Акт от 03.06.2010, Административен съд - Сливен

Р

Е Ш Е Н И Е № 81

Гр. Сливен,

03.06.2010 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесети май две хиляди и десета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: СТЕЛА ДИНЧЕВА при участието на прокурора ………….и при секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от съдия Стела Динчева административно дело № 14 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2010 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по жалба от А. Т. Р. от с.Г., общ.С. като управител на ЕТ “Алекс 2005-Александър Тенев Русев” срещу Заповед № РД – 15 – 1805/24.11.2009 год. на Кмета на Община Сливен, издадена на основание чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, с която е наредено на ЕТ “Алекс 2005-Александър Тенев Русев” в качеството му на собственик на павилион монтиран в пространството на УПИ І, кв.28 по плана на с. К., общ.С. да освободи незаконно държания имот, а именно УПИ І, кв.28 по плана на с. К., общ.С., тъй като същият е общинска собственост, чрез премахване на павилиона. Образуваното производство по настоящото дело се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата си оспорващият А. Т. Р. твърди, че има сключен договор от 05.11.2008 год. с Община Сливен за наем на процесния имот и съгласно този договор същият плаща месечен наем в размер на 17,13 лева. Два дни след сключването на договора обаче оспорващият е бил уведомен, че договорът се прекратява и следва да се освободи терена. Твърди се още в жалбата, че оспорващият разполага с разрешение за строеж № 14/16.03.1989 год. издадено от управление “Архитектура и благоустройство” при Общински народен съвет гр.Сливен. Посочва, че павилионът се използва за вулканизация на гуми и осигурява работни места на трима души. Прави искане пред съда да отмени Заповед № РД – 15 – 1805/24.11.2009 год. на Кмета на Община Сливен и да му се даде възможност да подпише анекс към сключения договор, да му бъде определена наемна цена и да продължи да ползва общинския терен.

В с.з. оспорващият ЕТ “Алекс 2005-Александър Тенев Русев” се представлява от А. Т. Р. и от адв. С. ***, който поддържа подадената жалба и моли съдът да отмени обжалваната заповед № РД-15-1805/24.11.2009 год. Представя писмени бележки в този смисъл.

В с.з. административният орган, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Р., намира жалбата за неоснователни и моли съдът да я отхвърли. Представя писмени бележки.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

Оспорващият е собственик на павилион закупен от ПК “Наркооп” гр.Сливен с фактура № 1202/24.10.2008 год. Павилионът е монтиран в УПИ І, кв.28 по плана на с.К., общ.С., който имот е общинска собственост съгласно представения акт за частна общинска собственост № 46/16.02.2010 год. За монтирането на павилиона има издадено разрешение за строеж № 14/16.03.1989 год. от управление “Архитектура и благоустройство” при Общински народен съвет гр.Сливен на името на ПК “Наркооп” гр.Сливен. На 05.11.2008 год. А. Т. Р. в качеството му на ЕТ сключва договор за наем с Община Сливен, съгласно който лицето ще ползва имота срещу месечен наем в размер на 17,13 лева. В договора е уговорено, че същият може да се прекрати с едностранно писмено предизвестие от един месец съгласно чл.238 от ЗЗД. На 07.11.2008 год. Кметът на общината е изпратил писмо изх. № 4701-1406 до оспорващия, с което го уведомява, че на основание чл.4, ал.3 от договора за наем сключен между тях на 05.11.2008 год. след изтичане на един месец от получаване на писмото договорът за наем ще се счита за прекратен. С друго писмо от същата дата с изх.№ 4701-1405 оспорващият е уведомен, че в едномесечен срок от прекратяването на договора за наем следва да освободи терена-общинска собственост чрез премахване на павилиона. И двете писма са получени от оспорващия на 13.11.2008 год. На 12.11.2009 год. служители от Община Сливен извършили проверка на място в с.К. и установили, че имотът не е освободен от А.

Т. Р. и все още се ползва от него. За резултатите от проверката е съставен констативен акт № 14 в присъствието на оспорващия. Копие от констативния акт е връчено на лицето лично на 17.11.2009 год. На 19.11.2009 год. в Община Сливен е постъпило възражение от оспорващия с вх.№ 9400-19904 срещу така съставения констативен акт. Във възражението се посочва, че оспорващият желае да му се даде възможност да сключи анекс към договора и да му се определи наемна цена, която да заплаща за да продължи да извършва дейността си, тъй като осигурява работни места на трима души. Въпреки подаденото възражение на 24.11.2009 год.

Кметът на Община Сливен издава Заповед № РД – 15 – 1805/24.11.2009 год., с която нарежда да се премахне павилиона разположен в УПИ І, кв.28 по плана на с.

К., общ.С. Тази заповед е обжалвана пред Административен съд гр.Сливен и въз основа на жалбата срещу нея е образувано настоящото производство.

По делото е изслушана и приета съдебно – техническа експертиза, съгласно заключението, на която за процесния павилион не е реализирана процедура за запазване и придаване на траен устройствен статут.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства.

Съдът изгради своите изводи от фактическа страна въз основа на всички приложени към административната преписка писмени доказателства, както и тези представени от оспорващия и събрани служебно от съда.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правно естество:

Жалбата е подадена от А. Т. Р. в качеството му на управител на ЕТ “Алекс 2005-Александър Тенев Русев” срещу Заповед на Кмета на Община Сливен, с която е наредено да бъде премахнат павилион собственост на оспорващия разположен в УПИ І, кв.28 по плана на с. К., общ.С., който е общински имот.

