Определение № 49 от 09.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49 гр. Пловдив, 09.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20245300503349 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. чл.413, ал.1 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от "Кредисимо" ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр. София, *** (**), ***, чрез юрисконсулт Т. Б., против определение №3755/16.09.2024 г., постановено по ч.гр.д. №1390/2024 г. по описа на Районен съд Асеновград, I граждански състав, в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на пълномощника на длъжника – адв. А. Д., адвокатско възнаграждение в размер на 462.49 лв.

Частният жалбоподател счита съдебния акт за неправилен.

Посочва, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е уважено изцяло, издадена е заповед за изпълнение. След връчването на длъжника е подадено възражение. В указания от съда срок не е предявен иск, като с определението е обезсилена заповедта за изпълнение. Считат, че адвокатско възнаграждение не се дължи, тъй като действията на процесуалния представител на длъжника се изчерпват единствено с подаване на възражението по чл.414 от ГПК, за което не е необходимо мотивиране. Иска се отмяна на определението в атакуваната му част. При условията на евентуалност се иска адвокатското възнаграждение да се определи в съответствие с чл.6, т.5 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лв. Претендират разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от длъжника чрез пълномощника му адв. А. Д., като излага съображения за неоснователност на жалбата. Счита, че на длъжника се дължат разноски в съответствие с чл.78, ал.3 ГПК и за заповедното производство, като навежда съображения в тази насока. Твърди, че размерът е съобразен с разпоредбата на 1 чл.7, ал.7 вр. ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. Иска се жалбата да се остави без уважение.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт в съответствие с чл.413, ал.1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес – заявител в първоинстанционното производство, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд, въз основа на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Пред РС Асеновград е образувано ч.гр.д. №1390/24 г. по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от "Кредисимо" ЕАД против К. К. Ч., ЕГН **********. За всички суми е издадена заповед за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника на 01.07.2024 г., като на 16.07.24 г. е депозирано възражение, подадено от упълномощения от Ч. адв. А. Д., като е поискано присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на 462.49 лв. с ДДС.

С разпореждане от 19.07.2024 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като е разяснил, че ако в определения срок дружеството не представи доказателства за завеждане на иска, издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена. Съобщение е връчено на „Кредисимо“ ЕАД на 06.08.24 г.

По делото не са постъпили доказателства за предявяване на иска в законовоопределения срок. Ето защо с определение №3755/16.09.2024 г., след като е констатирал този факт, съдът е обезсилил заповедта за изпълнение изцяло, като е изложил съображения, че заявителят следва да заплати направените разноски в размер на 462.49 лв. на адв. Д., и е постановен съответния диспозитив.

Основателни са доводите, че по заявлението е издадена заповед за изпълнение за всички суми. Касае се обаче за едностранно производство.

Процесуалното поведение на жалбоподателя е довело до обезсилване на заповедта за изпълнение, като в този случай се дължат разноски на насрещната страна.

Според чл.81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, а съгласно чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Касае се за норми, намиращи се в общите правила на ГПК и, доколкото липсва конкретна уредба за даденото производство, тези норми намират приложение.

В случая длъжникът също има право на разноски. Доколкото такива не са направени, а се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. за осъществено процесуално представителство, такова следва да се присъди. Ето защо не се възприемат доводите на жалбоподателя в обратната насока.

2

По отношение на размера:

Неоснователно е искането на жалбоподателя възнаграждението на пълномощника на насрещната страна да се определи при условията на чл.6, т.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като касае различни хипотези. Същото следва да се определи при условията на чл.7, ал.7 вр. ал.2 от Наредбата, касаещи именно защита в заповедното производство. С оглед сумата по заявлението – 4708.21 лв., дължимото адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2 от Наредбата е 770.82 лв., а по ал.7 – 385.41 лв. Тъй като адв. Д. е регистриран по ЗДДС, върху посоченото възнаграждение се дължи и ДДС, като следва да се присъди сумата от 462.49 лв., което е и направено от състава на районния съд.

Въз основа на гореизложеното частната жалба е неоснователна, а определението в атакуваната му част – правилно и законосъобразно, като следва да се потвърди.

Разноски са поискани от жалбоподателя, но, от една страна, жалбата е неоснователна, а и в производството за определяне на разноски не е допустимо генериране на допълнителни такива.

Воден от гореизложеното и на основание чл.413, ал.1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №3755/16.09.2024 г., постановено по ч.гр.д. №1390/2024 г. по описа на Районен съд Асеновград, I граждански състав, в частта, в която "Кредисимо" ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр. София, *** (**), ***, е осъдено да заплати на адв. А.

З. Д., личен №***, от Адвокатска колегия София, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 462.49 лв. за оказана правна защита и съдействие на К. К. Ч., ЕГН **********.

В останалата част определението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3