Решение № 15 от 03.02.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Варна, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600222 по описа за 2025 година , при произнасянето взе предвид следното:

Въззивната проверка на присъда №5/07.02.2022 година, постановена по НОХД №187/2021 година по описа на Окръжен съд -Търговище, се осъществява по протест на първоинстанционен прокурор от съответната окръжна прокуратура, в който се твърди необоснованост и незаконосъобразност на акта, със съответстващо искане по чл.336, ал.1, т.2 от НПК – оправданите подсъдими Д. Д., В. С. и К. Н. да бъдат признати за виновни в извършване на престъпление по чл.214, ал.2, т.1 вр. чл.213а, ал.2, т.4 вр. чл.214, ал.1 от НК.

Дотук ревизията по протеста е развита двукратно във въззивната инстанция – по ВНОХД №107/2022 година и по ВНОХД №418/2023 година – по делата състави на Апелативен съд-Варна са постановили присъди съответно с №5/07.02.2022 година и с №1/09.01.2025 година, отменени с решения на ВКС -№477/13.02.2023 година по н.д.139/2023 година, трето наказателно отделение и рег.№333/03.07.2025 година по н.д.№414/2025 година, второ наказателно отделение.

В пренията пред настоящата инстанция въззивният прокурор поддържа протеста - в подкрепа на предлаганото с него приложение на закона обосновава отсъствие на елемента idem, което препятства активиране на последицата по чл.24, ал.1, т.6 от НПК, а относно обосноваността на обвинението за престъпление по чл.214 от НК, поддържа наличие на достатъчно доказани обстоятелства, които позволяват реализиране на 1 въззивното правомощие по чл.336, ал.1, т.2 от НПК. Всички защитници пледират еднопосочно за неоснователност на протеста, с доводи за вътрешно противоречие и изолираност на показанията на пострадалия свидетел по обстоятелствата от предмета на доказване, за несъставомерност на деянието при липса на имотна вреда, позовават се на съществени процесуални нарушения в досъдебното производство. Всеки един от подсъдимите в лична защита подкрепя речта на упълномощените адвокати, в последната си дума и тримата заявяват, че не са извършили деянието и молят за оправдателна присъда.

Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите на протеста и становищата на страните, и след като провери доказателствата по делото в пределите на правомощията си по чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, приема за установено следното:

Подсъдимите Д., С. и Н. са предадени на съд по обвинение за престъпление по чл.214, ал.2, т.1 вр. чл.213а, ал.2, т.4 вр. чл.214, ал.1 от НК, като квалифицираното изнудване се твърди да е осъществено от тримата чрез отвличане на 14.05.2015 година и принудително държане в подземен гараж на Б. Х., с цел да бъде принудено лицето, противно на волята му, да изтегли 496 лева от собствена Б.а сметка, претърпявайки имотна вреда в същия размер.

Само подс.Д. е обвинен в извършителство на престъплението и чрез вербална заплаха.

По така очертания с обвинителния акт предмет на доказване, първоинстанционният съд е провел пълно съдебно следствие, в което е подложил на проверка събраните в досъдебното производство доказателства и техните източници, и намирайки ги за достатъчни към обхвата по чл.102 от НПК, е постановил своята присъда. Преценката на въззивния състав бе за необходимост от съдебни следствени действия в тази инстанция, с извършването на които обективната истина относно деянието се счете за разкрита, при следните фактически обстоятелства:

Тримата подсъдими Д. Д., В. С. и К. Н., както и св.Б. Х. са жители на гр.Търговище. Към есента на 2014 година между тях съществувало познанство, включително св.Х. и подсъдимите Н. и С. работили за подс.Д..

Конкретно свидетелят изпълнявал без трудов договор обща работа за подсъдимото лице срещу дневна надница в брой.

В началото на 2015 година подс.Д. поръчал на свидетеля да се регистрира в Бюрото по труда в гр.Търговище, за да може да бъде назначен по програма за временна заетост. След изпълнение, на 10.02.2015 година бил сключен трудов договор между ЕТ “Мая Г.а-Финес“ и св.Б. Х. за длъжност „управител - бар“, с месечно възнаграждение от 905 лева. Средствата за заплати и осигуровки се изплащали от работодателя, на който пък се възстановявали по ОП „Развитие на човешките ресурси 2007-2013 година“.

