Решение № 796 от 02.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 796 гр. София, 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20221000501081 по описа за 2022 година при участието на секретаря Теодора Ставрева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по гр. дело № 1081/2022 г. по описа на Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в е образувано по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство А. Ж. Р. чрез адв. Е.Ж. срещу Решение № 267034 от 20.12.2021 г. на СГС, ГО, 19 с-в по гр. д. № 13783/2019 г., с което е отхвърлен искът й с правно основание чл. 288, ал. 11 вр. чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение от 180 000 лева за неимуществени вреди от смъртта на майка й в резултат на ПТП, настъпило на 23.10.2014 г. в гр. Стара Загора.

В жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено при неправилни преценка, анализ и интерпретация на събрания доказателствен материал, при неправилно възприемане и възпроизвеждане на фактите и обстоятелствата по делото, при неправилно прилагане на правната уредба и при неправилни и необосновани правни изводи. Твърди се, че неоснователно и необосновано първоинстанционният съд не е кредитирал заключението на съдебно-автотехническата експертиза, а е мотивирал своето решение, взимайки предвид показанията на единединствен свидетел – В. В.. В тази връзка в жалбата се излага, че първоинстанционният съд не е обсъдил свидетелските показания на останалите разпитани свидетели поотделно и в съвкупност с писмените доказателства и не е взел отношение по разминаванията между показанията на останалите свидетели и свидетеля В.. Сочи се още, че съдът не е направил задълбочен и обективен анализ на несъответствията и спорните моменти между твърденията на свидетеля В. и заключението на съдебно- автотехническата експертиза. Подробно са изложени аргументи относно наличието на съществени вътрешни противоречия, разминавания и неясноти в показанията на свидетеля В., които обосновават тяхната недостоверност. Твърди се още, че съдът не е анализирал внимателно и задълбочено събраните доказателства и неправилно е възприел, че произшествието е възникнало при мокро време, тъй като по делото не са събрани доказателства в подкрепа на това обстоятелство. Изтъква се, че в обжалваното решение неправилно е възприето, че 1 пешеходката е изскочила внезапно на платното, тъй като, от една страна, това обстоятелство не се потвърждава от свидетелските показания, а от друга, са налице доказателства, които установяват, че водачката на лекия автомобил е имала възможност както да възприеме пешеходката, така и да предотврати процесното ПТП, като задейства спирачната уредба.

Изложени са аргументи относно наличието на противоправно поведение от страна на третото лице – помагач, изразяващо се в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Твърди се още, че събраните доказателства по делото налагат извода, че смъртта на пострадалата е причинена от масивна белодробна тромбоемболия, настъпила вследствие на усложнение на получените в резултат на процесното ПТП травматични усложнения. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се уважи изцяло предявеният иск.

Претендират се направените съдебни разноски.

В отговор на въззивната жалба ответната страна Гаранционен фонд чрез юрисконсулт К. Я. излага доводи, че изводите на съда за липса на деликт и за липса на причинна връзка между смъртта на майката на ищцата и уврежданията, получени при пътния инцидент, са правилни. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Постъпил е и отговор от третото лице – помагач Ж.М. чрез адв. Н.М., в който са изложени подробни аргументи за правилността на обжалваното решение.

В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат изложените от тях съображения по същество на спора. В дадения от съда едноседмичен срок са постъпили писмени защити от процесуалния представител на жалбоподателя и от процесуалния представител на ответника, в които отново са изложени доводи по същество на спора.

При извършената проверка съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По отношение неговата правилност въззивната инстанция излага следните съображения.

Софийски градски съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 288, ал.

11 във вр. с чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./. Пред въззивната инстанция не е спорно, а се установява и от събраните по делото доказателства, че на 23.10.2014 г. в гр. Стара Загора, Република България е реализирано ПТП с участници третото лице – помагач, водач на лек автомобил „Нисан Примера“ с рег. № ***, който обичайно се намира на територията на страната, и пешеходка, майка на ищцата. По делото не се спори и че отговорността на собствениците, водачите и ползвателите на процесното МПС е следвало задължително да бъде обезпечена чрез сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, но към момента на настъпване на процесното МПС такава не е била налице. Не е спорно, че вследствие на ПТП на пешеходката са причинени следните травматични увреждания: счупване на външния кондил на лявата голямопищялна кост, счупване на главичката на дясна малкопищялна кост, сътресение на мозъка от типа на зашеметяване, без пълна загуба на съзнание и дълбоко кръвонасядане на гърба, кръвонасядания по горните и долните крайници.

Спорно е налице ли са елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, причинната връзка между уврежданията, получени в резултат на ПТП, справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищцата и наличието и степента на приноса на пострадалата за настъпване на вредите.

За установяване на фактическата обстановка при настъпване на процесното ПТП пред първата съдебна инстанция са разпитани св. В. Р. В. (очевидец на инцидента), св. Д. Д. Д.

(полицай, посетил мястото на инцидента за оглед) и св. В. М. И. (работеща в сграда близо до мястото на инцидента и позната на пострадалата поради факта, че предоставя на колегите на свидетелката услуги по договор за трудова медицина) и са приети заключения на съдебноавтотехническа експертиза /САТЕ/ и съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, а от настоящата инстанция - писмо от Национален институт по метролоигя и хидрология 2 изходящ номер 42 от 20.05.2020 г.

