Решение № 1452 от 16.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1452 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Я.В. Н. Д. при участието на секретаря З.АТ. Ш. като разгледа докладваното от Я. В. Н. Д. Административно наказателно дело № 20241110210419 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на А. В. К., ЕГН: ********** срещу наказателно постановление (НП) № 23-4332-025775/25.10.2023 г., издадено от началник сектор в Отдел „Пътна полиция“ към Столична дирекция на вътрешните работи /ОПП-СДВР/, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателя е наложено административно наказание: глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателя обжалва процесния акт с твърдението, че фактическата обстановка не отговаря на действителната такава и заявява, че ще предостави допълнителни обяснения в съдебно заседание.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен не се явява и не предоставя допълнителни доказателства.

Въззиваемата страна - Началник сектор в ОПП СДВР, редовно уведомена, не се явява, не се представлява, но по делото е депозирано писмено становище, в което иска обжалваният акт да бъде потвърден в цялост и се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото 1 писмени и гласни доказателства, намира следното от фактическа страна:

На 14.10.2023г. в 22.20 часа, в гр. София жалбоподателят А. В. К. управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“, с рег. № ******, собственост на В. В., по бул. „П. Е.“ с посока на движение от бул. „В. Л.“ към бул. „Ф. Н.“. На кръстовището с ул. „Г. С. Р.“ навлязъл и преминал на забранен сигнал на работеща в автоматичен режим светофарна уредба. По това време, в същия район, изпълнявали служебните си задължения св. Е. А. Л. – мл. автоконтрольор и колегата му Е. М. Б.. Св. Л. възприел, че водачът на лекия автомобил на кръстовището на бул. „П. Е.“ и ул „Г. С. Р.“ навлязъл и преминал на забранен сигнал на светофара.

Лицето било спряно от полицейския екип и за констатираното нарушение, св. Е. А. Л., съставил на жалбоподателя АУАН серия GA № 1088004 от 14.10.2023г.

Въз основа на така съставения АУАН при идентично словесното описание на нарушението и същата правна квалификация е издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на събраните по делото свидетелски показания и събраните по делото писмени доказателства, както следва гласни - показанията на свидетеля Е. Л., и писмени - справка-картон за водача; заповед № 513з-5412/ 18.07.2016г. на директора на СДВР; заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. и заповед № 8121з1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, на които съдът се доверява изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет по-горе.

Времето и мястото на извършване на нарушението и неговото авторство от страна на жалбоподателя К., се установяват безпротиворечиво посредством показанията на разпитания свидетел – очевидец. Последният е възприел пряко и непосредствено преминаването на управлявания от жалбоподателя автомобил на светещ забранен /червен/ сигнал на работещата в автоматичен режим светофарна уредба, което декларира в показанията си. Съдът се доверява изцяло на посоченото от свид. Л., който демонстрира съхранен спомен относно процесните събития, намирайки показанията му за обективни, достоверни и лишени от заинтересованост. Кратките и неясни обяснения на жалбоподателя в жалбата, съдът възприе изцяло като защитна версия на същия, доколкото за изложеното от него, последният не е ангажирал доказателства. Едновременно с това същите противоречат на събраните по делото такива.

Материалната компетентност на актосъставителя по констатиране на нарушения и съставяне на актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, и компетентността на административнонаказващия орган по издаване на НП, следват съгласно длъжностните им качества, респективно правомощията, предоставени им по силата на приложените по делото заповеди.

2

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правно изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирана страна и е насочена срещу подлежщ на обжалване акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от длъжностни лица, в пределите на тяхната материална и териториална компетентност.

Процесните АУАН и НП отговарят на законоустановените изисквания относно съдържание и форма съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН - съдържат всички изискуеми от закона реквизити, очертаващи с необходимата степен на конкретизация обстоятелствата по твърдяното да е извършено нарушение, обусловили санкционирането на нарушителя по административен ред, в това число времето и мястото, на които се твърди да е осъществено. Издадени са от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Установената фактическа обстановка е ясно описана, както в съставения АУАН, така и в издаденото НП. Фактическото описание на нарушението не буди никакви съмнения относно фактите от обективния му състав, поради което и не е съществувала пречка за нарушителя да разбере фактическите рамки на административнонаказателното обвинение и да организира адекватно защитата си.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт.

Въз основа обсъдените по-горе доказателства съдът прие, че жалбоподателят К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, като на посоченото време, навлизайки и преминавайки през кръстовището, образувано между бул. „П. Е.“ и ул. „Г.С. Р.“, при забранен /червен/ сигнал на работещата в автоматичен режим светофарна уредба, е нарушил задължението си в качеството на участник в движението по пътищата да съобразява поведението си със светлинните сигнали, в частност с червения сигнал, означаващ „преминаването е забранено”, и вменяващ му задължение да спре.

Нарушението е от категорията на формалните, поради което настъпването на вредоносни последици като резултат от извършването му не се изисква като 3 елемент от обективната съставомерност.

Осъществено е при форма на вината пряк умисъл, тъй като възприемайки светещата в червен сигнал светофарна уредба, като правоспособен водач на МПС, запознат с правилата за движение по пътищата, жалбоподателят е съзнавал задължението си да спре и въпреки това не го е направил.

Административнонаказващият орган правилно е определил размера на наложената глоба, която съгласно санкционната норма на чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП е предвидена в абсолютен размер от 100 /сто/ лв. Предвид това атакуваното наказателно постановление по този пункт е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна.

Такива са поискани и следва да бъдат присъдени в минимален размер на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, определено по реда н чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН вр. с чл. 37 от ЗПрП вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 23-4332-025775/ 25.10.2023 г., издадено от началник сектор в Отдел „Пътна полиция“ към Столична дирекция на вътрешните работи /ОПП-СДВР/, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на А. В. К., ЕГН: ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА А. В. К., ЕГН: ********** да заплати на СДВР сумата от 80,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК- пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4