Определение № 370 от 23.06.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 370 гр. Варна, 23.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20253001000105 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК, образувано по молба вх. № 3825/27.03.2025г. на ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр. София, представлявано от адв. М.

Г., за изменение на постановеното по делото решение № 129/07.05.2025г. в частта за разноските.

В молбата се твърди, че направените от застрахователното дружество съдебно – деловодни разноски са в размер на 4320 лв. за първа инстанция и 2460 лв. за въззивна инстанция, като насрещната страна не е правила възражения по чл. 78, ал. 5 до приключване на устните състезания. Искането е за присъждане на съдебно деловодни разноски за две инстанции в пълен размер за сумата 6 780 лв.

Насрещната страна А. А. М. от с. Буйново, Община Търговище, не е подала в законоустановения срок отговор и не изразява становище.

Молбата е подадена в срока по чл. 248 ал.1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна, като съображенията за този извод са следните:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр. София, представлявано от адв. М. Г., срещу решение № 1

83/20.12.2024г., постановено по т. д. № 45/2024г. по описа на Търговищки окръжен съд, в частта с която въззивното дружество е осъдено да заплати на А. А. М. от с. Буйново, Община Търговище, сумата 15 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на нейния брат Л.Йо.С., вследствие ПТП, настъпило на 20.06.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.12.2021г. до окончателно й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в сила в останалата част, с която искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен за сумата 15 000 лв. С това решение, в частта за разноските, ответницата А. А. М. е осъдена да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр. София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебно – деловодни разноски в размер на 2 160 лв., съобразно отхвърлената част от иска (за сумата 15 0000 лв. от претендирани 30 000лв.), при пълен размер на доказаните и поискани съдебно- деловодни разноски в размер на 4 320 лв.

Предвид предприетото от ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр. София обжалване на първоинстанционното решение в осъдителната му част, при неговата отмяна в тази част, с оглед резултата от обжалването, в компетенциите на въззивния съд е преразглеждане на основанието за дължимост само на тази част от присъдените суми за разноски, относими към обжалваната част. В резултат на правните изводи на въззивния съд са неосноателност на иска изцяло по основание и постановяване на решение за отхвърлянето му и за присъдената от първоинстанционния съд сумата 15 000 лв., първоинстанционното решение е отменено и в съответната част за разноските, с която ЗД „Бул Инс“ АД- гр.

София, ЕИК 831830482, е осъдено да заплати по сметка на Търговищки окръжен съд- държавна такса в размер на 600 лв., както и разноски за вещо лице в размер на 400 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.

Решение № 83/20.12.2024г., постановено по т. д. № 45/2024г. на ТОС в частта за разноските за сумата 2 160 лв., присъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената от окръжния съд част от иска с правно основание чл. 432 КЗ (за 15 000 лв.), по който решението е влязло в сила като необжалвано, е извън предмета на въззивното производство, независимо от отмяната на решението в останалата обжалвана осъдителна част.

При постановяване на решение № 129/07.05.2025г. въззивният съд е 2 присъдил всички поискани разноски за въззивна инстанция, както и само тази част от направените съдебно- деловодни разноски за първа инстанция, които не са присъдени от окръжния съд предвид уважаване на част от претенцията.

В мотивите на въззивното решение е ясно посочено, че на основание чл. 78, ал.

8 във вр. ал. 3 ГПК ищцата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемото дружеството сумата

2

160лв.неприсъдена от първоинстанционния съд част от съдебно- деловодни разноски за първа инстанция, (тъй като останалата част от 2 160 лв. е вече присъдена с първоинстанционното решение и то подлежи на изпълнение в тази част), както и сумата 2 460 лв.- направени съдебно- деловодни разноски за въззивна инстанция съобразно списък по чл. 80 ГПК, за които разходи са представени надлежни доказателства. Т. е. общият размер на присъдените суми за разноски с първоинстанционното и въззивното решение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, възлиза точно на сумата 6 780 лв. (2 160 лв. + 4620 лв.), която се сочи от молителя като дължима от ищцата за репариране на направени съдебно – деловодни разноски за две инстанции.

По изложените съображения, ВнАпС, ТО, III-ти състав, намира, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, поради което и

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3825/27.03.2025г. на ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр. София, представлявано от адв. М. Г., с правно основание чл.

248, ал. 1, ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 129/07.05.2025г. в частта за разноските, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ

КАСАЦИОНЕН СЪД, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4