Определение № 10352 от 16.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10352 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20231110154070 по описа за 2023 година

Определението е по реда на чл.118, ал.1 от ГПК.

Образувано е по искова молба /изпратена по подсъдност от ОС-Бургас на СРС на основание чл.107, ал.3 от ГПК/ на Е. С. М., гражданка на *******************, родена на **********г., в ******************* срещу С.Ю.Н., гражданин на *******************, роден на 28.09.1975г., и А.А.Н., гражданка на *******************, родена на 26.06.1950г.

Ищцата твърди, че е имала граждански брак с ответника С.Ю.Н., сключен на 06.09.2001г., в гр. М., *******************. Твърди, че на 27.05.2015г., помежду си двамата сключили Брачен договор ****************** в гр. М., заверен от помощник – нотариус по заместване Е. М.П. при Нотариус Е.Б.П., регистриран под номер 4-1494. Ищцата сочи, че с брачния договор двамата съпрузи уговорили имуществените права и задължения както по време на брака, така и след неговото прекратяване. Сочи, че сключеният между двамата брак е прекратен въз основа на съдебно решение за прекратяване на брака от 14.06.2022г., постановено от съдия от съдебен район № 419 на Хорошевски район на гр. М., *******************. Твърди, че по време на действието на брака, преди неговото прекратяване на 16.08.2012г., С.Ю.Н. е учредил и регистрирал на територията на Република България, еднолично дружество с ограничена отговорност – *********“ ЕООД, ЕИК ***********, със записан и внесен изцяло капитал в размер на 100 лева, разпределен в 100 дяла, всеки от които с номинална стойност от 1 лев. Едноличен собственик на капитала и управител бил С.Ю.Н.. Ищцата твърди, че от момента на регистрацията на дружеството до прекратяването на брака между страните, дружеството е извършвало дейност и е придобивало недвижими имоти. Сочи, че без съгласието на ищцата, на 08.09.2021г., ответникът С.Ю.Н. се е разпоредил с дружествените дялове, като е прехвърлил всичките 100 дяла от капитала на своята майка – А.А.Н. чрез Договор за покупко – продажба на дялове с нотариално удостоверени подписи и съдържание, рег. № 3368 и 3369 на Нотариус Е.Б., с район на действие Бургас, с рег. № **** НК. Твърди, че ответникът С.Ю.Н. е извършил цЕ.сочени действия, с които е увредил нейните права и законни интереси и е възпрепятствал възможността тя да получи половината от активите на дружеството. Твърди, че дружеството 1 е получавало привлечен капитал от средства, които са били обща съвместна собственост на съпрузите. Отправя искане за обявяване за относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД, по отношение на ищцата, извършената от ответника С.Ю.Н. /като едноличен собственик на капитала и управител на *********“ ЕООД, ЕИК ***********/ продажба на ½ от дружествените дялове на *********“ ЕООД на А.А.Н., а именно 50 дяла, с номинална стойност от 50 лева.

Твърди, че компетентен да се произнесе по възникналия между страните спор е българският съд, доколкото увреждащата сделка е извършена и резултатът и е настъпил на територията на Република България.

Ответникът С.Ю.Н. е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.

131, ал. 1 от ГПК, с който оспорва иска. Излага подробно становище по отношение на приложимото материално право и компетентния да разгледа правния спор съд. Твърди, че съпрузите са уговорили със сключения между тях брачен договор, че приложимо е законодателството на *******************. Твърди, че между страните няма сключено споразумение за избор на приложимо право. Излага становище, че със сключването на договора за покупко – продажба на дружествени дялове не се накърняват правата и законните интереси на ищцата, доколкото дружествените дялове, които С.Ю.Н. е придобил са лични и не влизат в обхвата на съпружеската общност. Твърди, че ответникът С.Ю.Н. не е имал намерението да увреди ищцата, доколкото към датата на сключване на договора за покупко– продажба на дружествени дялове не е имало висящо производство по прекратяване на брака.

Ответникът А.А.Н., е депозирала писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва исковите претенции. Твърди, че към момента на сключване на договора за покупко – продажба на дружествени дялове, на същата не и е било известно между ищцата и С.Ю.Н. да е имало сключен брачен договор, уреждащ имуществените им отношения. Сочи, че в качеството си на купувач, същата не е имала никакво намерение да увреди ищцата, доколкото при нея е липсвало това намерение да увреди Е. М.. Твърди, че дружеството е учредено на територията на Република България и съгласно българското законодателство, дружествените дялове инкорпорират в себе си имуществени права на съдружниците, а не вещни, поради което същите не могат да бъдат уредени в брачен договор. Сочи, че доколкото браният договор не е вписан в публичните регистри, за нея няма друг начин и механизъм да получи информация за правата на трети лица.

Съдът по искане на ищцовата страна е издал съдебно удостоверение, с което да се снабди от Дирекция „Миграция“ при Министерство на вътрешните работи, с информация и данни за заявени адреси за пребиваване/местоживеене на ответниците на територията на Република България.

От съдържанието на постъпилото с вх.№316494/08.11.2023г., писмо от Дирекция „Миграция“ при МВР, се установява, че за ответницата А.А.Н. въобще не са установени никакви данни в сиситемата, а по отношение на ответника С.Ю.Н., се установява, че са 2 налице множество регистрации в хотели, като последната е от 31.07.2023г., в апартамент в туристически комплекс

"****************", находящ се в с.

*******************************. От извършените справки се установява, че по отношение и на двамата ответници липсват данни за издадено/и разрешение/ния за пребиваване и регистрирани адреси на посочените лица на територията на Република България.

