Решение № 82 от 23.03.2020, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 82 гр. Несебър, 23.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: В.С. при участието на секретаря Атанаска Ганева, като разгледа гр. д. № 1204 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

От ищеца „ВиК.” ЕАД срещу Б.Х. са предявени осъдителни искове за присъждане на сумата от 248,65 лв. – главница, както и за присъждане на сумата от 56,12 лв. – лихва върху главницата за периода 01.12.2016г. – 05.07.2019г. Главницата се претендира за потребени ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период 01.10.2014г. – 26.07.2017г. до имоти в к. к. „С.б.”, местност „Ю.”, „С. – 2”, ет. 4, ап. 3 и ап. 4, с аб. № 993808. Изложено е, че ищеца и ответницата са страни по валидно възникнало облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен период неплатените задължения възлизат на 248,65 лв., като за тези суми от ищеца са издадени 2 бр. фактури в периода 30.09.2016г. – 25.08.2017г. Посочено е, че сумите е следвало да бъдат заплатени в 30 дневен срок от издаване на съответната фактура, като в посочените срокове не са постъпили плащания. На това основание се отправя претенция и за присъждане на лихва за забава. С тези доводи до съда е отправено искане да уважи исковете.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е депозиран отговор, с който исковете се оспорват по основание и размер. Развиват се съображения за липса на доказателства за валидно възникнало облигационно отношение между ищеца и ответницата. Твърди се, че от представените фактури не става ясно какъв е механизмът на отчитане на потребената вода. Същите се оспорват по съдържание. Отправя се възражение за погасяване по давност на задълженията за потребена вода за периода 01.10.2014г.

– 31.05.2016г., както и за периода 01.06.2016г. – 27.07.2016г. Обръща се внимание, че фактурата е за отчетен период, по-дълъг от нормативния определения. Оспорва се поради изтекла давност за заплащане на главницата за посочените периоди и акцесорната претенция за забавено плащане. С тези доводи от съда се иска да отхвърли исковете. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следна фактическа обстановка:

От 2 бр. нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот (на л. 54 – л. 59 от делото) се установява, че Б.Х. е собственик апартаменти с номера 3 и 4 на четвъртия етаж в сграда 1 с идентификатори *** и *** по кадастралната карта на гр.

Несебър. В тази връзка от упълномощено от Х. лице (с пълномощно на л. 60 – л.

62 от делото) било подадено заявление за откриване на партида от 24.09.2014г. към „ВиК” ЕАД гр. Б. (на л. 63 от делото). Със заявлението било изразено желание за откриване на партида за апартаментите на Х. ***, комплекс „С. *” – апартаменти 3 и 4 – с 2 бр. водомери. В заявлението били цитирани и посочените по-горе нотариални актове. В резултат на така подаденото заявление на 30.09.2014г. било извършено проучване от техник на „ВиК” ЕАД гр. Б., който установил, че в обектите са монтирани водомер с номер 904992, пломба номер 37948, с показание – 126 куб. метра и водомер с номер 904728, пломба 46633 и показание от 102 куб. м.

От показанията на св. М. (отчетник към дружеството ищец), която се занимавала с отчитането в комплекс „С.”, се установява, че отчитане на обектите в този комплекс се извършвало два пъти в годината. До комплекса достъпът бил с чип, поради което служителите на дружеството имали достъп само когато собственик им отвори.

Когато извършвала отчитането свидетелката записвала „от клиента” – което означавало, че получила достъп до самия комплекс, а за показанията на водомера на конкретния клиент придобивала представа от лично оставена от него бележка.

Когато записвала „видян” това означавало, че лично е видяла показанията.

Отчитането в комплекса ставало с мобилно устройство – свидетелката маркирала бар кода на съответния водомер и въвеждала данните в електронния карнет, отнасящ се за този водомер.

Видно от изготвени от М. 5 бр. протоколи (на л. 64 – л. 68 от делото) свидетелката посещавала обекта на Х. – апартамент 3, на 27.07.2016г., 20.11.2016г., 29.06.2018г., 27.08.2018г. и 04.02.2019г., но достъп не й бил осигурен, като към 20.11.2016г. водомерите не били отчитани повече от 4 месеца, а към 29.06.2018г. – повече от 10 месеца. Към 27.08.2018г. не били отчитани повече от 2 месеца, а към 04.02.2019г. – повече от 5 месеца.

Видно от 2 бр. фактури (на л. 12 – л. 13 от първоначално образуваното гр.д. № 493/2019г. по описа на Районен съд Средец) за посочените апартаменти била открита партида с аб. № 993808 към „ВиК.”

