Решение № 2219 от 05.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2219 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110130117 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника П. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 1560,44 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот с адрес: гр. София, *****, аб. № ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 11.12.2024 г. до окончателното й погасяване, 356,79 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 23.12.2024 г., 37,39 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 11.12.2024 г. до окончателното й погасяване, и 10,15 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 15.01.2022 г. до 03.12.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.12.2024 г. по ч.гр.д.№ 74016/2024 г. по описа на СРС, 157 с-в.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след 1 датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че до процесния имот е доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. на стойност 1560,44 лв. и е осъществявана услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2021 г. до 30.4.2023 г., за която не е заплатено дължимото възнаграждение в размер на 37,39 лв. Поддържа, че ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока за плащане на общите фактури, поради което твърди, че последният дължи заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 356,79 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 03.12.2024 г., и обезщетение за забава в размер на 10,15 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 15.01.2022 г. до 03.12.2024 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.12.2024 г. до окончателното й погасяване.

Ответникът П. И. А. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, чрез назначения особен представител, в който оспорва иска при възражения, че липсва облигационна връзка между страните по повод доставката на топлинна енергия, в това число твърди, е същият не е собственик или ползвател на процесния имот. Оспорва също така да е доставено претендираното количество топлинна енергия.

Оспорва дължимостта на възнаграждението за дялово разпределение, като сочи, че представения договор между етажните собственици и „Техем Сървисис“ ЕООД е и с изтекъл срок на действие и това лице не е легитимирано да извършва услугата дялово разпределение. Счита, че начисляването на цената за доставена топлинна енергия ответното дружество е правило въз основа на нищожни и незаконосъобразни нормативни актове – Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и методиката за дялово разпределение, които са отменени с Решение № 8294/26.06.2020 г. по адм.д. № 14350/2019 г. на ВАС. Позовава се на Решение от 23.10.2025 г. на Съда на ЕД по дело С-760/23, с което е дадено тълкуване, че Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, съставляваща приложение към Наредбата за топлоснабдяването, не дава възможност за прозрачност и точност на индивидуалното потребление по смисъла на чл. 9, пар. 3 от Директива 2012/27. Счита също така, че начисленията са извършвани въз основа на нищожни решения на КЕВР във връзка с повишаване цените на топлоенергията. Релевира възражение за изтекла кратка погасителна давност за част от претендираните суми.

При тези възражения моли за отхвърляне на предявените искове.

Конституираното трето лице – помага „Техем Сървисис“ ЕООД в предоставения от съда срок изразява становище, че дяловото разпределение за аб. № *** е извършвано в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 01.08.1991 г., въз основа на който ответникът П. И. А. заедно с трето на спора лице – Станка Йосифова А., са зякупили недвижим имот, нахдоящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Суха река“, бл. 29, вх. Б, ет. 4, ап. 10, при равни квоти.

Представено е Удостоверение, издадено на 03.04.2013 г. от Столична община – район „Подуяне“, видно от което жилищна сграда със старо административно означение: гр. София, ул. ***** е с настоящо такова, както следва: гр. София, ж.к.

„Суха река“, бл. 29.

Представен е Договор № *****/**** г., сключен между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, *** и третото лице – помагач „Техем 2

Сървисис“ ЕООД, за извършване на дялово разпределение в сградата, за сключването на който е взето решение, видно от приложения протокол от общото събрание на етажните собственици в сградата от дата 25.06.2002 г., както и Договор от 03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

По делото са представени съобщение към фактура № **** г. след годишното изравнение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за сумата от 799,99 лв., съобщение към фактура № ****/31.07.2023 г. след годишното изравнение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. за сумата от 760,45 лв., счетоводна справка за потребените количествата топлинна енергия и дължимата цена и за дължимото възнаграждение за дялово разпределение за периода 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г., както и изравнителни сметки за процесния период, изготвени от третото лице – помагач.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Установил е, че дяловото разпределение се осъществява от „Техем Сървисис“ ЕООД. Според изравнителните сметки на ФДР в имота има 2 бр. радиатори с индивидуални разпределители на разходите за отопление с дистанционно отчитане и щранг – лира в банята без индивидуален разпределител, за която ФДР е начислило служебно топлинна енергия по максимален специфичен разход на сграда. Според заключението абонатът заплаща и Топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като в случая отопляемия обем на процесния имот, съгласно Акта за разпределение на кубатурата е 109 м3. Сградата не ползва топлинна енергия за битово гореща вода и съответно няма изгладена вътрешна инстарация за БГВ. За порцесния период ФДР не е изготвяло главни отчети, защото всички уреди в имота са с дистанционно отчитане. Вещото лице е установило, че топломерите, въз основа на които е отчитана топлинната енергия са изправни. От заключението на съдебно– техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 1558,87 лева. Вещото лице е заключило, че сумите за топлинна енергия са начислени съгласно изискванията на действаща нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, за процесния период ищцовото дружество е начислило сумата от 1566,11 лв. за доставена топлинна енергия по прогнозни данни, а след годишното отчитане и изравнението от ФДР е осчетоводило сума за връщане в размер на 22,86 лв. и сума за доплащане в размер на 17,19 лв., след което дължимата сума за целия период е в размер на 1560,44 лв. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 03.12.2024 г. – 354,46 лв.

Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г. е 37,39 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 15.11.2022 г.

– 03.12.2024 г. е в размер на 10,18 лв. Не е установено да са постъпвали плащания за погасяване на посочените задължения. Вещото лице е изчислило и дължимата сума за топлинна енергия само за периода 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г., която е в размер на 3

1560,44 лв., тъй като до м. 10 не е начислявана топлинна енергия, а дължимата лихва за периода 15.09.2022 г. – 03.12.2024 г. е в размер на 354,46 лв. Вещото лице е установило, че по данни на ФДР за периода от 01.05.2022 г. до 30.06.2022 г. изравнението е 0,00 лв. при данъчна ставка 20 %, за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г. изравнението е в размер на (+) 15,61 лв. за периода 01.05.2022 г. до30.04.2023 г. Същевременно е осчетоводено изравнение (+) 17,19 лв., т.е. ищецът е осчетоводил сума за довнасяне в повече от изравнението с разлика от (+) 1,58 лв.

Според вещото лице, ако се вземе предвид действителните изравнителни сметки задължението за ТЕ за 01.10.2021 г. – 30.04.2023 г. е в размер на 1558,86 лв., а дължимата лихва за периода 15.09.2022 г. – 03.12.2024 г. е в размер на 354,20 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че за процесния период е извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.