Основанието за издаването на заповедта е чл.57а, ал.1, т.2 от ЗУТ, съгласно който на премахване подлежат обектите, които са поставени в чужд имот без правно основание или правното основание за издаване на разрешението за поставяне е отпаднало. В настоящия случай активно легитимирана страна да подаде жалба срещу процесната заповед е лицето, което е собственик на обекта, за който е наредено да бъде премахнат, а като пасивно легитимирана страна се явява кмета на общината като овластен от закона да издаде такава заповед, а и като собственик на терена върху който е ситуиран павилиона, т.е. оспорването е направено от легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в рамките на законовия 14 дневен срок и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същото е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА и като такава следва да бъде ОТХВЪРЛЕНА.

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.

168, ал. 1 от АПК, съдът провери най – напред неговата валидност. Това се налага поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити. При издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и заповедта е издадена в съответствие с приложимите материалноправни норми.

По делото се установява по безспорен начин, че оспорващият е собственик на павилион, който се използва за вулканизация на гуми като павилионът е разположен в УПИ І, кв.28 по плана на с.К., общ.С. Основанието за разполагането на павилиона върху имот-общинска собственост е сключения между А. Т. Р. и Кмета на Община Сливен договор за наем от 05.11.2008 год., съгласно който се дава възможност на оспорващият да ползва общинския имот срещу заплащането на определен наем. За разполагането на павилиона в общинския имот има издадено разрешение за строеж № 14/16.03.1989 год. от Общински народен съвет издадено на името на предишния собственик на павилиона, а именно ПК “Наркооп” гр.Сливен. От разрешението за строеж е видно, че същото е издадено на основание чл.120, ал.4 от ППЗТСУ (отм.).

Основният спор в настоящото производство е налице ли са основанията по чл.57а, ал.1, т.2 от ЗУТ, т.е. в настоящия случай има ли сключен валиден договор за наем за процесния имот и/или евентуално налице ли е издадено разрешение за строеж за монтирането на павилиона.

По отношение на първата хипотеза настоящият състав на съда намира, а и по този въпрос не се спори от жалбоподателя, че към момента на издаване на процесната заповед между страните не е имало сключен договор за наем за ползването на имот УПИ І, кв.28 по плана на с.К., общ.С. Такъв договор е бил сключен между А. Т. Р. в качеството му на ЕТ “Алекс 2005-Александър Тенев Русев” и Кмета на Община Сливен на 05.11.2008 год., но с писмо изх.№ 4701-1406/07.11.2008 год. кметът на общината е дал едномесечно предизвестие на оспорващия, с което го уведомява, че съгласно чл.4, ал.3 от договора за наем от 05.11.2008 год. след изтичането му ще се счита договора за прекратен. Писмото е получено от оспорващия на 13.11.2008 год., т.е. от тази дата започва да тече едномесечното предизвестие и същото изтича на 13.12.2008 год. От тази дата договорът за наем се счита за прекратен и следователно към датата на издаване на Заповед № РД-15-1805/24.11.2009 год. не е било налице валидно правно основание за използването от страна на оспорващия на общинския имот.

По отношение на втората хипотеза, а именно налице ли е разрешение за строеж за павилиона към момента на издаване на заповедта, настоящият състав на съда намира, че такова не е налице. Действително за павилиона е имало издадено разрешение за строеж № 14/16.03.1989 год. от Общински народен съвет на основание чл.120, ал.4 от ППЗТСУ (отм). Съгласно този текст в редакцията му към ДВ бр.48/1985 год. “По изключение, във връзка с възникнали обществени нужди главният архитект (инженер) при окръжния (общинския) народен съвет може да разрешава в терени, предназначени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, да се правят необходими временни постройки. Такива постройки могат да се правят и в чужд имот със съгласие на собственика, изразено в писмено заявление до службата при народния съвет.

При заемане на терена за предвиденото ново строителство временните постройки се събарят от организацията, която ги е ползувала, без да се заплащат”. В самото разрешение за строеж не е посочен срока, за който се издава, но видно от самото основание за издаването му, същото е издадено “по изключение” и се касае за “временна постройка”. Съгласно § 50а, ал.1 от ЗТСУ (отм.) разрешенията за строеж на постройки по реда на отменения чл.120, ал.4 от ППЗТСУ ”… губят действие по право след изтичането на срока, за който са разрешени, но не по-късно от три години от влизането в сила на изменението и допълнението на Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ДВ, бр.

6 от 1998 г.)”. С отмяната на ЗТСУ режимът на тези временни постройки е уреден от § 17 от ПР на ЗУТ в сила от 02.01.2001 год. Съгласно този текст е дадена последна възможност строежи с временен устройствен статут, изградени по реда на отменената (ДВ, бр. 6 от 1998 г.) ал. 4 на чл. 120 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство върху земя - държавна или общинска собственост, извън случаите по чл. 195 и 196 от този закон, могат да се запазят до реализиране на строежите, предвидени с действащ подробен устройствен план. След възникване на инвестиционна инициатива за реализиране на предвижданията на подробния устройствен план временните строежи се премахват, без да се заплащат, въз основа на заповед на кмета на общината, издадена по реда на чл. 195 и чл. 196 от този закон. По решение на областния управител или на общинския съвет, взето в 6-месечен срок от влизане в сила на този закон, могат да се допуснат процедури за изменение на действащ подробен устройствен план с цел временни строежи по ал. 1 да получат траен устройствен статут в съществуващите им размери и вид.” В настоящия случай съгласно заключението на вещото лице, което не се оспорва по този въпрос, е установено след извършена проверка в Община Сливен, че за процесния павилион не е реализирана процедура за запазване и придаване на траен устройствен статут.