Присъда № 140 от 05.08.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 1795/2024
- Вид
- Присъда № 140
- Подписан
- 05.08.2024
- В сила
- 31.08.2024
- Състав
- ЕВГЕНИ МИРОСЛАВОВ УЗУНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.129, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.131, ал.1, т.5а · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 59 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 и ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189, ал.3 и ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.303, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 88, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 140/05.08.2024 година по НОХД №1795/2024г. на БРС.
Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП№ 169/2024 г., по описа Четвърто РУ-Бургас Пор. № 598/2024 г, Вх.№3560/2024г. по описа на РП- Бургас срещу ***************, ЕГН:**********, с адрес: ************************** за това, че:
На 05.03.2024г., в жилище, находящо се в гр.*******************, чрез нанасяне на удари с метална тръба в областта на гърба и левия крак, нанасяне на удар с юмрук в областта на гърба, както и чрез нанасяне на прободно-прорезна рана с върха на кухненски нож в областта на левия крак, причинил на Я. Д. Ч. телесни увреждания, изразяващи се в оток, кръвонасядане и прорезна рана в областта на лявото коляно, хематом в лява колянна става, охлузна рана в областта на теменната дясна част на главата, множество отоци и кръвонасядания по тялото и крайницте, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и затруднение движението на ляв долен крайник за срок от около 10-15 дни, които телесни увреждания са извън случаите на чл. 128 ичл. 129 от НК (леки телесни повреди по чл. 130, ал. 1 от НК), като деянието е извършено в условията на домашно насилие-Престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 от НК.
Производството пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл.372, ал.4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимият З.. Моли съда да се произнесе с присъда, с която да признае подсъдимия за виновен и по отношение на същия да бъде определено наказание „Лишаване от свобода” след редуцирането му по чл.58а НК в размер на 2 години при строг режим.
Защитникът на подсъдимия - адв.К., излага аргументи в насока налагане на наказание под минимума.
Подсъдимият З., редовно призован, се явява в съдебно заседание, като заявява, че съжалява за стореното, а действията му са били предизвикани от раздразнение. По отношение на вида и размера на наказанието което да му се наложи, същият се придържа към заявеното от защитника му.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
К.М.З., с ЕГН:**********, е роден на ****************в гр.Бургас. Видно от справката му за съдимост същият е многократно осъждан за престъпления от общ характер.
На 05.03.2024г., около 19:00 часа, подсъдимият З. се прибрал в семейното жилище в гр.Бургас, ж.к.“******************* което обитавал заедно със пострадалата Ч., с която са фактически съжители.Започнал да се заяжда със свид.Ч., при което двамата се скарали.
Тогава подсъдимият З. взел метална тръба, и започнал да удря с нея Ч. в областта на гърба й и левия й крак. От ударите свид.Ч. се свлякла на земята и започнала да крещи от причинената й болка. Подсъдимият З. казал на Ч. да стане от земята и да не се преструва.
1
Докато свид.Ч. била още на земята, подсъдимият З. взел кухненски нож и с него й нанесъл прободно-прорезна рана с върха на ножа в областта на лявото й коляно, където преди това бил нанесъл един от ударите с металната тръба. Свид. Ч. направила опит да се изправи, когато подсъдимият З. отново й нанесъл удар като този път ударът бил с юмрук в областта на гърба. След нанасянето на ударите подсъдимият З. отишъл да вечеря, а след това легнал да спи.
На следващия ден- 06.03.2024г., подсъдимият З. отново се скарал със свид.Ч., след като се прибрал от работа, но не се е стигнало до използване на физическа сила и респ. до нанасяне на телесни повреди от негова страна.
На 07.03.2024г. свид.Ч. разказала за случилото се през последните два дни на своя приятелка свид. Н.Н.. Непосредствено след като узнала за случилото се свид.Н. сигнализирала полицейските служители чрез ЕЕН тел. 112 и в тази връзка бил изпратен полицейски екип на 04 РУ-Бургас до адреса на свид.Ч., а в последствие е образувано и настоящото досъдебно производство.
В хода на производството е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза (стр. 111-113 от ДП), според заключението на която при прегледа на свид.Ч. са установени оток с кръвонасядане и прорезна рана в областта на ляво коляно, охлузна рана в областта на теменната дясна част на главата, множество отоци и кръвонасядания по тялото и крайниците, които увреждания отговарят да са ф получени по време и начин, както се съобщава от действието на твърди тъпи предмети с ограничена повърхност, каквито са и металната тръба, юмруците и ритниците. Прорезната рана на коляното е в резултат от действието на предмет с остър връх и режещ ръб, най-вероятно нож. Според вещото лице, уврежданията са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Не са установени фрактури, установен е хематом в колянната става, довели до затруднение движението на ляв долен крайник за около 10-15 дни.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, с което същият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът намира, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически изводи.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият З. с деянието си е осъществил състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 05.03.2024г., в жилище, находящо се в гр.Бургас, ж.к.“******************* чрез нанасяне на удари с метална тръба в областта на гърба и левия крак, нанасяне на удар с юмрук в областта на гърба, както и чрез нанасяне на прободно-прорезна рана с върха на кухненски нож в областта на левия крак, причинил на Я.Д. Ч. телесни увреждания, изразяващи се в оток, кръвонасядане и прорезна рана в областта на лявото коляно, хематом в лява колянна става, охлузна рана в областта на теменната дясна част на главата, множество отоци и кръвонасядания по тялото и крайницте, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и затруднение движението на ляв долен крайник за срок от 2 около 10-15 дни, които телесни увреждания са извън случаите на чл. 128 ичл. 129 от НК (леки телесни повреди по чл. 130, ал. 1 от НК), като деянието е извършено в условията на домашно насилие
В настоящият случай З. се явява годен субект на вмененото му във вина престъпление. Същият е разбирал свойството и значението на извършеното, като е имал способност да ръководи постъпките си.
