Определение № 29546 от 22.07.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29546 гр. София, 22.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20231110150311 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК:

С Решение № 10279 от 30.05.2024 г. по гр.д. № 50311/2023 г. , съдът е осъден на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД *******, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, /АДРЕС/ да заплати на П. Г. Н., ЕГН ********** с адрес: /АДРЕС/ сумата от 148,67 лева (сто четиридесет и осем лева и 67 стотинки), представляваща платена без основание лихва по договор за паричен заем № 4735244 от 27.02.2023 г., ведно със законната лихва от 11.09.2023 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за разликата над уважената част от 148,67 лева до пълния предявен размер от 1212 лв. С решението е осъден *******, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: /АДРЕС/, да заплати на П. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: /АДРЕС/ на основание чл. 78, ал.

1 ГПК сумата от 38 лева – разноски в производството пред СРС. С решението е осъден *******, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:

/АДРЕС/, да заплати на адвокат А. Д. на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 37 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на П. Г. Н. безплатна правна помощ в производството пред СРС.

В срока по чл. 248 ГПК е постъпила молба за изменение на постановеното решение в частта за разноските от ищеца П. Н. чрез адв. Д..

Молбата касае искане за изменение на решението в частта за разноските, като разноските бъдат присъдени в пълния претендиран размер от 480 лева, като се позовава на практиката на СЕС.

1

От ответника в производството е постъпил отговор на молбата за изменение на решението в частта за разноските, с който изразява становище, че същата е неоснователна.

Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на страните, намира следното:

Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.

В мотивната част от Решение № 10279 от 30.05.2024 г. по гр.д. № 50311/2023 г., съдът е изложил подробни мотиви относно отговорността за разноските в производството, към които препраща. Тук е мястото да се акцентира, че в гражданския исков процес, разноските се присъждат според правилата на чл. 78 ГПК – съразмерно уважената, отхвърлена част от иска. В разглеждания случай, след съобразяване изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е възложил в полза на ищеца и неговия адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА разноски съразмерно с уважената част от иска. Посочена е и съдебна практика, обосноваваща решаващия извод на състава, включително е съобразена и практиката на СЕС. Съдът е съобразил и критериите, възприети в съдебната практика на ВКС за определяне на размера на възнаграждение,/ Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/ и като е взел предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност предвид броя дела в СРС със сходен предмет, срочното разглеждане на делото без участие на процесуални представители на страните, на оказалия безплатна правна помощ адвокат е определено възнаграждение в размер на 300 лева, а съобразно изхода на спора/предвид частичното уважаване на иска/ му е присъдено възнаграждение в размер на 37 лева.

Съдебната практика по въпроса дали съдът дължи да начисли ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение е противоречива, като е отправено и преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз под № С-744/23, по което няма произнасяне.

Настоящият състав споделя практиката, с която се приема, че при възнаграждението по чл. 38 ЗА не следва да се присъжда от съда ДДС, тъй 2 като безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност - арг. чл. 2 пар. 1, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.

Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка.

Правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има само права, но не и задължения.

Съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС обаче, нито ЗА въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност. Противен извод не следва от § 2а ДР НМРАВ. Разпоредбата няма отношение към дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на безвъзмездна доставка на услуга, каквато е безплатната правна помощ по чл.38 ал.1 ЗА. Тя урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията на регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ. Така Определение № 917 от 10.05.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1323/2023 г.

Поради изложеното, съдът не намира основание да измени решението в частта на присъдените разноски. Молбата за изменение следва да се отхвърли.

3

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 199770/18.06.2024 г., по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от П. Г. Н. чрез адв. А. Д. за изменение в частта на разноските на Решение № 10279 от 30.05.2024 г. по гр.д. № 50311/2023 г. по описа на СРС.

Определението подлежи на обжалване на осн. чл. 248, ал. 3 ГПК пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4