Определение № 7360 от 06.07.2022, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7360 гр. Варна, 06.07.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антония Светлинова като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело № 20223110106537 по описа за 2022 година

Производството е образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ОТП Факторинг България“ ЕАД срещу СВ. М. П. обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за установявяне в отношенията между страните съществуването на цедирани в полза на ищеца вземания по издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 16772/2011 г. по описа на ВРС.

След като се запозна с материалите по делото и изисканото за послужване ч.гр.д. № 4217/2022 г. по описа на ВРС (образувано под нов номер поради унищожаване на ч.гр.д. № 16772/2011 г. по описа на ВРС), съдът намира следното:

Според задължителните указания, дадени в т. 10а от Тълкувателно решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието, освен на общите, още и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване. Служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща спазването на преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК за предявяването на иска, както и наличието на своевременно подадено от длъжника възражение по чл. 414, ал.1 ГПК пред заповедния съд. Проверката за наличие на оспорване на вземането се ограничава до констатацията за подадено възражение, като оспорване на вземането е налице при всяка изразена форма на несъгласие с вземането по издадената заповед за изпълнение.

В случая с влязло в сила определение № 5750/30.05.2022 г. по ч.гр.д. № 4217/2022 г. на ВРС е върнато подаденото от длъжника СВ. М. П. възражение вх. № 263784/30.03.2022 г. срещу заповед за незабавно изпълнение № 10127/04.11.2011 г., издадена по ч.гр.д. № 16772/2011 г. на ВРС (унищожено), като просрочено. При това положение липсва подадено възражение по чл.

414, ал. 1 ГПК, с което да са оспорени вземанията по заповедта за незабавно изпълнение, и след изтичане на срока за възражение изпълнителната сила на тази заповед по чл. 417 ГПК е стабилизирана, респ. същата представлява изпълнително основание чл. 404, т. 1 ГПК.

1

Поради това и за кредитора, вкл. и частния му правоприемник, какъвто се явява ищецът, липсва правен интерес от предявяването на установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземанията по стабилизираната заповед. Констатация в този смисъл е направил и заповедният съд, като е отменил по реда на чл. 253 ГПК разпореждането си, с което дал указания на кредитора по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителен иск.

От гореизложеното следва, че не са налице специалните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск по чл. 422 ГПК и производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 6537/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 51-ви състав, като недопустимо.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 2