Определение № 150 от 13.03.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 150 гр. Варна, 13.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20253000500199 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК молба, вх. № 509/23.01.2026 г., съдът е сезиран от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/ с искане за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 228/12.12.2025 г. в частта му относно разноските – присъденото в полза на адв. Т. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 600 лева, както и възложените в тежест на Комисията държавни такси за въззивното производство.

Така направеното искане е основано на твърдения и правни аргументи, че не са налице предпоставките за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., за прекомерност на определения му размер и че КОНПИ не дължи заплащането на държавни такси.

Съгласно разпореждане № 79/26.01.2026 г., обективираното в молбата искане за изменение на разноските за първоинстанционното производство вр. потвърденото с въззивното решение определение на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК, не е предмет на настоящото производство.

В срока по чл.248 ГПК е постъпил отговор само от въззиваемия К. М., чрез адв. Т.ов, в който се изразява становище за неоснователност на искането.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

С постановеното по делото въззивно решение № 228/12.12.2025 г. съдът е потвърдил обжалваното от КОНПИ първоинстанционно решение за отхвърляне на предявените от нея против К. М. М., ЕГН ********** и „Критие“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК 131358594, искове с правно основание чл.153 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на подробно 1 описано в диспозитива на решението имущество на обща стойност в размер на 133 700 лева. Съобразно този изход от спора е осъдил Комисията да заплати следващите се за въззивното производство държавни такси, както адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗАдв. в полза на процесуалния представител на въззиваемия К. М. – адв. Т..

Отчитайки изложените в молбата по чл.248 ГПК доводи и аргументи, настоящият състав намира, че не са налице основания за ревизиране на решението в частта му относно така присъдените разноски.

По дължимостта на държавната такса от КОНПИ съдът вече е изложил мотиви, произнасяйки се със същото решение и по подадената от нея частна жалба против определението по чл. 248 ГПК на първоинстанционния съд.

Комисията е публично държавно учреждение, но вземането - предмет на делото по исковете по ЗОНПИ, е частноправно. В производството по този закон същата не брани интереси от по-висш порядък, тъй като не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира установени публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което по твърдение на ищеца е незаконно придобито от частноправни субекти, като до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, това имущество няма публичноправен характер, то е частна собственост. В този смисъл е цитирана преобладаваща практика на касационната инстанция, споделяна от настоящия състав.

Аналогично е и по присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. Както е посочено в решението, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен между К. М. и адв. Т. /л. 805 от делото на ОС/, предоставянето на безплатна адвокатска услуга е в хипотезите на чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК /материално затруднено лице и лице, което е роднина или близък/. Втората от тях е достатъчна, без за съда да съществува задължение да изследва и установява наличието на сочената връзка между адвокат и довереник. При това положение всички аргументи в молбата за липса на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. /дали лицето е материално затруднено/, са ирелевантни.

Определеното от съда адвокатско възнаграждение в размер на 660 лева не е прекомерно. Същото, преценено съобразно дадените по т.3 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС разрешения, съответства на фактическата и правна сложност на спора, предмет на въззивната жалба, защитавания материален интерес и извършените от процесуалния представител действия. Съгласно посочените в решението мотиви, съдът е отчел характера на предявените искове, в случая характеризиращи се с по-висока фактическа и правна сложност, като пред настоящата инстанция са събирани нови доказателства, процесуалният представител на М. е депозирал отговор по подадената въззивна жалба на КОНПИ и писмени бележки по съществото на спора, осъществил е процесуално представителство в проведеното о. с. з., 2 защитавания материален интерес. Макар и последния да е послужил като основа за направеното позоваване на Наредба № 1/2004 г., то същият не е бил единствено меродавен. Доколкото тази наредба не е задължителна за съда /решение на СЕС по дело С – 438/22/, то посочените в нея размери се приемат като обективен критерий /ориентир/ за пазарната цена на адвокатския труд. В тази връзка е и направеното позоваване.

Като допълнение към горното следва да се посочи, че в настоящия случай, визирания минимален размер по Наредба № 1/2004 г. не е счетен от съда за прекомерен, отчитайки освен горното и обстоятелството, че въззиваемият М., в качеството му на проверявано лице, е и задължителен необходим другар по предявените срещу „Критие“ ООД /в несъстоятелност/, независимо, че по тях се претендира отнемане имущество на дружеството.

По така изложените съображения искането на КОНПИ за изменение на въззивното решение в частта му за разноските е неоснователно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, направено с молба, вх. № 509/23.01.2026 г., за изменение на постановеното по настоящото дело въззивно решение в частта му по възложените в нейна тежест разноски за въззивното производство, на основание чл.248 ГПК.

Определението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3