Решение № 101 от 22.12.2021, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. В., 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

В. Й. М.

Г. П. Й. при участието на секретаря А. .А. Т. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело № 20211300500406 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С Решение №333 от 01.07.2021 г. по гр.д.№527 /2021 г. по описа на Районен съд-В. е осъдена Г. Д. „П. Б. И З. НА Н.“ - С., да заплати на Р. ХР.

Ш. с ЕГН ********** от с.Г. сумата от 1 944,79 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 25.03.2018г. до 31.12.2020г. получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска в съда - 25.03.2021 г. до окончателното плащане.

Осъдена е Г. Д.„П. Б. И З. НА Н.- С. да заплати на Р. ХР. Ш. с ЕГН ********** от с.Г. сумата от 2 62,0 2 лева, представляваща лихва за забава върху главницата по периоди на възникване до предявяване на иска в съда 25.03.2021г.

Осъдена е Г. Д.„П. Б. И З.НА Н.- С., да заплати на Р. ХР. Ш. с ЕГН ********** от с.Г. сумата от 38 4 , 4 8 лева, разноски за адвокатско 1 възнаграждение, като искането в останалата част е отхвърлено като неоснователно.

Осъдена е Г. Д. „П. Б. И З. НА Н.- С. с адрес: грС., да заплати в полза на Районен съд В. сумата от 88,26 лева държавна такса.

Осъдена е Г. Д.„П. Б. И

З. НА Н.“ - С. с адрес: гр. С. да заплати в полза на Районен съд В. сумата от 80,00 лева разноски за възнаграждение за вещо лице.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от Г. д.„П. б. и З. на н.”, ЮЛ, съгласно чл. 37, ал.5 от ЗМВР гр. С. чрез юрк.

Е. Р. - пълномощник по делото .

С въззивната жалба се обжалва решението по основание и размер .

Прави се възражение относно размера на сумата от 384,48 лв. присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, сумата 88,28 лв. дължима държавна такса и разноски за вещо лице в размер на 80,00 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК и размера на разноски по чл.78, ал.6 от ГПК.

Поддържа се ,че в посочената обжалвана част решението е незаконосъобразно като неправилно поради нарушение на материалния закон.

По отношение на предявения главен иск се поддържа ,че за да постанови решението си в обжалваната част съдът бил приел в мотивите си, че липсата на изрична норма за преизчисляване на положените от служителите в МВР нощен труд в дневен представлявала празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурства на държавните служители в МВР. Според съдебния състав поради липсата на специална уредба, касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено нощните часове да се превръщат с коефициент.

Поддържа се ,че не е налице такава празнота, тъй като в чл. 187, ал.3 от Закона за МВР (обн. ДВ бр.53 от 2014 г.) било прието ,че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период.

2

Периодът, за който ГДПБЗН-МВР била осъдена да заплати допълнително възнаграждение като извънреден труд след превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 0,143 е от 01.04.2015 г. до 30.11.2017 г.

През този период действала Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.) и Наредба № 8121з776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.).

Наредба №8121з-407/2014 г. била отменена със заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/2015 г. в сила от 01.04.2015г. С Решение №8586/2016 г. по адм. дело №5450/2016 г. Върховният административен съд отменя Наредба №81213-592/2015 г.това решение било обнародвано в ДВ бр.59/2016 г. и е в сила от 29.07.2016 г.

Съгласно чл.195, ал.1 от АПК подзаконов нормативен акт се счита за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, предвид което за един много кратък период от време от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. се прилагали разпоредбите на Наредба № 8121з-407/2014 г.

В чл.3, ал.3 на споменатите дотук наредби било регламентирано,че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 6 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Следователно съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа (8:8 е равно на коефициент 1), а не както е по смисъла на КТ 7 часа : 8 часа = коефициент 0,143.

Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която съдът прилага, за да постанови решението си, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.

Това правило определяло коефициент за превръщане на отработените нощни 3 часове в дневни, което произтичало от различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време ,установени в чл. 136 и чл.140 от Кодекса на труда.

Поддържа се ,че съдът неправилно е приложил разпоредбите на Кодекса на труда, тъй като в Закона за МВР в чл.187, ал.3 законодателят е определил продължителност на нощния труд не повече от 8 часа. Затова се поддържа ,че не била налице празнота, а имало специфична законова уредба, различна от общата, с която била допусната продължителност часове нощен труд - 8 часа. И тази разпоредба не била обявена за противоконституционна.

От изложеното следвало, че няма основание да се приложи общата разпоредба на за структурата и организацията на работната заплата , а специалната разпоредба на чл.187, ал.1 и от ЗМВР и издадените наредби по същия закон. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа, а за положеният труд през нощта бил 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно нямало празнота в специалната уредба, а съгласно нея съотношението между нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР била 8часа/8 часа, което било равно на коефициент 1, а не както по КТ - 7 часа към 8 часа ,което е равно на коефициент 0,143.

Обжалва се и размера на присъдените разноски ,като са изложени подробни аргументи.

Иска се да бъде постановено решение,с което да се отмени обжалваното решение в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли иска за допълнително възнаграждение за извънреден труд като неоснователен, необоснован и недоказан.

Претендират се и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът е депозирал писмен отговор на въззивната жалба ,в който изразява доводи относно неоснователността на същата.

Видинският окръжен съд ,за де се произнесе, взе предвид следното :

4

Пред районния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 179 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД от Р.

ХР. Ш. с ЕГН ********** от с.Г. против Г. Д.„П. Б. И З.НА Н. - С. адрес: гр.

С.

Твърди се, че по силата на възникнало служебно правоотношение между страните, ищецът работи на длъжност водач и пожарникар в УПБЗН-Б. повече от три години. Сочи се, че служебните задължения изпълнява на 24 часови дежурства, поради което е полагал труд повече от 40 часа седмично.

Ответната страна не била заплатила извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 на МВР/отм./ за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, като се преизчисли нощен труд по коефициент 0.143, съответно превърнати в общ брой действително отработени часове. Налице е забава в плащането на същия извънреден труд.

Твърди се, че за периода от 2 5.03.2018г. до 31.12.202 0 г. ищецът е полагал нощен труд, за което му е заплатена добавка от 0,25 лв. за всеки отработен час. Поддържа, че ответникът е следвало да му заплати допълнително възнаграждение за извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часови в дневни съобразно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 на МВР за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, като се преизчисли положения нощен труд по коефициент 0,143.

Сочи се, че след отмяната на Наредба № 8121з-407 на МВР от 11.08.2014г., по силата на чл. 31, ал. 2 от която при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 часа и 06.00 часа за отчетния период се умножава по коефициент 0,143, е налице непълнота в специалната уредба. Субсидиарно следвало да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, обн. ДВ от 26.01.2007г., в чл. 9, ал. 2 от която било предвидено при сумирано 5 изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Иска се от съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 1 0 0 0 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд от нощен труд за периода от 25.03.2018 г. до 31.12.202 0 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата в размер на 100 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от датата на падежа до подаване на исковата молба в съда. Претендират се разноските по делото.

Ответната страна е подала писмен отговор на исковата молба (л.10-14 от делото). Оспорва основателността на исковете. Не се оспорва обстоятелството, че страните се намират в служебно правоотношение на посоченото основание. Поддържа се, че в процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

Сочи се, че съгласно чл. 3, ал. 3 от посочената наредба, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 часа и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време съобразно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР към нормалната продължителност на нощния труд е 8:8, което е равно на коефициент 1, а не както е по смисъла на КТ 7 часа: 8 часа, с коефициент 0,143. Налице е специфична законова уредба, с която е допусната продължителност на часовете нощен труд от 8 часа. При това положение нямало основание за прилагане на общата разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а специалната разпоредба на чл. 187, ал.

1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба. Положеният нощен труд не се трансформирал в дневен такъв, а се заплащал по смисъла на Заповед № 8121з791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи (по 0,25 лв. на час).