Решение № 129 от 24.03.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Плевен, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Н. Петкова при участието на секретаря Иглика Ив. Игнатова като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно наказателно дело № 20264430200247 по описа за 2026 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от Я. Я. П. с ЕГН ********** от с. Горна Митрополия, обл. Плевен, ул. „Пробива“ № 23 против НП № 25-0256000376/09.01.2026г. на *** в ОД на МВР-Плевен, РУ-Долна Митрополия, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 204,52 евро (400,01 лева). Твърди се, че наказателното постановление е издадено като неправилно и незаконосъобразно, поради което се моли неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, не се представлява

Ответникът по жалбата – *** в ОД на МВР-Плевен, РУ-Долна Митрополия, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

1

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ

ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО

ДОПУСТИМА.

РАЗГЛЕДАНА

ОСНОВАТЕЛНА.

ПО

СЪЩЕСТВО,

СЪЩАТА

СЕ

ЯВЯВА

На 19.12.2025г., жалбоподателят Я. Я. П. управлявал в с. Горна Митрополия, обл. Плевен лек автомобил марка „Опел Астра” с рег. № ***, който не е негова собственост. В 11:14 часа в на ***, с посока на движение към ул. „Христо Смирненски“, длъжностни лица при РУ-Долна Митрополия към ОД на МВР-Плевен – свидетелите В. М. Т. и В. В. С. спрели жалбоподателя за проверка. По време на проверката свидетелите Т. и С. изискали от ж-ля да представи документи на автомобила, който управлява, в т.ч. полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В хода на проверката длъжностните лица установили, че управляваният от водача автомобил няма сключен действащ и валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към часа и датата на проверката. За констатираното нарушение свидетелят Т. съставил АУАН Серия GA бл. №4270610/19.12.2025г., с който на Я. Я. П. било вменено нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ. В 12,30 часа на същата дата – 19.12.2025г. по отношение на процесното МПС- лек автомобил марка „Опел Астра” с рег. № *** бил сключен валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към часа и датата на проверката, което било обективирано в приложена на л.6 от делото застрахователна полица № *** от застрахователна компания „***“ АД.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя П. не е било депозирано възражение, както и в специално обозначената за това графа в АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било прието, че към датата и часа на проверката валидна сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите няма, поради което въпреки по-късно сключената такава *** в ОД на МВР-Плевен, РУ-Долна Митрополия издал оспореното НП.

2

Видно от показанията на свидетелите В. М. Т. и В. В. С., които съдът кредитира напълно като обективни и кореспондиращи с възприетата от него доказателствена основа, същите са категорични и последователни в показанията си, че констатираното нарушение е установено по време на проверка във визирания пътен участък. Показанията на свидетелите намират опора и в съставения и приложен към делото АУАН Серия GA бл.

№4270610/19.12.2025г. на л.5, както и в приложените доказателствени средства

– в конкретност застрахователна полица

№

CR00649700-135838125/268404 от застрахователна компания „***“ АД /л.6/; справка за нарушител/водач на л.7 до л.9 и заповед на АНО на л.10 от делото.

Междувпрочем съдът не откри спор извършеното нарушение от страна на жля, видно от депозираната от него жалба. Навеждат се доводи за отмяна на НП поради сключване на редовна застраховка още същия ден.

Съгласно чл.638, ал.3 от КЗ „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.“.

Към административнонаказателната преписка е представена на л.6 от делото застрахователна полица № *** от застрахователна компания „***“ АД, която, съгласно чл.344, ал.1 от КЗ, обективира наличието на сключен застрахователен договор, както беше посочено и по-горе от цитираните писмени доказателства, с валидност: от дата 19.12.2025г. – 12:30 часа до дата 18.12.2026г. – 23:59 часа. Тоест, към датата и часа на процесната проверка, а именно към 19.12.2025г. в 11:14 часа за процесното ПС не е налице сключена задължителна застраховка, поради което следва да се приеме, че с управлението му водачът осъществил от обективна страна административно нарушение по смисъла на чл.638, ал.3 от КЗ.

Предвид изложеното съдът приема, че Я. Я. П. е осъществил от обективна страна соченото нарушение.

Що се отнася до наличието на субективния елемент – вината на санкционираното лице, съгласно общия принцип, закрепен в чл.6 от ЗНН, административнонаказателната отговорност е лична и се носи само при наличие на вина, изразяваща се под формата на умисъл или непредпазливост.

Следователно за да е налице съставомерно административно нарушение, 3 следва да бъде доказано не само обективното извършване на деянието, но и психическото отношение на дееца към него. В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че процесното МПС не е собственост на санкционираното лице, а на трето лице и именно собственикът е този, върху когото по силата на закона лежи основното задължение за сключване и поддържане на валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

Действително съставът на конкретното административно нарушение е относим за лице, което не е собственик, но по делото липсват данни водачът да е бил изрично уведомен за липсата на такава застраховка към момента на управление на автомобила. От съществено значене е обстоятелството, че непосредствено след установяване на нарушението в рамките на около час собственикът е сключил изискуемата застраховка, като същата е приложена по делото. Това поведение сочи, че липсата на застраховка не е била резултат от съзнателно и трайно противоправно поведение, а по-скоро се дължи на пропуск или недоглеждане, за което не може и не следва да се ангажира автоматично вината на водача. Съдът приема, че в случая не са събрани достатъчно доказателства, от което да се направи категоричен извод, че санкционираното лице е действало виновно - нито при пряк или евентуален умисъл, тъй като липсват данни Я. П. да е съзнавал отсъствието на застраховка и въпреки това да е управлявал автомобила, нито при непредпазливост, доколкото не е доказано, че при полагане на дължимата грижа е могъл и е бил длъжен да предвиди липсата на застраховка. В случая не се установява водачът да е имал обективна възможност да узнае за липсата на валидна застраховка, още повече предвид факта, че не е собственик на превозното средство. И не може да се вмени на водача общо задължение във всички случаи да проверява валидността на застраховката, когато управлява чуждо МПС при липса на каквито и да било индикации за нередност.

Тук отново следва да се посочи, че съдът отчита, че разпоредбата на чл.638, ал. 3 от КЗ въвежда самостоятелна АНО за водача несобственик, но тя не следва да създава обективна /безвиновна/ отговорност, която е недопустима в административнонаказателното производство, тъй като би се стигнало и до недопустимо въвеждане на презумпция за вина. /В т.см. е и трайната практика на Върховния административен съд - Решение №10157/2018 по адм.д. №5886/2018г., Решение №1436/2020г. по адм.д.

№10478/2019г., Решение №5173/2019 по адм.д. №13223/2018г., Решение 4

№11964/2017г. по адм.д. №8613/2017г./

При това положение съдът намира, че липсва доказана субективна страна на нарушението, което изключва съставомерността на деянието като административно нарушение.

С оглед на изложеното съмненията относно вината следва да се тълкуват в полза на санкционираното лице, доколкото тежестта на доказване е върху административнонаказващия орган, поради което административнонаказателна отговорност в конкретния случай не следва да бъде ангажирана. /В т.см. Решение №11964/2017 по адм.д. №8613/2017г./, /Решение № 6082/2021г. на ВАС по адм.д. № 1452/2021г./.

С оглед изложеното, подадената жалба се явява основателна, а атакуваното наказателно постановление – незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0256-000376/09.01.2026г. на *** в ОДМВР-Плевен, РУ-Долна Митрополия, с което на жалбоподателя Я. Я.

П. с ЕГН ********** от с. Горна Митрополия, обл. Плевен, ул. „Пробива“ № 23, за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 204,52 евро (400,01 лева), като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред

Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5