Решение № 12684 от 26.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12684 гр. София, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Н.П. при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20221110138920 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи за осъждане на ответника да заплати суми, представляващи неразрешени платежни операции,както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за лихва върху главницата за периода от 15.11.2021 г. до 18.07.2022 г., както и лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че по силата на възникналите между ищеца и ***********, договорни правоотношения, ********** е поела задължение да предостави на ищеца ползването на електронно банкиране, което по своята същност представлява платежен инструмент съгласно дефиницията на това понятие, дадена в § 1, т. 19 от ДР на ЗПУГ1С, в която норма платежният инструмент е определен като персонализирано/персонализирани устройство/устройства и/или набор от процедури, договорени между ползвателя на платежни услуги и доставчика на платежни услуги и използвани от ползвателя на платежни услуги с цел подаване на платежно нареждане.Твърди,че в периода 14.11.2021 г. - 16.11.2021 г., от банковата сметка на г-жа М. С. Т., **************** в *********** незаконно/неправомерно е изтеглена сума в размер на общо 15 690 / петнадесет хиляди шестстотин и деветдесет/. За описаните неправомерно наредени и изтеглени суми, тя разбира от проведен телефонен разговор със служител на **********, в който й се съобщава, че се правят преводи или опити за преводи от нейната банкова сметка.Твърди,че новината е шокираща и изненадваща за нея, поради което й е необходимо малко време за да се съвземе и проведе повторен разговор с искане за проверка по случая, като този път служителят от ********** потвърждава, че е направен преводи в размер на 7000 лева.

Разбирайки, че е жертва на престъпление, на 15.11.2021 г., г-жа Т. подава жалба /вх. № 369 от 15.11.2021 г./ до ***********, с която оспорва извършеното плащане от нейната банкова сметка -****************, в ***********, посредством което неправомерно е преведена сума до трето лице, което е напълно непознато за нея.Твърди,че никога не е давала разрешение / потвърждение, чрез CMC или приложението /за потвърждение към 1

**********/, което е задължително условие за извършването на сочения банков превод. В първия възможен за нея момент тя е уведомила ***********, че не е автор на тези платежни операции и е изразила категорично волята си те да не бъдат финализирани и изпълнени.Заявява,че разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи е ясна и недвусмислено указва кога е налице разрешена платежна операция, а именно нормата гласи следното: „Чл. 70 (1) Платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредилия и е дал съгласие за изпълнението й. При липса на съгласие платежната операция е неразрешена.Полученият отговор от 17.11.2021 г. от страна на *********** по никакъв начин не удовлетворява ищцата, тъй като е изпълнен с пропуски и непълно отразяване на фактическата обстановка. Абсолютно невярно е твърдението на ********** в представения отговор, че операциите са надлежно потвърдени със софтуерен токън от личното мобилно устройство на М. Т.. Последното е лесно проверимо, тъй като Т. няма инсталирано такова устройство и никога не е имала. С оглед обстоятелството, че никога доверителката ни не е извършвала разплащане по електронен път от тази банкова сметка, а единствено е проверявала наличността си по нея, може да се направи обоснован извод, че системите за мониторинг на ********** не функционират и на никого не е направило своевременно впечатление, че се извършват два нетипични превода от сметка на ищцата. Твърди се,че последното недвусмислено показва, че не е извършена компетентна и задълбочена проверка по случая, нещо повече подадените данни за извършено незаконно / неправомерно присвояване на суми не са взети предвид от *********** и не са предоставени на компетентните разследващи органи за изясняване на случая. За останалите неправомерно извършени тегления, без нейното знание и съгласие, представляващи транзакции с ***************, 2408 за сумите от 1713 лева, 22 лева, 1019 лева, 1825 лева, 1500 лева 2086 лева 25 лева 500 лева, ищцата разбрала, чрез банково извлечение.Твърди,че в периода 14.11.2021 г. - 16.11.2021 г., от банковата сметка на ищцата М. С. Т., **************** в *********** незаконно /неправомерно е изтеглена сума в размер на общо 15 690 / петнадесет хиляди шестстотин и деветдесет/. Твърди че за описаните неправомерно наредени и изтеглени суми, ищцата разбира от проведен телефонен разговор със служител на ***********, в който й се съобщава, че се правят преводи или опити за преводи от нейната банкова сметка. Новината е шокираща и изненадваща за нея, поради което й е необходимо малко време за да се съвземе и проведе повторен разговор с искане за проверка по случая, като този път служителят от *********** потвърждава, че е направен преводи в размер на 7000 лева. Разбирайки, че е жертва на престъпление, на 15.11.2021 г., ищцата подава жалба /вх. № 369 от 15.11.2021 г./ до ***********, с която оспорва извършеното плащане от нейната банкова сметка -****************, в ***********, посредством което неправомерно е преведена сума до трето лице, което е напълно непознато за нея. Твърди,че никога не е давала разрешение / потвърждение, чрез CMC или приложението /за потвърждение към **********/, което е задължително условие за извършването на сочения банков превод. В първия възможен за нея момент тя е уведомила **********, че не е автор на тези платежни операции и е изразила категорично волята си те да не бъдат финализирани и изпълнени.Твърди,че разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи е ясна и недвусмислено указва кога е налице разрешена платежна операция, а именно нормата гласи следното: „Чл. 70 (1) Платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредилия и е дал съгласие за изпълнението й. При липса на съгласие платежната операция е неразрешена.Полученият отговор от 17.11.2021 г. от страна на *********** по никакъв начин не удовлетворява ищцата, тъй като според нея е изпълнен с пропуски и непълно отразяване на фактическата обстановка. Абсолютно невярно е твърдението на *********** в представения отговор, че операциите са надлежно потвърдени със софтуерен токън от личното мобилно устройство на М. Т.. Последното е лесно проверимо, тъй като Т. няма инсталирано такова устройство и никога не е имала. С оглед обстоятелството, че никога доверителката ни не е извършвала разплащане по електронен път от тази банкова сметка, а единствено е проверявала наличността си по нея, според ищцата може да се направи обоснован извод, че системите за мониторинг на ********** не функционират и на никого не е направило своевременно впечатление, че се 2 извършват два нетипични превода от сметка на клиента М. Т.. Последното недвусмислено показва, че не е извършена компетентна и задълбочена проверка по случая, нещо повече подадените данни за извършено незаконно / неправомерно присвояване на суми не са взети предвид от *********** и не са предоставени на компетентните разследващи органи за изясняване на случая. За останалите неправомерно извършени тегления, без нейното знание и съгласие, представляващи транзакции с ***************, 2408 за сумите от 1713 лева, 22 лева, 1019 лева, 1825 лева, 1500 лева 2086 лева 25 лева 500 лева, ищцата Т. разбира, чрез банково извлечение.

Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молбаС отговора на исковата молба, ответникът прави искане за спиране на делото на основание чл.

229, ал. 1 т. 4 и т. 5 ГПК, което съдът намира за неоснователно. Оспорва исковете, предявени по настоящото дело срещу ***********, като счита, че същите са изцяло недоказани и неоснователни. Твърдят, че оспорените операции са извършени лично от ищцата М. Т.. При условията на евентуалност твърдят, че са налице данни, че тя е разкрила на трети лица персонализираните защитни характеристики на платежните си инструменти, както и че е действала при груба небрежност.Твърдят също така, че ищцата е оспорила пред ********** само една операция - тази за сума в размер на 7000 лв. извършена чрез интернет банкиране.По силата на възникналите между ищеца и **********, договорни правоотношения, ********** е поела задължение да предостави на ищеца ползването на електронно банкиране, което по своята същност представлява платежен инструмент съгласно дефиницията на това понятие, дадена в § 1, т. 19 от ДР на ЗПУГ1С, в която норма платежният инструмент е определен като персонализирано/персонализирани устройство/устройства и/или набор от процедури, договорени между ползвателя на платежни услуги и доставчика на платежни услуги и използвани от ползвателя на платежни услуги с цел подаване на платежно нареждане.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, във вр. с чл. 12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС.

Основателността на предявения осъдителен иск се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличието на валидно сключен между страните по делото договор за доставка на платежна услуга, по който ищцата е платец, а ответникът е доставчик; 2. наличие на преводи от 14-16.11.2021 г. , извършени, чрез електронното банкиране към банковата сметка на ищцата; 3. стойността на извършените платежни услуги н а 14-16.11.2021 г. и 4. уведомяване на ответника за констатирания от ищцата превод, извършен чрез електронното банкиране към банковата сметка на ищцата.

При доказване на посочените обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС ответникът носи доказателствената тежест при доказване на посочените обстоятелства, че е спазил коректно изискванията за задълбочено установяване на идентичността на платеца и динамично свързване, както и нейната автентичност, както и че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги.

С изготвения по делото доклад,съдът е отделил като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните всички елементи от фактическия състав на предявения иск.

По делото е приета СТЕ /л.211 и сл.и л.265 и сл. /, кредитирана от съда като компетентно и обективно изготвена, от която се установява следното:

*********** е регистрирана и лицензирана кредитна институция по Закона за кредитните институции и като такава подлежи на множество изисквания към сигурността на платежните средства и платежните операции. Освен това, във връзка с Европейската правна рамка, ********** е задължена да отговаря на редица изисквания за сигурността, 3 включително втората версия на Директивата за платежни услуги (Directive (EU) 2015/2366) или още известна като PSD2. Във връзка с тези изисквания, "********** **********" преМ.ва периодични проверки по сигурност, както от вътрешни, така и от независими одитори.

В Директивата за платежни услуги (Directive (EU) 2015/2366) също така са залегнали изисквания за повишена сигурност на платежните услуги и специално за електронните плащания и защитата на финансовите данни на потребителите. От доставчиците на платежни услуги се изисква да осигурят надеждна автентификация на клиента за иницииране и обработка на електронни плащания.

Удостоверяването на клиента е процес, чрез който се потвърждава самоличността на потребителя на платежна услуга. Удостоверяването на клиента се счита за силно, ако се основава на използването на два или повече от следните елементи: (i) знания (нещо, което само потребителят знае, напр. парола или ПИН код); ( i i ) притежание (нещо, което притежава само потребителят, напр. картата или устройство за генериране на код за удостоверяване) и (iii) присъщност (напр. използване на пръстов отпечатък или гласово разпознаване). Тези елементи са независими, и при нарушаването на един елемент не трябва да се компрометира надеждността на останалите, както и да са проектирани по такъв начин, че да защитават поверителността на данните за удостоверяване.