Определение № 200 от 05.02.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 200 гр. Стара Загора, 05.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500856 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.413 ал.1 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба, подадена от длъжника „У.Е.У.“ Лтд, чрез адв. К. И. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1368/19.11.2025г., постановена по ч.гр.д.№2519/2025г. по описа на РС-Казанлък в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

В подадената от длъжника жалба се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. по заповедното дело, като молят то да бъде намалено до сумата от 240 лв. с включено ДДС. Излагат подробни съображения. Частният жалбоподател моли въззивния съд да обезсили обжалвания съдебен акт в частта за разноските за адвокатско възнаграждение до размер на 240 лв. с включено ДДС. Моли да им бъдат присъдени разноските за платена ДТ в размер на 15лв. за настоящото производство.

Постъпил е отговор на частната жалба от другата страна А. А. Ш. чрез адв. В. Ч.-М., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната частна жалба. Излагат подробни съображения и молят да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна заповедта за изпълнение в частта й за разноските. Моли в случай, че бъде уважена частната жалба да не се присъждат разноски за държавна такса в полза на жалбоподателя.

Окръжният съд като разгледа материалите по делото и взе предвид доводите на страните, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса за разглеждането й. Ето защо жалбата е процесуално допустима и редовна.

1

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Производството по ч.гр.д.№2519/2025г. по описа на РС-Казанлък е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като по делото е издадена заповед за изпълнение.

Казанлъшкият районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с рег.№ 1368/19.11.2025г. Със заповедта е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора А. А. Ш. 480 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

На 26.11.2025г. е постъпила молба от адв. В. Ч.-М. с искане по чл.247 ГПК, а именно съд да постанови поправка на ОФГ в частта за разноските, като присъди посоченото възнаграждение в полза на процесуалния представител на страната – адвокат В. М. от ВАК, тъй като в конкретния случай правната помощ е предоставена безвъзмездно, поради което в този случай намира приложение чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

С разпореждане №5502/01.12.2025г. първоинстанционният съд е допуснал поправка в горепосочената Заповед за изпълнение на парично задължение №1368/19.11.2025г. досежно присъдените разноски на пълномощника на заявителя по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, като допуска поправка на допуснатата в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 1368/19.11.2025 год. очевидна фактическа грешка като отменя разпореждането „У.Е.У. Црт.,“ /WIZZ Air Hungary Zrt./ - акционерно дружество, регистрирано в Унгария да заплати на А. А. Ш. сумата 480,00 BGN (четиристотин и осемдесет лева) разноски за адвокатско възнаграждение и вместо него постановява „У.Е.У. Црт.,“ /WIZZ Air Hungary Zrt./ - акционерно дружество, регистрирано в **********действащо чрез „У.Е.У. Црт.“ - клон България, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление гр. С., *** да заплати на адв. В. В. Ч.-М. с рег. № 1500167590 и съдебен адрес гр. В., *** сумата 480,00 BGN (четиристотин и осемдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на А. А. Ш. по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА правна защита и съдействие.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК не е постъпило възражение от длъжника.

Към настоящия момент този срок е изтекъл.

В частната жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Правят възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева по заповедното дело, като молят то да бъде намалено до сумата от 240,00 лева с включено ДДС.Излагат подробни съображения и цитират съдебна практика.Молят адвокатското възнаграждение по ч. гр. дело № 2519 по описа на РС - Казанлък за 2025 г. да бъде намалено по справедливост до размера от 240,00 лева с включено ДДС, както и да бъде обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 № 1368/19.11.2025 г. на Районен съд - Казанлък по ч. гр. дело № 2519 по описа на РС - Казанлък за 2025 г., в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за присъдения размер над 240,00 лева с включено ДДС, поради прекомерност на 2 присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. Молят да им се присъдят разноски за платената държавна такса по настоящото производство в размер на 15,00 лева.