ЕАД. От справки извлечения от електронния карнет за посочения аб. номер (на л. 8 – л. 9 от първоначално образуваното гр.д. № 493/2019г. по описа на Районен съд Средец) е видно, че на монтирания в апартамент 4 водомер са правени отчитания, както следва: за периода 01.10.2014г. – 27.07.2016г., при което водомерът е „видян”, както и за периода 28.07.2016г. – 26.07.2017г., при което са подадени данни от „клиента”. При така събраните данни за двата периода общо били отчетени 24 куб. м. изразходена вода. За този апартамент били отчетени и 24,99 куб. м. – от разпределение. Видно от справка на л. 94 от делото посоченото количество „от разпределение” е за отчет, извършен на 26.07.2017г. в сградата, при който общото количество изразходена вода според общия водомер било 1882 куб. м., а количеството от подотчетните водомери – 922 куб. м. При това положение останали 960 куб. м. за разпределение на потребителите на 62 подотчетни водомера, като за този на ап. 4 били начислени 24,99 куб. м. От справката за апартамент 3, собственост на ответницата, се установява, че за периода 01.10.2014г. – 27.07.2016г. било начислено служебно количество от 79 куб. метра (с оглед данните, че при отчета на 27.07.2016г. достъп до апартамента не бил даден). На 26.07.2017г. били подадени данни „от клиента” и за този апартамент, касаещи периода 28.07.2016г. – 26.07.2017г., според които старото и новото показание на водомера било от 126 куб. м.

От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза (на л. 40 – л. 48 от делото) се установява, че за измерване на консумацията на вода от абоната Х. са монтирани 2 бр. водомери във всеки от апартаментите – в специално изграден инсталационен канал в санитарното помещение. Експертът не видял водомерите поради липсата на достъп до тях. При справка с електронния карнет вещото лице констатирало, че консумираното количество питейна вода е от 103,00 куб. м. за двата апартамента, както и количество от разпределение – 24,99 куб. м. За отговорите си вещото лице е извършило необходимите справки в програмата на водния оператор, като от него е констатирано, че водомерите са работили нормално. Установява се, че във „ВИК” ЕАД (вкл. и за процесните водомери) е въведено електронно отчитане, при което на водомерите се слага марка с „баркод”. Отчетникът сканира съответния баркод и се отваря папка, в която той нанася електронно данните за съответния абонатен номер и няма възможност за полагане на подпис от клиента. При такова въвеждане в програмата се маркира опцията „видян” за съответния водомер. По отношение на начисляването на изразходвана вода „от разпределение” вещото лице посочва, че същото е според потреблението на съответния апартамент, като в системата на „ВиК” Б. е внедрен електронен алгоритъм за изчисляване на тези количества за всеки отделен апартамент.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза (на л. 28 – л. 36 от делото) се установява, че представените към исковата молба фактури – ********* от 30.09.2016г. и ********** от 25.08.2017г. са осчетоводени при дружеството ищец.

От Б.Х. бил внесен предварителен депозит от 100 лв., от които 65,28 лв. покрили задължение по фактура за предходен период, а 34,72 лв. били приспаднати от сумата по фактура с номер ********* от 30.09.2016г. Направен е извод, че счетоводството на ищеца е водено редовно, като е съобразено със счетоводната практика за подобен вид обекти – сезонни.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес е извършено водоподаване във фактурираните количества. Ищецът следва да докаже и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

По направеното възражение за погасяване на претенциите за част от периодите по давност, в тежест на ищеца е да докаже на кои дати е настъпила изискуемостта на отделните му вземания.

От фактическа страна по делото се установява, че до обект - в гр. Несебър, м. „Ю.

Б.”, комплекс „С. *” – апартамент 4, с аб. № 993808, за процесния период (28.07.2016г.

– 26.07.2017г.), е доставено фактурираното количество вода – 24 куб. м. и 24,99 куб. м. от разпределение. По делото се установява (от представените от ищеца нотариални актове и заявление за откриване на партида на Х.), че между страните е действал договор за доставка на вода, по силата на който за ответника е открита партида с посочения клиентски номер. Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между страните е възникнала облигационна връзка, по силата на която ответникът е бил потребител на вода.

Съдът намира за неоснователно оспорването на фактурата, касаеща апартамент 4 относно отразеното в нея потребено количество вода.

Налице е справка за този апартамент – от електронния карнет на процесния водомер. Следва да се посочи, че става въпрос за частни свидетелстващи документи, които нямат обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не е било необходимо да се открива (и съответно не е открито) производство по установяване на истинността им по чл. 193 от ГПК. Посочените документи следва да се обсъждат, ведно с останалите доказателства по делото. В тази връзка от заключението на вещото лице и от разпита на св. М. става ясен механизмът на отчитане. Очевидно за процесния апартамент 4 е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Ето защо по делото са събрани достатъчно доказателства, които в комбинация с цитираната нормативна уредба, установяват приложимостта на отчитането по отразеното в извадката от електронния карнет ред. Следователно посочените справки и фактури се потвърждават от всички събрани по делото доказателства и следва да се кредитират от съда. Както се установява за периода 01.10.2014г. – 27.07.2016г. е извършено отчитане лично от св. М., която е видяла показанията на водомера в този апартамент. За периода

28.07.2016г. – 26.07.2017г. информация е предоставена лично от клиента. Поради тази причина количествата фактурирана вода са реално потребени. По делото са събрани достатъчно доказателства (вкл. справка от отчета на 26.07.2017г.) за разликата между общия за сградата водомер и подотчетните водомери. От разпита на вещото лице се установява и механизмът на начисляване на количество вода „от разпределение” ето защо са събрани достатъчно доказателства за точното и правилно начисляване на количество вода от разпределение от 24,99 куб. м. – при съблюдаване на чл. 39, ал. 2, т. 3 от Наредба 4 от 14.09.2004г. за условиятаи редаза присъединяванена потребителитеи за ползванена водоснабдителнитеи канализационнитесистеми и на чл. 23, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – гр. Б..