От събраните доказателства се установява, че в светлата част от денонощието при дъжд с променлив интензитет автомобил „Нисан Примера“, управляван от третото лице – помагач, се е движел по ул. „Цар Иван Шишман“ в гр. Стара Загора с посока на движение от юг на север, като преди кръстовището с ул. „Ген. Столетов“ водачът е спрял на забраняващ сигнал на светофарната уредба и след разрешаващ сигнал е предприел маневра завой наляво по ул. „Ген. Столетов“. По същото време пешеходката Г. Р. е предприела пресичане на пътното платно на ул. „Ген. Столетов“ с посока от север на юг, като преди удара с лекия автомобил пешеходката е предприела движение назад. Траекторията на движение на автомобила и пешеходката са се пресекли и е настъпил удар между тях с инициален контакт за автомобила в предна дясна част, в областта на предна броня вдясно, а за пешеходката – лявата част, в долен ляв крайник, който е бил опорен към момента на удара. Краката на пешеходката вследствие на удара са отхвърлени напред и вдясно, тялото се е завъртяло около вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка и е паднало на пътното платно с долни крайници по посока север и с глава по посока юг. Автомобилът е преминал покрай пешеходеца, като водачът е предприел спиране и се е установил в покой на около 12 метра след мястото на удара в северната лента на ул. „Ген. Столетов“.

Според заключението на СТАЕ от момента на навлизане на пешеходката на пътното платно до мястото на удара последната е изминала разстояние от 2 метра, а преди удара е спряла и се е върнала назад, като времето, което е престояла в района на пътното платно, е 2,18 секунди. Скоростта на движение на автомобила към момента на удара е била 23, 44 км/ч, като няма данни за задействане на спирачната уредба от водача преди настъпване на произшествието. Според вещото лице опасната зона за спиране е 7, 33 метра и пешеходката не е попадала в разстоянието на опасната зона за спиране. Няма данни за интензивност на движението и препятствия по пътното платно, ограничаващи видимостта на водача и пешеходката. Водачът е имал техническата възможност да възприеме пешеходката към момента на навлизането на последната в района на пътното платно и да предприеме маневра за аварийно спиране преди мястото на удара, като по този начин предотврати процесното ПТП. Пешеходката също е имала видимост към автомобила.

Св. В. бил спрял на кръстовището като водач на автомобил „Мицубиши“ зад автомобил „Нисан Примера“, като след потеглянето наляво на двата автомобила, всичко се развивало нормално, но в един момент стоповете на колата пред него светнали, в една група дървета изскочила една жена, изглеждаща забързана, след това се опитала да мине назад и изчезнала от погледа му. Всичко станало много бързо, след завоя, за три секунди и жената се озовала пред него, като той спрял, а другата кола отминала напред. След съприкосновение между предната кола и жената тя се оказала пред него.

Св. Д. дава сведения за положението на тялото на пешеходката, присъствието на водачката на автомобила и липсата на самия автомобил на мястото. Св. И. разказва, че се намирала на втория етаж на сградата в близост до кръстовището и след като чула глъч и суматоха, погледнала през прозореца и видяла жена на пътното платно с глава към осевата линия и крака към тротоара. При отнасянето на жената на носилката към линейката я разпознала.

Показанията на тримата свидетели относно разположението на тялото след удара са безпротиворечиви и заключението на САТЕ е в съответствие с тях и съдът ги кредитира.

Показанията на св. В. съдът кредитира относно спирането на светофара, маневрата завой наляво, както и излизането на пешеходката след пешеходната пътека, връщането назад, удара с предния автомобил и спирането на автомобила на свидетеля. Съдът не кредитира показанията относно светването на стоп светлините на „Нисан примера“, тъй като според заключението на САТЕ няма спирачни следи. От показанията на св. В. може да се заключи, че както той, така и водачът преди него са имали видимост към пешеходката. В този смисъл е и заключението на САТЕ.

При тези данни въззивният съд намира, че е налице противоправно поведение на 3 водачката на „Нисан примера“ поради допуснато от нея нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл.

20, ал. 1 и 2 от ЗДвП относно задълженията й да бъде внимателна и предпазлива към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, и да осъществява непрекъснат контрол на управляваното превозно средство, който да позволява да спре при възникване на предвидимо препятствие. Произшествието е настъпило в населено място, непосредствено след пешеходна пътека, а това са обстоятелства, които в достатъчна степен обосновават необходимостта водачката на автомобила да е внимателна и да подбира съответна скорост, която да й позволи спиране при предвидимо и преодолимо препятствие, каквото е пешеходец в района на пешеходна пътека. Мокрото време допълнително налага повишено внимание и бдителност от страна на водачите на МПС. Ж.М. е имала видимост в района на кръстовището, на което управлявайки процесния автомобил е предприела завиване наляво, поради което тя е следвало да предвиди пешеходката Г. Р. като препятствие и да спре автомобила. Като не е предприела спиране и не е предотвратила удара при липса на пречка да възприеме пешеходката, тя е извършила нарушение на правилата за движение по пътищата, а за вината е налице презумпция по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която не е оборена.