ОБЕКТИВНА СТРАНА
Обект на престъплението са обществени отношения, свързани със здравето и телесната неприкосновеност на гражданите. Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, нанасяйки удари с юмруци и такива с нож-хладно оръжие. В резултат на това Ч. е получила травматични увреждания, които представляват разстройство на здравето. Същите са пряка и непосредствена последица от ударите на подсъдимия т.е. налице е причинната връзка между нанесените удари и причиненото увреждане.
Описаната медикобиологична квалификация на получените от пострадалата увреждания е с характеристиките на средна телесна повреда, съобразно чл.129, ал.2 от НК.
В същото време , престъплението е извършено безспорно в условията на домашно насилие,при изключителна уязвимост на пострадалата. В този смисъл квалификацията на деянието на обвиняемия по чл.131, ал.1, т.5а от НК е обусловена и от вида и броя на телесните увреждания, механизмът на причиняването им и продължителността на побоя.
СУБЕКТИВНА СТРАНА
От субективна страна деянието е извършено умишлено. Подсъдимият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието и е искал настъпването на общественоопасните последици. Този извод се налага от начина, по който е причинено увреждането. Нанесените удари, обективират целта на З. да причини именно такива увреждания. Той е съзнавал общественоопасния характер на действията си и е предвиждал общественоопасните последици от своето поведение. Във волево отношение е искал и е целял настъпването на тези последици. Същият пряко е целял причиняването на телесна повреда, което е изводимо от факта, че е изпълзвал и оръжие-нож към пострадалата, явяваща се изключително уязвима част от човешкия организъм.
Подсъдимият е изградил у себе си също така представи, че осъщественото от него въздействие е особено мъчително за Ч., като последващото му поведение-вечеряи сън са свидетелстващи за престъпен непукизъм.
По вида и размера на наказанието:
Съобразно принципа за законоустановеност на наказанието следва да се вземе предвид визираната в закона санкция, за престъпленията по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 от НК, която е „Лишаване от свобода” до три години. Съобразно принципа за индивидуализация на наказанието следва да се отчетат степента на обществената опасност на дееца и деянието. Съдът, като преценява обществената опасност на дееца, счита, че се касае за личност с висока степен на обществена опасност. В подкрепа на този извод на съда е обстоятелството, че настоящата престъпна деятелност е поредна такава за подсъдимия.
Същият макар на млада възраст, до момента е неколкократно осъждан, като е търпял наказания свързани с лишаване от свобода. В същото време подсъдимият демонстрира критично отношение към деянието си и изразява съжаление за стореното.
Все пак по отношение на подсъдимия З. са налице отегчаващи вината му обстоятелства. Степента на обществена опасност на деянието в случая е висока, тъй като същото е насочено срещу изключително значима ценност – здравето и живота на съжител, в 3 условията на домашно насилие.. Подсъдимият е нанесъл множество удари, която без съмнение е изключително уязвима част от тялото на човека, а нанасяните удари с нож могат да имат значително и трайно отражение върху здравето му. Проявената агресия е непредизвикана от страна на пострадалата, която чисто физически не е не е могла да противодейства на нападението. В насока завишаване размера на наложеното наказание и фактът, че на Ч. са нанесени няколко на брой телесни увреждания, след което Ч. е оставена в състояние и без възможност за получаване на медицинска помощ и е проявена явна неглижираност към личността и страданията и..
Предвид всичко изложено, съдът се съобрази с целите на наказанието предвидени в чл.36 НК, като отчете всички по - горе изложени обстоятелства, счете, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при условията чл.54, ал.1 НК, при баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, а именно една година и шест месеца „Лишаване от свобода” и съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК намали така определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия наказание в размер на една година „Лишаване от свобода”. Съдът намира, че така определеното наказание е съобразено с конкретната обществена опасност на дееца и деянието и ще постигне целите както на генералната, така и на индивидуалната превенция спрямо подсъдимия.
В случая не са налице материално - правните предпоставки за приложение на института на условното осъждане спрямо подсъдимия З., поради което и предвид предходните му осъждания, следва да търпи наказанието при строг режим.