Решение № 137 от 26.09.2026, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Кърджали, 26.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Дановска при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Гражданско дело № 20255100100280 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба вх. №6938/16.06.2025 г. по описа на РС - Кърджали, подадена от ЕТ „С.“ - в несъстоятелност, представляван от В. Л.

Г., в качеството на назначен от съда постоянен синдик на търговеца, против ответника „И.“ ЕООД, изправена с молба вх. № 8102/11.07.2025г. и с молба вх.

№ 6018/23.12.2025г. по описа на ОС - Кърджали /където делото е било изпратено по подсъдност, с оглед цената на иска, и образувано като гр. д. № 280/20225 г. на ОС - Кърджали/, с която е предявен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, с който се иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. К., на основание давностно владение, осъществено необезпокоявано в периода от 06.03.2020 г. до датата на предявяването на иска /16.06.2025 г./.

Ответникът „И.“ ЕООД е депозирал отговор на искова молба с вх. № 632/09.02.2026 г., с който се взема становище за недопустимост на предявения иск, а при условията на евентуалност - за неоснователността му.

Недопустимостта на производството се извежда от наличието на влязло в сила Решение №472/11.11.2022 г. по в. т. д.№143/2022 г. по описа на ОС - Пловдив, и Решение №54/21.02.2025 г. по т. д. №1103/2023 г. на ВКС - 1-во търг. отд., с 1 които според ответника е формирана СПН между страните, като е отхвърлен предявеният от ищеца иск с правно основание чл.108 от ЗС, за осъждане на „И.“ ЕООД да върне в масата на несъстоятелността процесния имот с идентификатор ***. Поддържа се, че предявяването на установителен иск за придобит по давност имот е недопустим, след като е налице влязло в сила решение по иск по чл.108 от ЗС за същия претендиран период, при положение, че в хода на производството по предходното дело страната не е релевирала възражение за това.

По възражението за недопустимост на предявения иск и относно неговата правна същност и квалификация, е постановено влязло в сила определение Рег. № 270/16.06.2026г. по частно гражданско дело № 20265000500254 по описа за 2026 година на ПАС, с което същото е намерено за неоснователно.

От фактическа страна:

Събрани са писмени доказателства, представени от страните, както следва - заверени копия на Нотариален акт за покупко - продажба от **.**.****г. № ***, том *, дело *** от ****г. на нотариус М. Д.; Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № * от **.**.**** г., том *, рег. № ***, дело № */**** г.; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том *, рег. № ***, дело № ** от **.**.**** г.; Решение по т. д. № 10/21 г. по ОС-Кърджали; Решение № 472 от 11.11.2022 г. по в.т.д. № 143/22 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив и Решение № 54 от 21.02.2025 г. по т.д. № 1103/2023 г. на ВКС, I т.о.; квитанция и платежни нареждания към Община К.

- Дирекция Местни приходи, ведно с Банково извлечение № 3/06.04.2021г.;

Банково извлечение № 3/28.03.2023г.; Банково извлечение № 4/12.04.2023г.;

Скица на поземления имот.

Установява се от същите, че процесният имот, представляващ дворно място, е придобит/закупен от ответника „И.“ ЕООД с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том *, peг. № *** от **.**.**** г. по описа на нотариус Е. К., вписан в СлВп - К. с № ***, том *, дело № ***/****г., което обстоятелство не се оспорва от ищеца. Така представеният нотариален акт представлява официален свидетелстващ документ в частта на нотариалното удостоверяване, който се ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила на осн. чл. 179 ГПК.

2

Впрочем, спорно в казуса е единствено това, дали ищецът, продал на посочената дата имота на ответника, го е придобил на основание изтекла в негова полза 5 годишна придобивна давност след датата на покупкопродажбата, извършена на 06.03.2020 г. /съобразно твърденията му/, като е упражнявал фактическа власт върху него; държал го е с намерение да бъде негов собственик, а не като наемател, заемател или пазач; че фактическата власт е упражнявана без прекъсване за законовия срок (5 години при добросъвестно или 10 години при недобросъвестно владение); че владението не е било прекъсвано за повече от 6 месеца (чл. 81 от ЗС); и че владението не е установено с насилие или по таен начин и е демонстрирано ясно пред обществото и предишния собственик.

Макар да е поискано събирането на гласни доказателства чрез разпити на свидетели, такива – допуснати от съда, не са събрани поради бездействие на страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

Предмет на иска, по който е образувано настоящото производство, е правото на собственост на несъстоятелния търговец, придобито от него на оригинерно основание - давностно владение върху имота, осъществено в периода след сключването на договора за покупко-продажба от 06.03.2020 г., от който ответникът черпи правата си.

От събраните по делото писмени доказателства не се установява наличието на горните елементи, поради което искът следва да се отхвърли като неоснователен.

По аргумент на чл. 99 от ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако лицето се откаже от него. В случая ответникът се легитимира като собственик на имота въз основа на описания по – горе НА имот № **, том * peг. № *** от **.**.**** г. и не се твърди да е извършил отказ от правото си на собственост по предвидения в чл. 100 от ЗС ред.

Относно релевираното от ищеца твърдение, че е придобил имота въз основа на изтекла придобивна давност, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно по следните причини:

За да се признае на едно лице правото на изключителна собственост по 3 отношение на един чужд недвижим имот, разпоредбата на чл. 79 от ЗС установява, че претендиращият несобственик следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на процесния имот, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост и да е демонстрирал поведение на пълноправен собственик, което безсъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. В казуса този срок не е изтекъл. Впрочем такова твърдение се е и прави.

Що се касае до краткия 5 годишен давностен срок, на който се позовава ищецът, твърдейки, че през посочения в исковата молба период е владял процесния имот необезпокоявано и със собственическо намерение: краткият придобивен давностен срок за придобиване на недвижим имот в България е 5 години и се прилага при наличие на добросъвестно владение. Добросъвестен е този владелец, който е придобил владението, вярвайки, че има правно основание да бъде собственик. Обикновено добросъвестността се свързва със ситуации, при които лицето има нотариален акт или друг документ, който впоследствие е признат за невалиден. Когато едно лице просто „завладява“ имот и започва да го „свои“ (упражнява фактическа власт с намерение да бъде негов собственик), то действа като недобросъвестен владелец. При самоволното завладяване на чужд или изоставен имот липсва такова основание. Владелецът съзнава (или е длъжен да знае), че имотът не е негов по документи. В такъв случай придобиването на имота изисква 10-годишен давностен срок (чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността), какъвто, както се каза по-горе нито се претендира, нито се установява да е идтекъл.

В обобщение, следва да се направи извод, че твърденията на ищеца, изложени в исковата молба и допълнително депозираните такива, че е собственик на процесния недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. К., с площ от 3590 кв. м., ведно с всички подобрения и приращения в него, на основание изтекла в негова полза 5 годишна придобивна давност, са недоказани, поради което предявеният от него установителен иск като неоснователен следва да се остави без уважение.

При този изход на делото и при претенция на ответника за присъждане на деловодни разноски, такива му се следват съобразно представения списък 4 по чл.80 от ГПК /л.102/ в размер на 4 800 евро, които следва да се възложат в тежест на ищеца.

Следва също така ищецът да бъде осъден да заплати по сметка на ОСКърджали ДТ в размер на 5,12 евро /2 х 2,56 евро/ за поискани от него и издадени му 2 броя съдебни удостоверения, неполучени от същия поради бездействие.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕТ „С.“ - в несъстоятелност, с ЕИК *********, представляван от синдика, против „И.“ ЕООД с ЕИК *********, иск по чл.124, ал.1 от ГПК, с който се иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. К., на основание давностно владение, осъществено необезпокоявано в периода от 06.03.2020 г. до датата на предявяването на иска /16.06.2025 г./.

ОСЪЖДА ЕТ „С.“ - в несъстоятелност, с ЕИК ********* да заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., п.к.

****, р-н Ц*, ул. А. № **, ет. *, сумата от 4 800 евро, представляваща сторените от ответника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА ЕТ „С.“ - в несъстоятелност, с ЕИК ********* да заплати по сметка на Окръжен съд – Кърджали ДТ в размер на 5,12 евро за издадените му по негово искане 2 броя съдебни удостоверения.

Решението подлежи на обжалване пред АС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Кърджали: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Кърджали, 26.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Дановска при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Гражданско дело № 20255100100280 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба вх. №6938/16.06.2025 г. по описа на РС - Кърджали, подадена от ЕТ „С.“ - в несъстоятелност, представляван от В. Л.

Г., в качеството на назначен от съда постоянен синдик на търговеца, против ответника „И.“ ЕООД, изправена с молба вх. № 8102/11.07.2025г. и с молба вх.

№ 6018/23.12.2025г. по описа на ОС - Кърджали /където делото е било изпратено по подсъдност, с оглед цената на иска, и образувано като гр. д. № 280/20225 г. на ОС - Кърджали/, с която е предявен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, с който се иска да бъде установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. К., на основание давностно владение, осъществено необезпокоявано в периода от 06.03.2020 г. до датата на предявяването на иска /16.06.2025 г./.

Ответникът „И.“ ЕООД е депозирал отговор на искова молба с вх. № 632/09.02.2026 г., с който се взема становище за недопустимост на предявения иск, а при условията на евентуалност - за неоснователността му.

Недопустимостта на производството се извежда от наличието на влязло в сила Решение №472/11.11.2022 г. по в. т. д.№143/2022 г. по описа на ОС - Пловдив, и Решение №54/21.02.2025 г. по т. д. №1103/2023 г. на ВКС - 1-во търг. отд., с 1 които според ответника е формирана СПН между страните, като е отхвърлен предявеният от ищеца иск с правно основание чл.108 от ЗС, за осъждане на „И.“ ЕООД да върне в масата на несъстоятелността процесния имот с идентификатор ***. Поддържа се, че предявяването на установителен иск за придобит по давност имот е недопустим, след като е налице влязло в сила решение по иск по чл.108 от ЗС за същия претендиран период, при положение, че в хода на производството по предходното дело страната не е релевирала възражение за това.

По възражението за недопустимост на предявения иск и относно неговата правна същност и квалификация, е постановено влязло в сила определение Рег. № 270/16.06.2026г. по частно гражданско дело № 20265000500254 по описа за 2026 година на ПАС, с което същото е намерено за неоснователно.