Решение № 541 от 10.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. Пловдив, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330108709 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с иск предявен от В. М. Х. с ЕГН: **********, с адрес в гр. П., ул.

„Д. Т.“ № ***, чрез пълномощника му - адв. Б. И. против Прокуратурата на Р.България, с Булстат: 121817309, с адрес в гр. София, бул. „Витоша“ № 2, ет. 4, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от преживян **** *****; от неоснователно обвинение; за престой в ареста, за незаконно лишаване от свобода, за претърпени физически болки и страдания, за невъзможността да работи в командировка като *** в Г., за лишаването на ищеца от спокойно общуване със семейството му; за провалена възможност за възпроизводство, последвана от провален брак; за заплаха от загуба на дома; за засегнати чест и достойнство, уронено добро име и репутация; за чувство за срам, притеснение, неудобство и безпокойство, за неспокоен сън, от преживян стрес; за негативни емоционални преживявания, ограничени социални контакти, намалени възможности за трудова реализация, следствие от незаконно обвинение; за неразумен срок на наказателно преследване; за забрана за пътуване в чужбина, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 1300 лева /съобразно допуснатото увеличение на иска/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, заплатени по договор за правна защита и съдействие в производството по делата.

В исковата молба се твърди, че на **** г. около 4,00 часа сутринта, ищецът и негови познати седнали на маса в бензиностанция „М.“. След тях влезли група лица, които започнали да обиждат първите посетители. Ищецът твърди, че поради провокативното държане на хората от съседната маса, между двете групи възникнал конфликт. При последвало бутане между двете компании, някой ударил ищецът с крак, а той вдигнал ръцете си, за да се защити. Сочи, че поради създалата се ситуация, на място се отзовали СОТ и полиция.

През **** г. на Х. било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК 1 и за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. 130, ал. 1 НК. През същата година, било образувано НОХД 496/2017 г. по описа на РС-А.. Била постановена присъда № ***** г. на РС-А., с която ищецът по настоящото производство бил признат за виновен и осъден, като му било наложено едно общо наказание една година лишаване от свобода, отложено за три години изпитателен срок. Разноските по делото били възложени в тежест на осъдения.

След жалба, Окръжен съд с Решение № 129/08.05.2018 г. по ВНОХД № 525/2018 г. отменил присъдата и върнал делото за разглеждане от друг състав на РС-А., а районният съд върнал делото на досъдебна фаза, за отстраняване на допуснати в досъдебното производство процесуални нарушения.

Районна прокуратура А. прекратила частично наказателното производство по едно от обвиненията и внесла предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание – глоба по другото.

В производството по АНД 49/2019 г. по описа на РС-А., Х. бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение за причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди. След протест от Окръжна прокуратура, с Решение № 210/09.10.2019 г., Окръжен съд потвърдил Решение № 85 от 2019 г. на РС-А. и същото влязло в законна сила.

Ищецът в настоящото производство сочи, че при проведеното наказателно преследване срещу него, е платил разноски и хонорари в размер на общо 1300 лв.

След описаната ситуация, ищецът не можел да спи спокойно, имал високо кръвно налягане, страхувал се за работата си, както и че няма да може да изплаща кредита за апартамента си. Поради наказателното производство, ищецът бил принуден да се откаже от работата си в Г. и да се върне в Б., като по този начин загубил възможността да получава високо възнаграждение. Поради качеството си на обвиняем, не можел да приеме други предложения за работа в чужбина, от което се обезсърчил и загубил надежда за професионално развитие. Променил начина си на живот; спрял да общува с приятели; започнал да приема успокоителни и медикаменти за сън; станал разсеян на работното си място и се затруднявал да изпълнява поставените му задачи. В личен план – след множество неуспешни инвитро процедури, проведени на ищеца и **** му, лекуващите лекари заявили, че причината за неуспеха е преживеният стрес. Поради изложеното, отношенията в брака се променили и същият бил прекратен с развод.

В периода на образувано наказателно преследване срещу ищеца, същият закупил апартамент с отпуснат банков заем, като била учредена законна ипотека. Ищецът живеел в страх дали ще може да работи, да изплаща кредита си и опасения да не загуби жилището си.

Ищецът сочи, че се счита за невинен, незаконно задържан и незаконно обвинен в извършване на престъпление, от което следвало, че действията и актовете на ответника – Прокуратурата на Република България били незаконосъобразни. Ищецът бил незаконно обвинен, задържан и лишен от свобода, поради което ответникът следвало да отговаря за действията и актовете, довели да претърпяване на имуществени и неимуществени вреди .

Сочат се претърпените болки и страдания, изразяващи се в: огорчение, че е привлечен като обвиняем и въпреки решението на въззивния съд и прекратеното в една част производство, обвинението срещу ищеца по административнонаказателно дело било поддържано; влошеното здравословно състояние; засегнати чест и достойнство, постоянно притеснение, неудобство и безпокойство, стрес, ограничени социални контакти, намалени възможности за трудова реализация, невъзможност за намиране на по-добре платено работа, поради факта, че се изисквали документи че срещу лицето не се води наказателно производство; изолиране от близките, лошо отношение от съседи, близки и познати, ограничено право на свободно предвижване и право на свободен избор на място и условия на полагане на труд.

Въз основа на гореизложените твърдения моли за уважаване на предявените спрямо 2 ответната Прокуратура обективно съединени искове и присъждане на направените разноски.

Подробни съображения се излагат от пълномощника на ищеца в писмена В срока по чл. 131 от ГПК от ответната Прокуратура, чрез свой представител е постъпил писмен отговор, с който изцяло оспорва исковете. В тежест на ищеца било да докаже твърденията си, изложени в исковата молба. Твърди, че липсва пряка причинноследствена връзка между повдигнатото обвинение и твърдените за претърпени неимуществени вреди. Сочи се, че искът за обезщетяване на имуществени вреди е недоказан, тъй като не били представени доказателства за реално извършено плащане в претендирания размер на адвокатски хонорар. Оспорва се размера на претендираните вреди, като се твърди, че същите не съответстват на принципа за справедливост.

Възразява се срещу направеното искане от страна на ищеца за провеждането на разпит на двама свидетели, тъй като не било посочено относно какви факти и обстоятелства ще свидетелстват те.

Въз основа на изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът - въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, намира следното:

Страните не спорят относно следните факти, които се установяват и от приложените към делото преписки и дела:

С Постановление от ***** г. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че на **** г. в гр. А., Област П., по **** подбуди е причинил на В. М.

В. телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК- престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.

С Постановление от ***** г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем по досъд. пр. № **** г. по описа на РУП-А. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, разпитан е в това процесуално качество и спрямо него е взета мярка за неотклонение „****“.

По делото са извършени редица процесуално –следствени действия, сред които събиране на писмени доказателства и разпит на свидетели. Делото е приключило със заключително мнение от 29.11.2018г. на разследващ полицай за предаване на обвиняемия на съд.

Въз основа на внесен обвинителен акт е образувано НОХД 496/2017 г. по описа на РС-А.. С Присъда № * **** г. на РС-А., с която ищецът по настоящото производство е бил признат за виновен и осъден, като му е наложено едно общо наказание в размер на една година лишаване от свобода, отложено за три години изпитателен срок. Разноските по делото са възложени в тежест на осъдения.

След жалба, Окръжен съд с Решение № 129/08.05.2018 г. по ВНОХД № 525/2018 г. е отменил Присъдата и върнал делото за разглеждане от друг състав на РС-А., а районният съд от своя страна е върнал делото на досъдебна фаза, за отстраняване на допуснати в досъдебното производство процесуални нарушения.

Районна прокуратура А. е прекратила частично наказателното производство по отношение на едно от обвиненията и внесла предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание – глоба по другото обвинение.

В производството по АНД № 49/2019 г. по описа на РС-А., Х. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение за причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди. След протест от Окръжна прокуратура, с Решение № 210/09.10.2019 г., Окръжен 3 съд е потвърдил Решение № 85 от 2019 г. на РС-А. и същото влязло в законна сила на 09.10.2019г.

От приетото като писмено доказателство по делото писмо от РУ-А. се установява, че няма данни по отношение на лицето В. М. Х. да е издадена заповед за задържане по образуваното досъд. пр. № **** г. по описа на РУ-А..

За установяване на твърдените от ищеца неимуществени вреди в резултат на инициираното против него наказателно производство са събрани гласни доказателства посредством разпита на св. М. Х. /протокол от с.з., проведено на 24.10.2024.

От показанията на същия се установява, че е баща на ищеца. През 2016 го обвинили и образували срещу него наказателно производство, което много лошо му се отразило.

Работил в Г. като ****, но заради делата прекратили командировката му. Изплащал кредит и се притеснявало много да не го изгонят от работа и да не може да си покрива разходите. По това време правили инвитро процедури със **** му, но заради стреса те били неуспешни и в крайна сметка се стигнало до развод. В махалата постоянно питали какво се случва с делото и за това синът му отказвал да излиза и да контактува с хора. И те като родители го преживели много тежко, притеснявали се, че единствения им *** може да влезе в **** и да изгуби жилището си.

На едно дело го оправдали, после пак му повдигнала прокуратурата някакво обвинение и отново бил много притеснен Имал предложение за работа в чужбина, но не можел да го приеме защото му искали свидетелство за съдимост.

Съдът кредитира показанията на св. Х., като цени същите при условията на чл. 172 от ГПК, тъй като свидетелят споделя непосредствените си възприятия относно установените от него факти, показанията му съставляват непосредствен източник на доказателства и не са оспорени от страните.

При така установените, релевантни за спора факти и обстоятелства, съдът стигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Основанието за ангажиране на отговорността на държавата е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, предаден е на съд и впоследствие е оправдан. Това е достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно независимо дали отделните процесуалноследствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното производство. Обвинението в престъпление е винаги неоснователно /незаконно/, когато подсъдимият бъде оправдан.