Решение № 4983 от 28.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4983 гр. София, 28.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

ПЕТЯ ОЛ. ПОПОВА при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от ПЕТЯ ОЛ. ПОПОВА Въззивно гражданско дело № 20231100511514 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 10991 от 26.06.2023 г. по гр.д.№ 54350/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Г.О., 91-ви състав, на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК е прекратен с развод бракът, сключен с Акт за граждански брак № 0278 от 06.09.2020 г. на Столична община – район Средец, между И. В. К. и Е. Ю. К., като дълбоко и непоправимо разстроен.

Със същото решение на основание чл. 59, ал. 2 СК районният съд е предоставил упражняването на родителските права спрямо детето от брака – М.И.К., ЕГН **********, на неговата майка Е. Ю. К. - К.а, при която е определил местоживеенето на детето.

На осн. чл. 59, ал. 2 СК е определил следния режим на лични отношения между детето М. и баща

И. В. К.: първите три месеца срещите да се осъществяват в Детски контактен център в гр. София, кв. Хиподрума, ул. ****, офис 1, всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10.00 часа до 13.00 часа в събота и от 10.00 часа до 13.00 часа в неделя; след първите три месеца, следващите три месеца – всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10.00 часа до 17.00 часа в събота и от 10.00 часа до 17.00 часа в неделя, в присъствието на майката, а по изключение – в присъствието на определено от нея лице; след вторите три месеца, следващите три месеца – всяка първа и трета седмица за времето от 10.00 часа до 17.00 часа в събота и от 10.00 часа до 17.00 часа в неделя, без присъствието на майката; след третите три месеца – всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с преспИ.е в дома на бащата; Коледни празници – първата календарна година за времето от 10.00 часа до 17.00 часа на 24 декември, от 10.00 часа до 17.00 часа на 25 декември и от 1

10.00 часа до 17.00 часа на 26 декември, в присъствието на майката, а по изключение – в присъствието на определено от нея лице; всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на 24 декември до 17.00 часа на 26 декември, с преспИ.е, без присъствието на майката;

Новогодишни празници – първата календарна година за времето от 10.00 часа до 17.00 часа на 31 декември и от 10.00 часа до 17.00 часа на 01 януари, в присъствието на майката, а по изключение – в присъствието на определено от нея лице; всяка четна година за времето от 10.00 часа на 31 декември до 17.00 часа на 01 януари, с преспИ.е, без присъствие на майката; Великденски празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 часа на Разпети петък до 17.00 часа в понеделник след Великден /Светли понеделник/, с преспИ.е; през лятото – първата календарна година – 10 /десет/ дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката; втората календарна година – 20 /двадесет/ дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката; от третата календарна година занапред – един месец през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, като при осъществяване на режима на лични отношения бащата следва да взема и връща детето от и в дома на майката.

Със съдебното решение на основание чл. 59, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 СК съдът е осъдил И. В. К. да заплаща на М. К.а месечна издръжка в размер на 250.00 /двеста и петдесет/ лева, считано от подаване на исковата молба /20.09.2021г./ до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.

С решението съдът се е произнесъл по отношение възстановяване предбрачното име на съпругата, както и е разпределил отговорността за разноски.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба, подадена от Е. К. чрез адв. П. в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата И. В. К. с детето М.И.К., родена на **** г.. Във въззивната жалба се оспорва постановения режим на лични отношения между бащата и детето М., като се твърди, че същият не е съобразен с интереса на детето М.. Отправя се искане към въззивния съд за отмяна на решението в атакуваната част и постановяване на ново, с което да бъде определен режим на лични отношения с подълги адаптационни периоди, през които да се осъществяват срещите между детето М. и неговия баща И. К.. Предлага се конкретен режим, който въззивникът счита за съобразен с интересите на детето и правата на бащата.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от И. К. чрез адв.

Ф.-С., с която се оспорват доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба с вх. № 226944 от 10.08.2023 г., подадена от И. К. чрез адв. Ф.-С. срещу съдебното решение в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата И. В. К. с детето М.И.К., родена на **** г..

С насрещната въззивна жалба се отправя искане да бъде отменено решението в атакуваната част и да бъде постановено ново, с което да бъде определен по-разширен режим на отношения на бащата И. К. с дъщеря му М., като се предлага конкретен режим.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Между страните липсва спор относно това, че съпрузите са родители на детето М., живеят разделени, като детето се отглежда от майката.

По делото е приет трудов договор от 04.08.2015 г., от който се установява, че въззивникът и въззиваем работи по трудово правоотношение на длъжност „Охранител“, с основно брутно месечно възнаграждение в размер на 380.00 лева. За периода от месец юли 2021г. до месец юни 2022г. същият е получил среден месечен брутен доход в размер на 2

773.88 лева

В хода на производството са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Ю.А.К. и М.С. К. – родители на въззивника и въззиваем К., Й.Р.Г., А.З.К. – майка на въззивника и въззиваем К.. Въззивният съд цени показанията им по реда на чл. 172 ГПК. Предвид близката родствена връзка на свидетелите със страните по делото съдът подложи на внимателна преценка споделеното от тях с оглед заинтересоваността им от изхода на делото. От показанията на свидетелите Кирилови се установява, че първоначално срещите между детето и бащата винаги са били наблюдавани от тях двамата, както и че същите са се осъществявали в присъствието на майката, като детето е било разстроено.

