Решение № 65 от 08.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100500398 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца Ю. А. Г., чрез адв. С., срещу решение № 17781/31.10.2023г., постановено по гр. дело № 67317/2022г. по описа на СРС, 39-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника „Ф.И.“ ЕАД искове по чл.

439 ГПК за признаване за установено, че Ю. А. Г. не дължи на „Ф.И.“ ЕАД сумата 373.11 лева, представляваща главница по договор за заем, сумата 71.89 лева – договорна лихва за периода от 18.06.2010г. до 20.08.2010г., сумата 65.78 лева – мораторна лихва за периода от 09.07.2010г. до 28.03.2012г., както и 125 лева – присъдени разноски, за които вземания на 10.08.2012г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 20139/2012г. по описа на СРС, 38-и състав, поради погасяването им по давност.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б „в“ ЗЗД било налице само в случай на засягане на имуществената сфера на длъжника. Позовава се на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. ОСГТК на ВКС - ако действията не бъдат предприети, прекъсването на погасителната давност не настъпва. В случая депозираните от взискателя молби имали за цел единствено поддържането на висящността на изпълнителното дело и прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съдебният изпълнител не взел становище по постъпилите молби, не определил способ на изпълнение и не поискал 1 внасянето на такси за предприемане на съответните действия. Предвид непредприемането на същински изпълнителни действия, теченето на погасителната давност не прекъснало. Изпълнително действие, поискано или извършено в рамките на прекратено изпълнително производство, било негодно да породи правни последици – излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика. Последното валидно прекъсване на давността в случая било от датата на наложения запор на дружествени дялове – 07.11.2015г. и съответно на 07.11.2017г. настъпила перемпцията по чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК. С прекратяването на изпълнителното производство се погасило правото на взискателя да иска и задължението на съдебния изпълнител да извършва изпълнителни действия, а извършените такива по вече прекратеното изпълнително дело били недопустими и не произвели правно действие. Ето защо давността изтекла преди предявяването на иска – 09.12.2022г. С оглед изложените доводи, подробно развити в жалбата, заявява искане за отмяна на решението и вместо него постановяване на друго, с което исковете с правно основание чл. 439 ГПК бъдат уважени. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата „Ф.И.“ ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва същата като неоснователна. Давността била прекъсвана с предприетите от взискателя действия, с които искал насочване на принудително изпълнение срещу длъжника.

Излага подробни съображения за правилност на постановеното първоинстанционно решение, позовава се на съдебна практика. Претендира разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Страните по делото не са формирали спор и от съдържанието на представения по делото изпълнителен лист от 10.08.2012г. се установява, че същият бил издаден в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД въз основа на влязлата в сила по реда на чл. 416 ГПК заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.06.2012г., издадена по ч.гр.д. № 20139/2012г. по описа на СРС, 38-и състав, за сумите 373.11 лева, представляваща главница, сумата 71.89 лева – възнаградителна лихва за периода от 18.06.2010г. до 20.08.2010г., сумата 65.78 лева – мораторна лихва за периода от 09.07.2010г. до 28.03.2012г., както и 125 лева – разноски по делото. С влизането в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл. 416 ГПК длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл.

439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Ефектът е на окончателно разрешен 2 правен спор за съществуване на вземането, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. В този смисъл и в решение № 3/04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г., IV г.о., ВКС приема, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. По изложените съображения въззивният съд приема, че в разглежданата хипотеза приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е пет години.

Не е спорно и от доказателствата по делото се установява, че първоначалният кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с договор за цесия от 08.07.2014г., прехвърлил на „Ф.И.“ ЕАД, вземанията си срещу ищеца Ю. А. Г. по изпълнителния лист от 10.08.2012г., издаден по ч.гр.д. № 20139/2012г. по описа на СРС, 38-и състав.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съобразно мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ - насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с молбата 3 си за образуване на изпълнително дело от 02.09.2015г. кредиторът на вземанията „Ф.И.“ ЕАД поискал ЧСИ да наложи запор на банковите сметки на длъжника Ю. А. Г. и на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, възложил на ЧСИ Якимов да определи начина на изпълнението. С подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща и искане за прилагане на определен изпълнителен способ, респ. възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, какъвто е настоящият случай, давността се счита прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Ето защо съдът приема за установено, че на 02.09.2015г. давността била прекъсната с молбата на взискателя за образуване на изпълнително дело с инкорпорирано в същата възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

По изпълнителното дело № 2015844003052 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, след образуването му, били извършени изпълнителни действия.

Изпълнително действие, годно по естеството си да прекъсне теченето на давността за вземанията съставлява изпращането на запорното съобщение по чл. 517, ал. 1 ГПК от 08.10.2015г. до Търговския регистър към Агенцията по вписванията за запор на притежаваните от ищеца Ю. А. Г. дружествени дялове от капитала на „Ю М Джи“ ЕООД (вписан в ТР на 23.10.2015г.) наложен запор върху вземанията на длъжника Г., произтичащи от нейни договорни отношения с ДФ „Земеделие“, от 12.10.2015г., запор върху трудово възнаграждение или всяко друго възнаграждение на длъжника от „Ю М Джи“ ЕООД от 20.11.2015г., както и наложена на 20.11.2015г. възбрана върху притежавани от Г. ид.ч. от недвижим имот.

Запорът на вземанията на длъжника се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането (в този смисъл са мотивите по т. 5 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК).

С молба от 03.07.2017г. взискателят „Ф.И.“ ЕАД поискал ЧСИ да извърши справки за трудови договори на длъжника и при установяване на такива да предприеме необходимите действия за обезпечаване на вземането. На 26.11.2020г. запорът върху трудовото възнаграждение на длъжника от третото задължено лице „А.“ ЕООД бил наложен с получаването на запорното съобщение. Както бе отбелязано по-горе при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.

4

Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. Следователно, противно на доводите в жалбата, поисканото изпълнително действие запор на трудово възнаграждение било реално предприето, предвид на което неоснователно се явява възражението, че не настъпило прекъсване на погасителната давност.

Неоснователни са и поддържаните с жалбата доводи, че изпълнително действие, поискано или извършено в рамките на прекратено изпълнително производство, било негодно да породи правни последици. С разрешението по т. 3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024г. по тълк.д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, ВКС уеднакви противоречивата съдебна практика по въпроса. Съобразно задължителните за настоящия съдебен състав указания по т. 3, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В мотивите си ВКС подчертава, че перемпцията е процесуален институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител, като орган по принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Изпълнено е условието за определеност на дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора.