Решение № 438 от 22.11.2025, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 1203/2025
- Вид
- Решение № 438
- Подписан
- 22.11.2025
- В сила
- 23.12.2025
- Състав
- Екатерина Петрова Николова
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42, ал.1т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 177, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.18, ал.1 · Закон за пътищата
- чл.26, ал.2, т.1, б."а" , предл.2 · Закон за пътищата
- чл. 53, ал.1, т.2 · Закон за пътищата
- чл. 3 · Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
- чл.37, ал.1, т.1 · Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
РЕШЕНИЕ
№ 438 гр. Благоевград, 22.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20251210201203 по описа за 2025 година Производството по делото е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. К. Б. с местоживеене в с.С, против НП№9429/23.06.2025г. , издадено от Директор на Дирекция „Анализ на риска оперативен контрол“ при Агенция“Пътна инфраструктура“ /АПИ/-гр.София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000.00лв., във връзка с административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ , предл.2 от Закона за пътищата, във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
С жалбата се поддържа, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като при издаването му са допуснати процесуални нарушения. Алтернативно се застъпва, че не е доказано извършването на твърдяното нарушение. Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган чрез процесуалният си представител оспорва жалбата и поддържат, че обжалваното НП е законосъобразно, поради което като такова следва да се потвърди от съда.
Претендира се и заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
1
РП-Благоевград, редовно и своевременно призована в процеса, не ангажират представител и становище по жалбата.
Съдът след като съобрази становищата на страните, приложимото право и анализира събраните доказателства в процеса, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице с право да обжалва атакуваното НП, но то е сторило това извън срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН.
Съгласно нормата на чл. 59, ал.2 от ЗАНН, нарушителят, може да обжалва издаденото му НП по чл.59д от същият закон, в 14-дневен срок , от връчването му. В казуса , обжалваното НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя на 12.08.2025г., с известие за доставяне, а жалбата срещу НП е подадена с куриер на 25.08.2025г.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА
Със събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи по категоричен и несъмнен начин, че 27.05.2025г. в 09.47 часа, на отбивна площадка в посока гр.Си жалбоподателят е управлявал МПС/ товарен автомобил с марка „Ив, когато е спрян за проверка от свидетелите Гюров и Ничовски, двамата служители /инспектори/ при санкционният орган. В хода на проверката е установено, че жалбоподателят превозва с автомобила си филц, което е дейност в рамките на специално ползване на пътищата, респ. ползване на пътищата с разрешително, съгласно изискванията по чл.8, ал.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, каквото разрешително обаче водача Б. нямал . Този извод е направен от проверяващите след като те направили измерване на масата на автомобила с електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, която везна била с модел D, както и измерване на разстоянието между осите с №1311. При това измерване било констатирано, че разстоянието между осите на автомобила на жалбоподателя е 1.38м и сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на това МПС е 2
29.785 тона, при максимално допустимо натоварване на оста от 19 тона Така било установено, че превишението по чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредбата е 10.785 тона. Отчетено било също така, че съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 от Наредбата, при всяко превишение на максимално допустимите норми за натовареност по чл.7, се приема, че съответното ППС е тежко и движението му по пътищата, както и превоза с него се приема като дейност за специално ползване на пътищата по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ , предл.2 от Закона за пътищата, във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Заради последното и след като жалбоподателя не представил в хода на проверката, разрешително за специално ползване на пътищата, неговото поведение било квалифицирано като административно нарушение именно по чл.26, ал.2, т.1 б.“а“ от Закона за пътищата, във връзка с чл. 7, ал.1, б“в“ и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и за това деяние св.Гюров, в присъствието на колегата си св.Ничовски, е издал срещу И. Б., АУАН №0010791/27.05.2025г. Акта е връчен лично на жалбоподателя срещу подпис и на датата на съставянето му.
Въз основа на този АУАН, на 23.06.2025г., Директорът на Дирекция „Анализ на риска оперативен контрол“ при Агенция“Пътна инфраструктура“ /АПИ/-гр.София, е издал обжалваното НП№ 9429, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000.00лв., във връзка с административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ , предл.2 от Закона за пътищата, във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Санкцията е обоснована с нормата на чл.
53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. НП е връчено на жалбоподателя, чрез известие за доставяне на 12.08.2025г. и в законния срок по ЗАНН, същият е депозирал жалбата си срещу него по настоящото дело.
Безспорно за страните е, че жалбоподателят е правоспособен водач, включително и за товарен автомобил, като управляваното от него МПС към датата на проверката е било собственост на „ДГ СТРОЙ“ООД, със седалище в с.Струмяни /в тази насока е и свидетелството му за регистрация/, а не е било собственост на водача Б..
3
Видно от представения в хода на проверката Пътен лист за дата 27.05.2025г., жалбоподателят е управлявал товарния автомобил по маршрут с.Ч в полза и за сметка на собственика „Дсъс седалище в с.С Надлежното въвеждане в експлоатация и техническа изправност на ползваната везна в случая се удостоверява с представени по делото Заповед №А-333/29.05.2014г. на Председателя на ДАМТН, Заповед №А616/11.09.2018г. на Председателя на ДАМТН, Заявление за проверка от 14.04.2025г., Удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване №06.07.4603 от 07.07.2006г. и Ръководство за използването на тази везна при измерване, което не се установи в процеса, че не е спазено от проверяващите лица.
От своя страна въвеждането в експлоатация и техническата изправност на ползваната ролетка за измерване в хода на проверката се удостоверява с ЕС декларация за съответствие от 20.01.2017г. и сертификат за съответствие от 08.05.2018г.
Материалната компетентност на издателя на НП се удостоверява в процеса с представени Заповед №РД-11-560/02.05.2025г. на Председателя на УС на АПИ и Заповед №РД-11-97/29.01.2025г. на същия издател .
Изложената фактическа обстановка се извежда и обосновава с цитираните писмени доказателства, както и с показанията на свидетелите – очевидци Гюров и Ничовски. Двамата свидетели са категорични, че лично извършили проверката на водача Б. на процесната дата и място, измерили масата на управлявания от него автомобил с процесната везна, която отчела превишението на допустимата маса за такова ППС, измерили разстоянието между осите на автомобил с процесната ролетка и така констатирали, че се касае за тежкотоварен автомобил, за движението на който се изисква разрешение за дейности при специално ползване на пътищата, каквото водачът И. Б. нямал . Последното било квалифицирано като нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ , предл.2 от Закона за пътищата, във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, за което му бил съставен АУАН на мястото на проверката, връчен лично на същото място.
Тези писмени и гласни доказателства напълно кореспондират по между си, поради което и съдът ги кредитира като достоверни и годни за изясняване 4 на обективната истина в процеса.
ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО
При тези фактически дадености, съдът намира, че незаконосъобразно с обжалваното НП е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 26, ал.2, т.1 б.“а“, предл.2 от Закона за пътищата, във връзка с чл. 8, ал.2 и ал.1 и вр. с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34 на ЗАНН, като същите са и надлежно връчени на жалбоподателя. В тях се съдържат част от изискуеми се и задължителни реквизити по чл. 42 и респ. по чл.57 от ЗАНН като ясно и недвусмислено са посочени : дата и място на издаването им и длъжностно лице – издател, дата и място на констатиране на нарушението и на извършването му, в НП се съдържа и правна квалификация на твърдяното нарушение, посочени са и доказателствата, с които се установява.
Същевременно, не е налице достатъчно пояснение на начинът, по който е извършено това нарушение, като липсва пълно фактическо описание на процесния автомобил в това число броя на осите му, колко от тях са управляемите оси и допустима маса с оглед на тези характеристики при натоварването на осите. Липсата на това фактическо пояснение и обстоятелства както в НП, така и в АУАН, са препятствали жалбоподателя да разбере как е изчислено превишението на допустимата маса на автомобила му и приложени разпоредбите на чл.6, т.5, б.“в“ и чл.7, ал.1, т.5 б.“в“ от Наредбата при конкретните изчисления на проверяващите лица. Този пропуск в АУАН и в НП, съдът приема за липса на основен реквизит на тези документи по чл.42, ал.1т.4 от ЗАНН /за акта/ и респ. по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН/ за НП/, което е съществено процесуално нарушение, тъй като с този порок на акта и на НП е засегнато в значима степен правото на защита.
НП е издадено и от некомпетентен административен орган, тъй като след като в казуса водача на процесния товарен автомобил, с безспорно 5 констатирано негово претоварване /превишение на максимално допустимото натоварване/ и необходимост от разрешение за ползване на пътищата в страната, каквото не е било налице в случая, не е негов собственик, то компетентен орган да установи нарушение и издаде АУАН не са служителите на санкционния орган пи АПИ, а полицейските служители, които са компетентни да констатират нарушения по чл. 177, ал.3, т.1, във вр. с чл.139, ал.1, т.2 от ЗдВП, защото такова деяние може да се квалифицира именно по този начин, а не като нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ , предл.2 от Закона за пътищата и в тази насока е ТР№2/08.10.2025г. на ОСС от НК на ВКС и 1-ва и 2-ра колегия на ВАС по тълк.дело №5/2023г.
Липсата на материална компетентност на издателя на обжалваното НП винаги е съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за неговата отмяна поради процесуална недопустимост на такова Постановление, тъй като изначално е нарушена законовата процедура за надлежно издаване на административен акт, както и реда за неговото обжалване.
Отделно от горното, съдът констатира, че със събраните по делото доказателства в процеса не се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна и вмененото му административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1 б.“а“ , предл.2 от от Закона за пътищата, във връзка с чл.8, ал.2 и ал., и чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Съгласно нормата на чл. чл.26, ал.2, т.1 б.“а“ , предл.2 от Закона за пътищата, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.
Понятието „Специално ползване на пътищата" е пояснено от своя страна в т.8 на ДР към ЗП и според това определение, такова ползване на пътищата е налице, когато те се използват за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни 6 съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица.