Решение № 343 от 12.06.2023, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 352/2023
- Вид
- Решение № 343
- Подписан
- 12.06.2023
- В сила
- 12.06.2023
- Състав
- Петър Узунов, Емилия Дончева, Вера Коева
Цитирани разпоредби
- чл.433, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2, т.6, пр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.437 · Граждански процесуален кодекс
- чл.622а, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.622а, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 343 гр. Благоевград, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: П. Узунов
Членове:
Вера Коева
Емилия Дончева като разгледа докладваното от П. Узунов Въззивно гражданско дело № 20231200500352 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба на „***“ООД, ЕИК ***,подадена чрез процесуален представител, против отказа от 26.01.23г на ЧСИ Ал.Ц= по изп.д.№1059/21г, с пр. осн. чл.435, ал.2, т.6, пр.2 ГПК.
С атакувания акт ЧСИ е отказала произнасяне по молбата от 17.11.22г на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като решението на италианския съд, което се изпълнява не е влязло в сила.
Недоволен от атакуваното действие е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразно.Поради това иска неговата отмяна и прекратяване на изпълнителното дело, излагайки подробни съображения в тази насока.Претендира и разноските по делото.
Взискателят оспорва жалбата като недопустима, респ. и като неоснователна, по подробно изложените съображения в тази насока.
В мотивите си ЧСИ оспорва жалбата като недопустима и неоснователна и поддържа законосъобразността на действията си, което също подробно аргументира.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали 1 обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима.
Анализа на обстоятелствената част и петитума на жалбата налага извода, че се обжалва отказът на ЧСИ Ал.Ц. от 26.01.23г да се произнесе по исканото от длъжника прекратяване на изпълнителното производство.То е материализирано в т.3 на съобщението му до длъжника от същата дата.
Наличието на предишно произнасяне на БлОС по аналогична жалба(вж.приложените решения по в.гр.д.№419/22г) също не са в състояние да обосноват недопустимост на жалбата.Решенията по чл.437 ГПК не се ползват със СПН, както правилно отбелязва въззивника и разрешават процесуалните въпроси относно законосъобразността на атакуваните действия на съдебния изпълнител към датата на обжалването им.Поради това те не са обвързващи и не се зачитат като правоустановяващо действие по други спорове, дори когато съдържат произнасяния по материално-правни въпроси, преюдициални за жалбата(така Р184/21.09.11г по гр.д.№1124/10г, ІІІ ГО;Р139/31.05.11г по гр.д.№1445/09г, ІV ГО;Опр.№1941/26.07.21г на САС по в.ч.гр.д.№2206/21г и др).
Ето защо изложените в тази връзка доводи на взискателя и съдебния изпълнител са несъстоятелни.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Действително с молбата от 15.02.22г длъжника е поискал от ЧСИ Ал.Ц. прекратяване на изп.д.№1059/21г, аргументирайки се с обстоятелството, че решението на италианския съд не е влязло в сила и не подлежи на изпълнение.
По вече изложените съображения предходното произнасяне на БлОС по в.гр.д.№419/22г като контролно-отменителна инстанция не формира СПН, а разрешава процесуалния въпрос за законосъобразността на атакуваните действия към дата на обжалването им.ЧСИ е дължал произнасяне по така заявеното ново искане на длъжника от 15.02.22г и неправилно е счел, че „няма основания за повторно произнасяне“, позовавайки се на предходното такова на окръжния съд.Ето защо и по арг. на чл.435, ал., т.6 ГПК атакувания отказ се явява незаконосъобразен и следва да се отмени, като се укаже на 2
ЧСИ да се произнесе по така подновеното искане на длъжника, при което има предвид следното:
Спрямо постановените в държави-членки на ЕС решения в казус като разглеждания, са установени специални наднационални правила за изпълнението им в друга държава членка, като общностното право има предимство.За принудителното събиране на вземанията, предмет на изп.д.
№1059/21г по описа на ЧСИ Ал.Ц., Регламент(ЕО)№1215/12г има непосредствено действие по арг.чл.288 ДФЕС.
Съгл.чл.622а, ал.1 ГПК решенията на държавите-членки подлежат на изпълнение в друга държава-членка без издаването на изпълнителен лист или друга санкция на български съд.По силата на чл.42 от цитирания Регламент за целите на изпълнението в държава членка на съдебно решение, постановено в друга държава членка, молителят представя на компетентния орган по изпълнение на решението препис от съдебното решение, което отговаря на необходимите условия за установяване на автентичността му и удостоверение, издадено съгласно чл.53, с което се удостоверява, че съдебното решение е изпълняемо и което съдържа извлечение от съдебното решение, както и съответната информация относно възстановяемите процесуални разходи и начислената лихва по целесъобразност.Единствено тези обстоятелства са необходими и достатъчни за пристъпването на съдебния изпълнител към изпълнение по молба на заинтересованата страна(арг.чл.622а, ал.2 ГПК).Други изисквания за целите на прякото изпълнение не са предвидени – факт е,че в случая съдържанието на решението на италианския съд и удостоверението във формуляра на приложение №1, обосновават в нужната степен възможността за прякото им изпълнение по предвидения за това привилегирован режим.В удостоверението изрично е отбелязано, че решението подлежи на изпълнение в държавата членка по произход, без необходимост от изпълнение на други условия(вж.т.4.4 и т.4.4.1).Освен това, отказа от 27.01.20г на Апелативния съд в Рим да спре изпълнението, допълнително обосновава извода за изпълняемостта на решението и опровергава тезата на длъжника.В противен случай липсва правна логика от подобно произнасяне, ако не се ползва с изпълнителна сила.
В този контекст дължниковото
3 искане за прекратяване на изпълнителното производство до приключването на производството пред италианския съд с влязло в сила решение се явява несъстоятелно.Още повече, че соченото от жалбоподателя основание не попада в приложното поле на нито една от хипотезите на чл.433, ал.1 ГПК, безспорно приложими в разглеждания казус, единствено при които нашия законодател допуска прекратяването на изпълнителното производство.
Разноски в полза на взискателя не следва два се присъждат, тъй като не са поискани, а и доказани.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН отказа от 26.01.23г на ЧСИ Ал.Ц= по изп.д.№1059/21г да прекрати съдебното изпълнение.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Ал.Ц= за произнасяне по молбата на длъжника от 17.11.22г, съобразно горните указания.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4