Решение № 74 от 15.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 200/2026
- Вид
- Решение № 74
- Подписан
- 15.04.2026
- В сила
- 15.04.2026
- Състав
- Коста Стоянов Стоянов, Димитър Борисов Бишуров, Александър Любенов Александров
Цитирани разпоредби
- чл. 129, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 129, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 74 гр. Пазарджик, 15.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Коста Ст. С.ов
Членове:
Александър Люб. Александров
Димитър Б. Бишуров при участието на секретаря Лора Анг. Герова в присъствието на прокурора С. Б. П. като разгледа докладваното от Коста Ст. С.ов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265200600200 по описа за 2026 година С присъда рег.№1 от 22.01.2025г по Наказателно дело от общ характер № 20245210200382 по описа за 2024 година В.ският РС е признал подсъдимия Г.
Д. П. ЗА ВИНОВЕН в това, че :
На 17.04.2024 г. в гр. В., като извършител, в съучастие с М.
Л. Г., ЕГН ********** от гр. В., област Пазарджик, ул.
„У.“ **, като помагач, държейки М. И. М., с
ЕГН********** от гр. В., ул. „У.“***, неподвижен, като го държал за ръцете, докато Г. Д. П., ЕГН ********** от гр.
В. удрял с твърд, тъп предмет М. И. М., с ГН********** от гр. В., ул. „У.“ *** му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата лакетна кост, като това е довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник, поради което и на основание виновно извършеното престъпление п о чл. 129, ал.2 от НК, във вр.
1 с чл. 129, ал.1, чл. 20, ал. 2 от НК, го ОСЪДИЛ на наказание:
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, чието изпълнение, на осн. чл.66, ал.1 НК отлажил за срок от ТРИ ГОДИНИ, през които възпитателната работа се възлага на обществен възпитател при Община В., а в случай на изпълнение на това наказание – на осн. чл. 59, ал.1, т.1 от НК се приспада времето от 1 ден, през което обвиняемият е бил задържан за срок от 24 часа със заповед за задържане на лице рег.№ 367зз-82/17.04.2024г. на РУ на МВР – В..
Признал е подсъдимия М. Л. Г. ЗА ВИНОВЕН в това, че :
На 17.04.2024 г. в гр. В., в съучастие като помагач, държейки М.
И. М., с ЕГН********** от гр. В., ул. „У.“ ***, неподвижен, като го държал за ръцете, докато Г. Д. П., ЕГН ********** от гр. В. удрял с твърд , тъп предмет М. И.
М., с ЕГН ********** от гр. В., ул. „У.“ *** му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата лакетна кост, като това е довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник, поради което и на основание виновно извършеното престъпление п о чл. 129, ал.2 от НК, във вр. с чл. 129, ал.1, чл. 20, ал. 4 от НК,му определил наказание:
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, чието изпълнение, на осн. чл.66, ал.1 НК отложил за срок от ТРИ ГОДИНИ, през която възпитателната работа се възлага на обществен възпитател при Община В..
Постановил спрямо ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА - четири броя парчета от летви – на съхранение в Районен съд – В., предвид липсата на икономическа стойност - да се унищожат.
На основание чл. 381, ал.5, т.6 вр. с чл. 189, ал.3 НПК ОСЪДИЛ подс. Г. Д. П. и подс. М. Л. Г.,
2 солидарно, да заплатят съдебно-деловодните разноски сторени по делото в размер на 279,90 /двеста седемдесет и девет лева и деветдесет/ лева за изготвяне на съдебно медицинска експертиза.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от адв.
С. М., защитник на подсъдимите Г. Д. П. и М.
Л. Г. с наведени доводи,че присъдата е неправилна ,необоснована незаконосъобразна,несправедлива.Искането е за нейната отмяна и постановяване на нова оправдателна,алтернативно да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същият съд,поради допуснати съществени процесуални нарушения.
В откритото съдебно заседание представителят на ОП счита жалбата за неоснователна, тъй като авторството на деянието е доказано в производството пред първостепенния съд по безспорен и несъмнен начин. Излага доводи, че събраните пред ВРС доказателства са подложени на подробен анализ от съда и споделя изложените от него мотиви и съображения. Моли присъдата да се потвърди като правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание жалбата се поддържа със заявените в нея искания.
Окръжният съд , след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
В хода на производството пред районния съд са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които са основание за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава XXVII от НПК – съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 1 от НПК. В хода на производството са били нарушени императивните законови разпоредби за даване на съгласие от страните в процеса да не се провежда разпит на свидетели и вещи лица по делото, одобряване на изразеното съгласие с изрично определение от съда и изискванията за надлежно отразяване на тези процесуални действия в съдебния протокол.
3
Съгласно чл. 371, т. 1 от НПК при предварителното изслушване подсъдимият и неговият защитник, гражданският ищец, частният обвинител и техните повереници могат да дадат съгласие да не се провежда разпит на всички или на някои свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. Съгласно чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът, преди да получи съгласието на подсъдимия по чл.
371, т. 1 от НПК следва да разясни на подсъдимия правата му по тази законова разпоредба и да го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство ще се ползват при постановяване на присъдата. В съдебно заседание по делото на 22.01.2026 г. районният съд е провел процедурата по чл. 371, т. 1 от НПК без да разясни на всеки от подсъдимия посочените погоре права и без да го уведоми изрично за последиците от неговото съгласие по чл. 371, т. 1 от НПК, която се явява процесуално нарушение на съда, накърняващо правото на защита на подсъдимия. След това, без подсъдимият да е дал изрично съгласие да не се разпитват свидетели и вещи лица, съдът е приел, че са налице предпоставките за приобщаване на разпитите на свидетели и вещи лица от досъдебното производство по реда на чл. 371, т. 1 от НПК. В цитираната разпоредба законът изрично предвижда, че съгласие за приобщаване следва да бъде дадено от подсъдимия и защитника, в качеството им на самостоятелни страни в процеса, като това изискване в настоящия случай не е спазено. Пропускът на съда представлява съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и опорочило изцяло процедурата по чл. 371, т. 1 от НПК.
На следващо място, съгласно разпоредбата чл. 372, ал. 3 от НПК след получаване на съгласие от страните по чл. 371, т. 1 от НПК съдът с определение одобрява изразеното съгласие, ако съответните действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвидени в НПК, като в случая първоинстанционният съд не е постановил такъв съдебен акт.
Постановяването на определение по чл. 372, ал. 3 от НПК е съществено и е важно за отделяне на спорните от безспорните доказателства по делото, за създаване на категорична яснота в страните относно това кои доказателства и доказателствени средства ще се ползват непосредствено от съда при постановяване на крайния съдебен акт. Неслучайно законодателят императивно е предвидил в процедурата по съкратено съдебно следствие 4 съдът да постанови изричен акт по чл. 372, ал. 3 от НПК. Липсата на такова изрично произнасяне от съда представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до неяснота у страните относно приетите от съда доказателства и по този начин ограничава процесуалните им права в производството.
Основателни са оплакванията на защитата,че за тях не става ясно по кой ред е разгледано и решено делото – по чл. 371, т. 1 от НПК или по чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като съдът не се е произнесъл с определение дали одобрява изразеното съгласие от страните да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, за които е дадено съгласие,а в протоколът е отразил че ОБЯВЯВА, че при постановяване на присъдата ще ползва от събраните в досъдебната фаза свидетелски показания и доказателства, без да събира други доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които ще бъдат приобщени към доказателствата..
Посочените по-горе съществени нарушения на процесуални правила, опорочили процедурата по чл. 371, т. 1 от НПК, не могат да бъдат отстранени в хода на въззивното производство, тъй като съкратено съдебно следствие може да бъде проведено единствено пред първата инстанция (изрично в този смисъл е заглавието на глава XXVII от НПК). Поради допуснатите нарушения атакуваната присъда на районния съд следва да бъде отменена като незаконосъобразна и делото да се върне за ново разглеждане.
Отделно от всичко това,без по делото да е конституирана като страна граждански ищец или частен обвинител е участвал и повереник,който е направил своите доказателствени искания,които са уважени и взел отношение по съществото на спора.
Предвид наличието на отменителното основание по чл. 335, ал. 2, вр. чл.
348, ал. 3, т. 1 от НПК, настоящата инстанция не намира за необходимо да ангажира становище по материалната законосъобразност на така постановения първоинстанционен съдебен акт, в т. ч. и по съображенията на защитата на подсъдимите в тази връзка, релевирани във въззивната жалба и допълнението към нея, и в хода на съдебните прения пред настоящата инстанция. Подобно становище би ограничило и възможността на съдебния състав при ВРС, който предстои да разгледа повторно делото като първа инстанция, да формира изводите си относно виновността и отговорността на 5 всеки от подсъдимия, свободно, въз основа на вътрешното си убеждение и закона.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 1 от НПК и чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда рег.№1 от 22.01.2025г по Наказателно дело от общ характер № 20245210200382 по описа за 2024 година на В.ския РС.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6