Съдът, като е съобразил изрично отправеното в срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, възражение на ответниците относно компетентността на българския съд и определяне на приложимото право, с Определение №25571 от 20.06.2024 г. , изготвено по реда на чл.140 от ГПК, е указал изрично на страните, в срок най-късно до провеждане на първото по делото открито съдебно заседание, да представят доказателства от които да бъде видно къде е било обичайното местопребиваване на страните в периода от една година преди предявяване на настоящата исковата претенция.

По делото са представени в заверени копия, придружени със заверен превод от руски език и апостил, на паспортите на двамата ответници, видно от съдържанието на който и двамата ответници са родени и са граждани на *******************, както и са адресно регистрирани на нейна територия. По делото липсва спор, че ищцата също е гражданин на *******************, както и твърдения, че местопребиваването на същата е различно от това на държавата, чийто гражданин е.

След преценка на твърденията на страните, както и събраните писмени доказателства относно гражданството и местопребиваването на ответниците, по възражението за липса на компетентност на българския съд да разгледа правния спор, настоящият съдебен състав намира следното:

На осн. чл.3 от КМЧП разпоредбите на този кодекс не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг международен акт в сила за Република България или в друг закон. Такъв международен акт се явява ДОГОВОР МЕЖДУ ********************************* ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ, СЕМЕЙНИ И НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА (Ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15 април 1975 г. - ДВ, бр. 33 от 1975 г. В сила от 18 януари 1976 г.) Обн.

ДВ. бр.12 от 10 Февруари 1976г., попр. ДВ. бр.17 от 28 Февруари 2014г., с оглед обстоятелството, че страните по делото са граждани на ******************* - чл.1 от посочения договор. В разпоредбата на член 23, т.1 и т.2 от договора, се съдържат правила относно определяне на приложимото право: "1. Личните и имуществените правоотношения между съпрузи, които са граждани на едната договаряща страна, но имат постоянно местожителство на територията на другата договаряща страна, се уреждат от законодателството на страната, където те имат постоянно местожителство. 2. Ако един от съпрузите има местожителство на територията на едната договаряща страна, а другият - на територията на другата договаряща страна, но са граждани на една от договарящите страни, техните лични и имуществени правоотношения се определят от законодателството на тази договаряща страна, чиито 3 граждани са те", а в т.4 - правила, определящи компетентния съд: "При решаване на въпросите по личните и имуществените правоотношения между съпрузите са компетентни органите на правосъдието на тази договаряща страна, чието законодателство следва да се приложи съгласно ал. 1, 2 и 3.".

Приложимостта на разпоредбата на чл.23 от посочения договор за сътрудничество със ***** се определя от изложените в исковата молба фактически твърдения, респ. от определения спорен предмет на делото. Ищцата твърди, че разпоредителните действия, извършени от ответника С.Ю.Н. в полза на другата ответница А.А.Н. и чиято отмяна по реда на чл.135 от ЗЗД като увреждащи ищцата се иска в настоящото производство, са осъществени преди прекратяване на брака им, сключен на 06.09.2001г. в *******************, и прекратен на 15.07.2022г., с влязъл в сила съдебен акт, постановен от съд в гр. М., са извършени в нарушение на уговореното между страните в подписания от тях брачен договор от 27.05.2015г., регламентиращ имуществените им отношения през време на брака. По делото не са налице доказателства между страните да е сключено изрично споразумение за избор на съд/приложимо право, което да изключва приложното поле на посочения двустранен договор за сътрудничество между РБ и *******************. Както вече бе посочено, по делото безспорно се установи, че страните по делото, както ищцата, така и двамата ответници са граждани на *******************, като липсват данни за наличието и на друго освен руското гражданство. На следващо място, събраните по делото писмени доказателства за установяването на действителното фактическо местопребиваване на ответниците са недостатъчни, за да обоснват по един несъмнен начин, че обичайното им местопребиваване към датата на подаване на исковата молба 13.09.2023г., е било в РБ.

Наличието на данни за ответника С.Ю.Н., че са налице множество регистрации в хотели, като последната е от 31.07.2023г., в апартамент в туристически комплекс "****************", находящ се в с. *******************************, не обосновава обичайното местопребиваване на същия на територията на страната ни. Налице са данни, че по отношение и на двамата ответници липсват данни за издадено/и разрешение/ния за пребиваване и регистрирани адреси на посочените лица на територията на Република България.

Дори да се приеме от представените данни от дирекция "Миграция" при МВР, че към датата на подаване на исковата молба, ответникът С.Ю.Н. действително е имал обичайно местопребиваване на територията на РБ, то по делото е безспорен факта, че ищцата /негова вече бивша съпруга/, е с местопребиваване в *******************, като е безспорно установено и че двамата са нейни граждани. Тогава приложение ще намери разпоредбата на чл.23, т.2 вр. т.4 от Договора за сътрудничество между РБ и ***** а именно приложимото право е това на *******************, както и компетентен да разгледа настоящия правен спор между страните е съответния съдебен орган, находящ се в *******************.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не се явява компетентен да разгледа правния спор, по който е било образувано гр.д.№54070/2023г., по описа на СРС, 140 състав, поради което същото следва да бъде прекратено, а ищцата да насочи претенцията си 4 към съответния съдебен орган, находящ се в *******************, компетентен да го разгледа.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.118, ал.1 от ГПК, вр. чл.23, т.4, вр. т.1 и т.2 от ДОГОВОР МЕЖДУ ********************************* ЗА ПРАВНА ПОМОЩ ПО ГРАЖДАНСКИ,