От доказателствата по делото се установява, че заявителят А. А. Ш. е представил договор за правна защита и съдействие от 04.11.2025г., сключен с адв. В. В. Ч., с предмет изготвяне на заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК и процесуално представителство по делото. В договора е посочено още, че на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради материално затрудненото положение на клиента, адвокатът ще извърши възложената работа безплатно.

По делото е приложена и справка, от която е, че видно адв. В. Ч. е регистрирана по ДДС с идентификационен номер BG180940726.

Заповедта за изпълнение е правилна в обжалваната част.

Съгласно разпоредбата на чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Съобразно постановките на решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело C-438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., съдът не е обвързан от размерите на възнагражденията, посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Настоящият съдебен състав счита, че процесното производство не разкрива висока фактическа и правна сложност. Това е така, доколкото се касае за заповедно производство по чл. 410 ГПК, в рамките на което не се провежда доказване на заявените претенции, не се провеждат съдебни заседания, а заповедта се издава въз основа на наведените от заявителя твърдения. Не са налице и усложнения в развитието на производството, като същото не се характеризира с висока фактическа и правна сложност с оглед предмета на делото. В случая се претендира обезщетение във връзка със закъснял полет, по който въпрос е налице подробна правна уредба - Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета, както константна и безпротиворечива съдебна практика на съдилищата. Същевременно заявеният по делото материален интерес е нисък - 400 евро /782,33 лева/.

С оглед на тези съображения, присъденият със заповедта за изпълнение адвокатски хонорар от 480 лева с вкл. ДДС не се явява прекомерен, а е справедлив и адекватен на осъществената правна помощ. Присъждането на по-ниско от това възнаграждение, в каквато насока са съображенията на длъжника, се явява непропорционално и неадекватно с оглед положения от 3 адвоката труд.

Предвид изложеното, настоящият въззивен състав намира, че частната жалба е неоснователна, а издадената заповед за изпълнение следва да бъде потвърдена в частта за разноските.

Относно разноските в настоящото производство:

Не са налице процесуални предпоставки за присъждане на разноски.

Относно обжалваемостта на настоящия съдебен акт:

На основание чл.274 ал. 4 от ГПК определението не подлежи на касационно обжалване, т.к. съдебният акт, чието изменение в частта за разноските се претендира, не попада в обхвата на касационния контрол с оглед цената на предявените искове.

Водим от горните мотиви, окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1368/19.11.2025г., постановена по ч.гр.д.№ 2519/2025г. по описа на РС-Казанлък в обжалваната й част - досежно присъдените разноски в размер на 480 лв. за адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 200 гр. Стара Загора, 05.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500856 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.1 т.2 от ГПК и чл.413 ал.1 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба, подадена от длъжника „У.Е.У.“ Лтд, чрез адв. К. И. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1368/19.11.2025г., постановена по ч.гр.д.№2519/2025г. по описа на РС-Казанлък в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

В подадената от длъжника жалба се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. по заповедното дело, като молят то да бъде намалено до сумата от 240 лв. с включено ДДС. Излагат подробни съображения. Частният жалбоподател моли въззивния съд да обезсили обжалвания съдебен акт в частта за разноските за адвокатско възнаграждение до размер на 240 лв. с включено ДДС. Моли да им бъдат присъдени разноските за платена ДТ в размер на 15лв. за настоящото производство.

Постъпил е отговор на частната жалба от другата страна А. А. Ш. чрез адв. В. Ч.-М., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната частна жалба. Излагат подробни съображения и молят да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна заповедта за изпълнение в частта й за разноските. Моли в случай, че бъде уважена частната жалба да не се присъждат разноски за държавна такса в полза на жалбоподателя.

Окръжният съд като разгледа материалите по делото и взе предвид доводите на страните, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса за разглеждането й. Ето защо жалбата е процесуално допустима и редовна.

1

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Производството по ч.гр.д.№2519/2025г. по описа на РС-Казанлък е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като по делото е издадена заповед за изпълнение.

Казанлъшкият районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с рег.№ 1368/19.11.2025г. Със заповедта е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора А. А. Ш. 480 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.