Определение № 95 от 15.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 95 гр. София, 15.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20241000502915 по описа за 2024 година

С въззивна жалба с вх. № 86835/5.08.2024г. от „ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ“ ЕАД, с ЕИК 831622969, чрез адв. Ц. И. от АК-Стара Загора, е обжалвано решение № 4105/9.07.2024г, постановено по гр.д.№ 8187/2022г по описа на СГС, в частта му, в която са отхвърлени исковете на дружеството срещу Д. К. Х., за разликата между уважения размер от 27 480лв. до пълния предявен размер от 69 751.67лв., както и за периодите от 17.11.2016г до м.11.2017г и от м. май 2019г до 18.04.2022г., с доводи, че е незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че съдът неправилно е приел, че е налице основание ответницата да получи допълнителни възнаграждения, които са предмет на спора за втория и третия мандат от нейното управление. Предложението на синдикалните организации не могат да заместят решението на Общото събрание на работниците и служителите. Наличните уговорки в договорите за втория и третия мандат противоречат на сключените от ответницата други договори за управление № 86/11.10.2019г за възлагане на управление на АК с едностепенна система за управление /за втория мандат на управление/ и договор № 108/29.10.2020г за възлагане на управлението на АД с едностепенна система на управление / за третия мандат на управление/. Двата договора съдържат идентична т.8.1. съгласно която членовете на съвета на директорите нямат право сами или съвместно с останалите членове на съвета на директорите да вземат решения по въпроси, които са от компетенциите на общото събрание на акционерите съгласно ТЗ, тъй като съгласно чл.15, ал.2, б.“г“ от Устава на дружеството, действал към момента на сключването на горецитираните договори за управление, единствено едноличният собственик на капитала може да определя възнаграждението на членовете на Съвета на директорите, а съгласно чл.20, ал.3 от Устава членовете на СД имат право на възнаграждение в размер, определен от едноличния собственик на капитала, като няма ангажирани доказателства, че такова решение е взето.

Поддържа, че ответницата не е доказала, че е налице основанието, на което са изплатени сумите, че дружеството е имало положителен финансов резултат, съобразно въведеното в колективните трудови договори изискване и решение на ОС на работниците и служителите за изплащане на съответните суми.

Излага доводи, че съдът неправилно е разгледал като един иск претенцията по чл.55, ал.1 ЗЗД, тъй като се претендират суми за три отделни периода, като за всеки един от периодите ответницата е сключвала отделен договор за управление. Съдът е следвало да се 1 произнесе по всеки един от тях. При условията на евентуалност са предявени искове по чл.240, ал.2 ТЗ, като уважавайки исковата претенция за първия мандат на управление и отхвърляйки главната претенция по чл.55, ал.1 ЗЗД за другите два мандата, съдът е следвало да разгледа и се произнесе по предявените в условията на евентуалност искове по чл.240 ТЗ.

Неправилно съдът е възприел становището, че искът по чл.55, ал.1 ЗЗД е един и доколкото същият е частично уважен, то не следва да разглежда и се произнася по предявените при условията на евентуалност искове, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира да се уважи подадената въззивна жалба и се отмени решението в обжалваната му част.

Ответната страна-Д. К. Х., чрез адв.Ю.Г. от САК, е оспорила въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. Сочи, че са правилни изводите на първоинстанционния съд, че са налице основания за получаване на процесните суми. По отношение на твърдението, че са предявени три отделни иска по чл.55 ЗЗД възразява и счита, че искът е един за връщане на даденото без основание.

Подадена е и въззивна жалба с вх. № 95089/2.09.2024г от Д. К. Х. срещу решението в частта му, с която Д. К. Х. е осъдена да заплати на дружеството на основание чл.55 ЗЗД сумата от 27 480лв;., с доводи, че е неправилно.

Ответната страна „ЕЛ БИ БУЛГАРИКУМ“ ЕАД е ангажирала становище за неоснователност на въззивната жалба.

В исковата молба ищцовото дружество е посочило, че предявява иск по чл.55 ЗЗД за сумата от 69 751.67лв. и при условията на евентуалност иск за същата сума за вреди, причинени на дружеството за периода на управление на ответницата –сумата от 31 000лв. за неправомерно получени плащания за периода 17.11.2016г до 11.10.2019г, сумата от 34 281.67лв. за неправомерно получени от ответницата плащания за периода 11.10.2019г до 29.10.2020г неправилни изчисления на дължимото възнаграждение, сумата от 4 470лв. за неправомерно получени плащания за периода 29.10.2020г до 18.04.2022г.

Във въззивната жалба е направено искане по чл.250 ГПК за допълване на постановеното решение, поради което делото следва да бъде прекратено и да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне.

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 2915/2024г по описа на Софийски апелативен съд.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за произнасяне по искането по чл.250 ГПК.

Да се изпрати препис от настоящето определение на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2