Предприятието на ЕТ било собственост на съпругата на св.С. Д. – брат на подс.Д.Д., като то (предприятието) било свързано с Д. Д..

Неустановена в хода на наказателното производство служителка в ЕТ изпратила св.Х. да си открие сметка в „Райфайзенбанк“ ЕАД, после по нейни указания мъжът занесъл данните за тази сметка, дебитната карта и ПИН-кода в офиса и й ги предал, без да се усъмни в намеренията от страна на 2 работодателя.

Новоназначеният Б. Х. никога не е изпълнявал длъжността управител на бар. Той продължил с обща работа за подс.Д. още известно време, за което му се плащало на ръка. В един момент отношенията между двамата се влошили.

Трудовият договор на Х. бил прекратен на 23.04.2015 година по чл.325, ал.1, т.3 от КТ – с изтичане на уговорения срок. На 02.04.2015 година свидетелят подал заявление в Б.ия клон на „Райфайзенбанк“ ЕАД в гр.Търговище за загубена дебитна карта, което довело до блокиране на платежния инструмент.

След известно време св.Х. дочул, че подс.Д. го търси и той се досетил, че е заради парите за работна заплата по банковата му сметка. От този момент нататък само свидетелят имал достъп до сметката - по собствена воля той не е реализирал теглене на парични суми.

Сутринта на 14.05.2015 година - около 7.00-8.00 часа, при излизане от входа на блок 50 в кв.“Запад“ в гр.Търговище, свидетелят бил пресрещнат от подсъдимите Н. и С. и отведен до магазин в същия жилищен квартал. Там, след обаждане на подс.С., пристигнал подс.Д. – той бил с автомобил, в който се качили и тримата мъже. Свидетелят бил транспортиран към подземен гараж на ул.“Поп Сава Катрафилов“ №19 в гр.Търговище. За достъпа до него имало гаражна врата, която била отворена от подс.Д.. Вътре се намирало друго преградено помещение, към което вратата също била отворена от този деец.

Свидетелят останал сам в това помещение до 9.00 часа – целта на поредицата от действия на подсъдимите била да заведат св.Х. до офиса на „Райфайзенбанк“ ЕАД, където той да изтегли постъпилата на 08.05.2015г. заплата и да я предаде на подс.Д.. След известно време тримата мъже се върнали. На излизане от гаража минали от друго място – през врата, която водела към жилищния вход. По пътя подс.Д. заплашил св.Х. да внимава какво прави, че ще му счупи краката с бухалка.

Четиримата излезли на улицата и се качили в различна кола. С нея стигнали до обществен паркинг, слезли и всички заедно се отправили към офиса на „Райфайзенбанк“ ЕАД. Свидетелят бил излязъл сутринта с личната си карта, затова нямало пречка пред банковата операция - той заедно с подс.С. влезли в банката, на каса св.Х. изтеглил 496 лева, които предал на изчакващия отвън подс.Д.Д..

Отразените дотук фактически обстоятелства на деянието се обосновават от гласни доказателства в обяснения на подс.Н. и на подс.С., в показания на свидетелите Б. Х., С. Ю., С. Ю., Е. Д. и др., от писмени доказателства и заключение на съдебни експертизи, и се отличават от приетите с проверяваната присъда.

В дадените обяснения и тримата подсъдими отричат обстоятелствената част на обвинението, изграждайки собствена версия във връзка с взаимоотношенията с Б. Х.. Тази версия се подложи на внимателна проверка от настоящия въззивен състав, съобразно принципите по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, със следните изводи относно нейната достоверност:

При еднопосочност на данните в показанията на св.Х. и обясненията на тримата подсъдими, не е спорно за предмета на доказване, че към есента на 2014 година, между тях е съществувало познанство. По мнение на този 3 съдебен състав, показанията на св.Х., че към този период той работил без трудов договор за подс.Д. Д., се потвърждават при извод за вътрешна безпротиворечивост и последователност на доказателствения източник, както и при кореспонденция с идентични данни в обясненията на подс.Кр.Н. – НОХД, л.217 и на подс.С. – НОХД, л.212, включително прочетени обяснения на двамата подсъдими по реда на чл.279, ал.1, т.4 от НПК.

