Определение № 487 от 17.12.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 487 гр. Сливен, 17.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. Стефанов като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно частно наказателно дело № 20242200600743 по описа за 2024 година Производството пред Окръжен съд – Сливен е по реда на чл. 345 НПК. Образувано е по молба на адв.А. А. от АК-Сливен, служебен защитник на М.Х.М., подсъдим по НДХД № 1340/2024 година по описа на Районен съд Сливен, срещу Определение №1042 от 09.12.2024 година, с което на подсъдимия е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража".

С молбата се иска изменение на мярката, като се навеждат доводи, че подсъдимият в досъдебното производство е бил с мярка за неотклонение „Подписка“, той не е нарушил тази мярка, съдействал е на органите на разследването, в хода на съдебното производство се е явил, признал е вината си и делото е приключило по реда на съкратеното съдебно следствие. Според защитника на подсъдимия М. съдът неправилно е приел, че с оглед признаване на виновността на подсъдимия може да се направи извод, че той може да се укрие или да извърши друго престъпление. На следващо място се сочи, че М. има постоянен адрес, с чисто съдебно минало е, възстановил е на пострадалата от грабежа отнетите вещи. Няма опасност от укриване. С оглед на тези съображения се иска изменение на мярката за неотклонение.

Въззивният съд, след като обсъди материалите по делото и изложените доводи от защитника на подсъдимия, намира следното от фактическа и правна страна:

Налице са предпоставките за разглеждане на делото в закрито 1 заседание, тъй като не се налага събиране на доказателства в открито такова, поради което подадената жалба следва да бъде разгледана по реда на чл. 345, ал. 1, пр. 1 от НПК.

Въз основа на доказателствата по делото, съдът приема жалбата за допустима, тъй като е подадена в срок и от правно легитимирана страна, а разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В рамките на съдебния контрол настоящата инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд по отношение на възникването на обстоятелство, налагащо изменение на мярката за неотклонение в по-тежка. Правилно е прието, че с постановяването на присъда по НОХД № 1340/24 г., с която е наложено ефективно наказание "лишаване от свобода" за срок от две години, което подсъдимият да изтърпи при първоначален строг режим, както и предвид справката приложената към НОХД № 1340/24 г. за наличие на друго неприключило срещу него наказателно производство внесено в съда с обвинителен акт за деяние по чл.195 ал.1 т.4 от НК, опасностите от укриване и извършване на друго престъпление са напълно реални. Обвинението, по което е постановена присъда, е за тежко умишлено престъпление и съдебното минало на подсъдимия е обременено с други осъждания. Видно от приложеното по съдебното производство свидетелство за съдимост, подс. М. е осъждан с наказания лишаване от свобода, изпълнението на които е било отложено по чл.66 от НК. Тези условни наказания са за извършени кражби с техническо средство за периода 08.06.2023г. до 15.08.2024г., в който период е извършил и престъплението по НОХД № 1340/24 г. Тези обстоятелства сочат наличие на висока степен на риск от укриване и извършване на друго престъпление, още повече, че се касае за млад, неангажиран трудово или семейно човек. Рискът М. да се укрие, се засилва и от факта, че присъдата по настоящото дело не е влязла в законна сила. Това е още едно основание да се приеме, че с цел привеждане в изпълнение на присъдата по висящото дело той би могъл да се укрие. Така определената мярка за неотклонение е съобразена със степента на обществена опасност на деянието и дееца и е единствената подходяща с оглед постигане целите по чл. 57 от НПК. Доброто процесуално поведение на подсъдимия и възстановяването на щетите от престъплението не могат променят този извод.

Наведените доводи от защитата, че подс. М. е с чисто съдебно минало не се потвърждават, както беше посочено по горе. Явяването му в съдебно 2 заседание и признаването на вината, не може да бъде основание за да се приеме, че няма опасност той да се укрие или извърши друго престъпление.

По реда на чл. 309, ал.1 от НПК е законоустановено произнасяне по мярката за неотклонение именно защото постановяването на присъда е обстоятелство, което съществено може да промени интензитета на опасностите от укриване, извършване на ново престъпление или осуетяване на привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда.

С оглед на гореизложеното, искането за изменение на мярката за неотклонение в по-лека такава следва да бъде прието за неоснователно, а атакуваното определение – за правилно.

По тези съображения, въззивният съд приема, че към настоящия момент съответна на целите на мерките за неотклонение за подс. М. е мярката "Задържане под стража" и липсват основания, налагащи промяна в процесуалното положение на подсъдимия.

Водим от горното и доказателствата по делото, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение молбата на адв.А., служебен защитник на подс. М.Х.М., за отмяна на Определение №1042 от 09.12.2024 година, постановено по НОХД № 1340/24 г. по описа на Районен съд-Сливен, с което по отношение на подсъдимия е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража" и ПОТВЪРЖДАВА същото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3