Същите сочат, че е имало и самостоятелни срещи между бащата и детето, но или те, или майката са се намирали в близост. Свидетелката К. сочи, че дете започва да плаче, когато непознат започне да му се радва. Съдът кредитира показанията на свидетелката Г. в частта, в която същата възпроизвежда лични впечатления. Тя посочва, че е присъствала на срещи между бащата и детето, на които майката не е позволявала то да бъде докосвано. Сочи, че повечето пъти нейните родители също са присъствали. От показанията на св. К.а се установява и желание на бащата да полага грижи за детето. Потвърждава, че са се осъществявали срещи, на които присъствала и тя, както и майката на детето с нейните родители.

В останалата част съдът не обсъжда гласните доказателствени средства, доколкото те касаят факти и обстоятелства относими към дълбокото и непоправимо разстройство на брака, а прекратяването на брака не е предмет на въззивна проверка.

В хода на първоинстанционното производство е прието заключение на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, видно от което по време на изследването била наблюдавана ситуативна тревожност у детето - опитът на баща му да осъществи взаимодействие – вербално, както и за споделена игра, бил затруднен и невъзможен.

Експертите сочат, че детето е отчуждено от своя баща, тъй като прекарват сравнително малко време заедно, като М. не е насърчавана и стимулирана да общува с бащата. От наблюдението на интеракцията на бащата с детето и от цялостното му обективно изследване експертите не са установили данни той да е груб с детето, с майката, с нейните родители, да е воден от собствени егоистични мотиви и нагласи. При бащата не се откривали данни, от които да се коментира, че с поведението си той отчуждава детето от себе си. Двамата родители били посъветвани, че за преодоляване на отчуждението на детето към бащата би било добре поне три месеца родителите и детето да прекарват срещите в режима на виждане на детето с бащата заедно, да участват в съвместни дейности, като игра с детето, разходка, хранене и други обикновени дейности от ежедневието и бита.

Съгласно заключението първоначално е желателно срещите между детето и родителите да стават в позната обстановка – дома, където живее към момента детето, както и майката заедно с детето да посещава дома на бащата, с оглед по-лесната адаптация на детето към срещи и споделяне на време с него, привикване към неговата домашна среда, към неговите родители и други членове на разширеното му семейство. По време на изследването при М. са наблюдавани прояви на тревожност и безпокойство, което налагало детето да бъде подкрепено от двамата родители, като е желателно детето и родителите да прекарват и време заедно първоначално. Сочи се, че е необходимо да бъдат обсъдени дневните грижи спрямо детето, дневният режим, посещението на детски кътове, където има други деца и начални опити за съвместна игра и други. Според експертите е необходимо да бъде обсъдено и планувано посещенията на детска ясла, а след това на детска градина, както и детето да бъде активно стимулирано към срещи с хора извън домашната среда и с хората, които го отглеждат в момента. М. към момента се отглежда от майката и от нейните родители, като се отчита наличието на силна емоционална и доверителна връзка между тях. В присъствието на майката и нейните родители детето се чувствало спокойно, не са наблюдавани прояви на 3 страх или прояви на несигурност. Експертите не са установели белези, които да посочват за наличието на извършено насилие спрямо детето – физическо, психическо. Сочат, че откъсването на детето от фигурата на бащата е вид ощетяване на детето в психичен и невропсихичен план. Невъвеждането на детето емоционално в интеракция с бащата, ненасърчаването да приеме съществуването на бащата, ситуации на напрежение и скандали между значимите възрастни за детето в негово присъствие се сочат от експертите като вид емоционално насилие над крехката детска психика.

Съгласно заключението резултатите от личностовите профили и на двамата родители не противоречат на добрия родителски капацитет и качества да възпитават и да могат да се справят с грижите за дъщеря им М.. Сочи се, че на бащата до момента не му е била дадена възможността да упражни, прояви и да развие родителските си способности и капацитет, въпреки голямото му желание и това, че страда, че е изолиран от детето си. От страна на майката: нежеланието за комуникация с бащата, изключването му от ежедневието и от живота на детето, липсата или нежеланието от нейна страна да компенсира ситуативната тревожност на детето при срещите с бащата – да го успокои и да го въведе в интеракцията с него; невъзможността за друг вид поведение от страна на майката или нежеланието за друг вид родителско поведение насочват към изводи за нисък родителски капацитет от нейна страна. Двамата родители трябва да направят опит за постигане на добра комуникация, като се избягват ретроспективни коментари – на минали събития или решения. Актуалните им усилия трябва да бъдат насочени към постигането на единен подход в отглеждането и възпитанието на детето. Няма данни за наличие на психопатология при детето и при родителите. Мисловният процес и поведението са изводими от нормалпсихологична дейност.