По-нататък от фактическа страна не е спорно, че на 10.02.2015 година св.Х. бил нает по трудов договор от ЕТ „Мая Г.а-Финес“ (ДПр, т.1, л.110, л.111). По обстоятелството дали реално трудовото правоотношение е възникнало, въззивният състав обмисли писмени доказателства, показания на свидетелите Х. и С. Д., както и обясненията на подс.Д. Д., достигайки до извод за недостоверност на фактическите данни, съобщени от Св.Д. и Д.Д. в разискваната насока. Писмени доказателства – три справки (ДПр, т.1, л.33, л.34, л.110) и трудов договор (ДПр, т.1, л.111), утвърждават фактическо положение за трудовото правоотношение, което поначало е било учредено без намерение на работника и на работодателя да встъпят в реална правна връзка.

Въпреки проведеното всестранно, обективно и пълно разследване по делото, не е установено съществуването на нито едно достоверно доказателство, с което да се обоснове фактът на управление на бар от страна на св.Б.Х. в периода на трудов договор №2/10.02.2015 година. Св.Св.Д. -в показанията си и в обясненията си – подс.Д., неуспешно се опитват да установят, че все пак св.Х. реално е работил за едноличния търговец, като в тази част доказателствените източници не се кредитират, вследствие на противоречието им с вътрешно последователните показания на св.Х. и кореспондиращите с тях обяснения на подсъдимите Н. и С. от съдебното следствие и досъдебното производство. Подс.Д. отрича той да е мотивирал св.Х. за регистрация в Бюрото по труда във връзка с учредяване на привидното трудово правоотношение, като доказателствата в обясненията му и по това положение са недостоверни, който извод следва от оценката на множество доказателствени източници, проведена по реда на чл.107, ал.5 от НПК и мотивирана в следващата част от решението.

При анализа си въззивният състав вече обоснова фактическото положение, че св.Б.Х. полагал обща работа срещу дневна надница и без договор за подс.Д. през есента на 2014 година. По пътя на формалната логика, за да се измени това положение, би следвало св.Х. да има интерес – наличен винаги при по-добри трудови условия. Както вече бе казано, той реално не е работил като управител на бар, тогава остава интересът от трудовото правоотношение да е мотивиран от получаване на по-висока заплата. Че трудовото възнаграждение по трудовия договор от февруари 2015 година е повисоко от дневната надница на свидетеля, не е спорно. Но не е и не може да бъде спорно също така, че свидетелят реално не е получавал това възнаграждение. Изводът следва от проведената поотделно и в условията на дължима съпоставка оценка на показанията на св.Х. и относимите към положението писмени доказателства. Сред тях на първо място е писмо от Агенцията по заетостта, с което се изяснява, че трудовото правоотношение на св.Х. с ЕТ „Мая Г.а-Финес“ е създадено за финансово възползване на работодателя от проект „Подкрепа на заетостта“, ОП „Развитие на човешките ресурси“ (ДПр, т.1, л.110). Други писмени доказателства (ДПр, т.1, л.30-л.32) 4 доказват, че сметката на св.Х. и на ЕТ „Мая Г.а – Финес“ са в една и съща обслужваща банка, като самата сметка на Б. Х. е открита непосредствено преди сключване на трудовия му договор. Относно финансовото движение, той е получил заплата на: а)04.03.2015г. в размер на 461.13лв, от които на същата дата изтеглени безкасово 460лв; б)30.03.2015г. в размер на 709.42лв, от които изтеглени безкасово на същата дата 700лв; в)08.05.2015г. в размер на 496.60лв, от които изтеглени на каса на 14.05.2015г. - 496.00лв. Други постъпления по тази сметка не са установени, което води до единственото заключение, че тя е била целенасочено създадена само за нуждите на трудовото правоотношение.