгласно посочения в договора погасителен план, общата сума по кредита за целия срок на действие на договора е била определена в размер на 2352 лева, от които 900 лв. главница, 246,90 лв. лихва и 1205,10 лв. неустойка.

Представен е „лог файл“ по договор за паричен заем № ***********.

В процесния договор се съдържа клауза в чл. 6.1, която предвижда, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). Съобразно клаузата на чл. 6.2 от договора, при неизпълнение на т. 6.1., заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 205.10 лева, неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за заем заемателят счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената по тази точка неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.

Представени по делото са Общи условия на „Сити Кеш“ ООД за заеми „Кредирект“ както и тарифа за таксите и разходите събирани от „Сити Кеш” ООД от неговите клиенти, във връзка с предоставяните от дружеството заеми „Кредирект” чрез Интернет.

Съгласно чл. 37, ал.1 от ОУ в случай, че заемателят не изпълни задълженията си за погасяване на сключен договор за заем, същият дължи заплащане на разходите направени от заемодателя за събирането на вземането на просрочен кредит, съгласно Тарифата на Заемодателя, достъпна на официалната интернет страница https://credirect.bg, при договори за заем, сключени чрез интернет платформа.

5

Представена по делото е разпечатка на направените от ответника направени плащания по процесния договор, видно от която е, че същият е направил плащания по кредита в общ размер от 344,09 лева.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Искът с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 от ГПК е предявен по реда и в срока по чл. 415, ал. 5 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление в качеството на кредитор на ищеца срещу ответника, в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ************/26.02.2024 г. по ч.гр. д. № *************/2024 г. на РС-Русе. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Ищецът по иск по чл. 422 ГПК има право да предяви иска си както за цялата заявена в заповедното производство сума, така и за част от нея. В случая е налице съвпадение не само между страните, но е и налице съвпадение на предмета на спора, касаещ процесния договор за потребителски кредит, предвид на това искът е допустим. Съгласно чл. 415, ал. 5 от ГПК съдът обезсилва заповедта частично (ако е предявено по-малко) или изцяло при непредявяване на установителен иск, като се има предвид заповедния съд, а не исковия съд.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потреби-тел по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което, може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това обстоятелство определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Според чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В този смисъл процесния договор попада под уредбата на ЗПК.