Решение № 6168 от 12.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6168 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Наталия Г. Халачева като разгледа докладваното от Наталия Г. Халачева Въззивно гражданско дело № 20251100512799 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 16613/09.09.2025 г., постановено по гр. д. № 51993/2024 г. по описа на СРС, 164 състав е признато за установено, че К. С. М. и Е. С. М., като съсобственици на топлоснабден имот, дължат на „Топлофикация София“ ЕАД претендираната сума, като искът е отхвърлен за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от Е. М. и К. М., чрез особен представител адв. Б. И.. В нея се посочва, че решението е незаконосъобразно.

Моли същото да бъде отменено, а исковете отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, в който моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД не заявява становище по жалбата.

Доколкото постановеното решение не е обжалвано в частта, с която претенциите са отхвърлени, то същото е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо.

Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

1

Във връзка с доводите, изложени във въззивните жалби съдът намира следното:

Предявеният иск има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която ч.гр.д. № 20964/2024 г. по описа на СРС, 164 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е подаден в законоустановения срок.

Основателността на исковете е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот.

Във връзка с установяване на съществуването на облигационно правоотношение с ответниците са събрани писмени доказателства, от които се установява, че К. С. М. и Е. С.

М., като наследници на К.Х.М., след нейната смърт /на 17.06.2007 г./ и понастоящем се явяват съсобственици на процесния апартамент № 26, находящ се на горепосочения адрес в гр. София, ж.к. ****, респ. за процесния отоплителен период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. същите се явяват клиенти и потребители на доставяната от „Топлофикация София“ ЕАД, топлинна енергия до имота. От приетия по настоящото производство нотариален акт за дарение на недвижим имот № 62 от 13.02.1997 г., е видно, че Х.Д.Д. и Е.А.Д. са дарили на дъщеря си К.Х.М. процесния недвижим имот - ап. 26, находящ се в гр. София, ж.к. ****, като дарителите са си запазили пожизнено вещното право на ползване върху имота. От приетите два броя преписи - извлечения за смърт, издадени от СО, район Сердика, се установява, че Х.Д.Д. е починал на 17.09.2012 г., а Е.А.Д. на 31.10.2014 г., т.е. най-късно към 31.10.2014 г., вещното право на ползване, се е погасило /съгл. чл. 59, ал. 1 ЗС/. От Удостоверение за наследници изх. № 2635/13.10.2023 г., издадено от СО, се установява, че К.Х.М. /собственик по дарение на процесния имот/ е починала на 17.06.2007 г., като е оставила за свои наследници по закон синовете си К. С. М. и Е. С. М. /настоящи ответници/, които наследяват по равни части оставеното от нея наследство. По делото няма доказателства, след като са придобили правото на собственост върху имота, ответниците да са се разпоредили с него в полза на трети лица или да са го изгубили, респ. да са заявили откази от наследството на К.М., които да са били вписани надлежно в съответната книга към СРС. Следователно и като собственици на топлоснабдения имот ответниците са потребители на топлинна енергия.

Противно на оплакването в жалбата, наличието или липсата на подпис в списъка с етажните собственици, приложен към представения протокол от проведеното Общо събрание на етажната собственост, е без значение за крайния извод, при безспорно установено право на собственост.

Въз основа на заключенията на СТЕ, ССчЕ и писмените доказателства по делото в т.ч. извлечение от сметка, съобщения към фактури и др. по делото се установява количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната стойност. Ответниците не са оспорила заключенията на вещите лица по приетите експертизи, не са ангажирали доказателства, включително и такива оборващи представените и ангажирани от ищеца доказателства или опровергаващи установените с последните факти и обстоятелства по делото, с оглед на което оспорването на представените от дружеството документи е 2 неоснователно.

Ето защо съдът приема за установено, че в процесния имот през процесния период ищецът доставил топлинна енергия на ответниците за периода 2021/2023 г. на стойност 4388,31 лв., която е реално потребена такава, начислена след отчитане на измервателните уреди в имота на същите.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от Закона за енергетиката разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение а топлинната енергия между клиентите в сгради етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а (чл. 139, ал. 2 от закона). Установено по делото е, че дяловото разпределение в сградата, в която се намира процесния имот се извършва от „Техем сървисис“ ЕООД, което дружество е вписано в публичния регистър към Министерство на енергетиката.

В случаите, когато дяловото разпределение се извършва от лице, на което е възложена тази дейност те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 - лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда - етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение. В чл. 36 от Общите условия на ищеца е предвидено, че дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на 61 и следв. от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Следователно възнаграждението за услугата дялово разпределение е дължима от клиента на продавача на топлинна енергия. Основанието за възникване на задължение за плащане на суми за дялово разпределение се съдържа в Закона за енергетиката, направеният избор от етажната собственост и определяне на размера на задължението, съгласувано от продавача и дружеството, осъществяващо услугата.

По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.

Следователно и поради съвпадане на фактическите и правни изводи на въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 164 състав, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

По разноските:

При този изход на спора и съобразно чл. 78 ГПК разноски се дължат в полза на въззиваемата страна. Същата претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, но предвид липсата на фактическа и правна сложност по делото, както и ангажираност на страната, доколкото е подаден бланкетен отговор на въззивна жалба и не е анажирано участие в открито съдебно заседание, настоящата инстанция намира, че разноски не следва да бъдат присъждани,

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16613/09.09.2025 г., постановено по гр. д. № 51993/2024 г. по описа на СРС, 164 състав, в обжалваната му част.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4