Решение № 168 от 12.06.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Варна, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20253001000189 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Инициирано е по въззивна жалба на Х.

А. М. от *****, чрез пълномощника адв.Н. Д. срещу решение №12/30.01.2025г., постановено по ГД №100/2024г. по описа на ОС – Разград, в частта, в която е била отхвърлена исковата претенция на въззивницата за разликата над 53 000 лева до 100 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, търпени от нея в резултат на ПТП, настъпило на 01.11.2023г., виновно причинено от водача на л.а.БМВ 530Д с ДК№*****, на територията на летище с.Острово, стопанисвано от ДЛС“Воден Ири Хисар“, при което произшествие ищцата пострадала като пътник в автомобила, ведно със законните лихви от уведомяване на застрахователя на 14.12.23г. до окончателното изплащане на задължението.

Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, в противоречие със съдебната практика и за необосновано, поради което претендира отмяната му в обжалваната част и вместо това присъждане допълнително на въззивницата/ищца/ обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 47 000 лева до претендираните 100 000 лева както и допълнително 3 900 лева, обезщетение за търпените имуществени вреди от същото събитие, представляващи направени разходи за лечение, ведно със законната лихва за забава от момента на уведомяването на застрахователя от увреденото лице на 14.12.23г. до изплащане на задължението. Претендират се сторените по делото разноски за адв.възнаграждение на адв.Н. Д., определени съгласно чл.38 от ЗАдв.

По същество в жалбата си въззивникът излага, че обжалва решението поради необоснованите мотиви на съда по отношение на определеното обезщетение за неимуществени вреди и неговото съответствие с материалната норма на чл.52 ЗЗД както и по приетото съпричиняване на вредите. Въззивникът счита, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди от 80 000 лева не отговаря на принципа за справедливо репариране на търпените от ищцата вреди. Макар да е цитирал относимото 1

ППВС 4/1968г., съдът не бил изследвал задълбочено установените по делото факти, които имат съществено значение за определяне размера на обезвредата, като в резултат бил занижил обезщетението необосновано. С жалбата се акцентира на младата възраст на пострадалата, на неприключило лечение и възстановяване на същата – поради това се твърдят продължаващи страдания, свързани с поставена фиксация в тялото й, съотв.продължаващо проявление на вредите. Посочва се, че ищцата е търпяла продължително лечение, съпроводено с оперативна намеса, последвано от домашно лечение, съотв. нужда от допълнителна рехабилитация. Подчертава установеното от психологическата експертиза посттравматично стресово разстройство и тежка депресия, които са белязали ищцата поради получените увреждания. Въззивникът счита, че съдът не е преценил обективно тези обстоятелства, а те завишават интензитета на търпените вреди.

Отделно от изложеното, въззивникът счита, че съдът не е отчел и действащите към датата на ПТП лимити на застрахователна отговорност, социалните и икономически условия в страната. Въвежда довод, че доколкото ищцата е претендирала обезщетяване на всички неимуществени вреди от събитието, то съдът е длъжен да съобрази и тези, настъпили до приключване на устните състезания техни последици, съответно да съобрази и инфлационните индекси към този по-късен момент. /цит. съдебна практика на ВКС/ На самостоятелно основание въззивникът поддържа, че съдът неправилно е уважил възражението на застрахователя за съпричиняване на вредите като е определил приноса на пострадалата на 1/3. Счита, че искането на ответното дружество за поставяне на експертна задача на вещо лице е било преклудирано и съдът неправилно го е допуснал и коментирал в решението си. На следващо място сочи, че становището на вещото лице било за предполагаем принос към вредите поради липса на предпазен колан, а съгласно постоянната практика на съдилищата, приносът изисква главно и пълно доказване, т.е. пострадалият обективно да е допринесъл за вредите. /цит. относима съдебна практика на ВКС/ Счита, че застрахователят не е доказал възражението си за съпричиняване, поради което същото е неоснователно. Сочи, че вещото лице е посочило ефективност на коланите при скорост от 60 км/ч, а автомобилът, в който е пътувала ищцата, се е движел със скорост от поне 133 км/ч.

Съдът не е отчел съотношението в приноса за ПТП на двете лица – водача и пътника.

В срока по чл.263 ГПК застрахователят чрез адв.М. Г. оспорва основателността на жалбата. Поддържа, че съдът е съобразил всички факти и обстоятелства, релевантни към процесното произшествие и определяне размера на обезщетението, вкл. застрахователните лимити и инфлационния индекс към датата на произшествието. Съдът е съобразил решението си с установената фактическа обстановка, а именно, че ищцата е напълно възстановена от получените травми както че не се установяват сериозни и трайни психологически последици, които да са пряка причинно-следствена връзка с получените телесни повреди. Страната коментира изслушаната комплексна САТМЕ и становищата на вещите лица като установяващи принос на пострадалата поради липсата на предпазен колан, като изразява съгласие с определения процент на съпричиняване от ищцата. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за производството.

Във въззивното производство страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Депозирани са писмени становища от процесуалните представители, с които всяка страна поддържа процесуалната си позиция.

За да се произнесе по жалбата настоящият състав установи, че производството е било образувано по искова молба на Х. А. М., представлявана от адв.Н. Д. и адв.Ж.Т., с искане за осъждане на застрахователя ЗД Бул Инс АД да заплати на ищцата обезщетения за понесени от нея неимуществени и имуществени вреди, резултат на участието й като пътник в ПТП на 01.11.2023г., настъпило по вида на водача на л.а.БМВ 530 Д с рег.№*****, когато, управлявайки автомобила с несъобразена скорост водачът загубил контрол над него и самокатастрофирал в територията след края на самолетната писта. При това произшествие 2 пострадала и пътничката в автомобила Х. М., която непосредствено след ПТП била откарана по спешност в МБАЛ Разград, където било установено счупване на 10-ти гръден прешлен и лява ключица. По-късно ищцата била транспортирана в МБАЛ Св.Анна -Варна АД, в клиниката по неврохирургия с болки в гърба и лявото рамо, вертебрален симптом в поясната област. На 03.11.23г. била извършена операция под обща анестезия за достъп до прешлени Тн8, Тн9, Тн10, Тн11 и Тн12 двустранно; луксация на фасетни стави Тн10 и Тн11.

Осъществена е фиксация на Тн8, Тн9, Тн11 и Тн12 както и ламинектомия на Тн10.

Поставена била ортеза тип осморка за имобилизация за период от 4 седмици. Ищцата е била изписана на 08.11.2023г. с препоръка за постелен режим, прием на обезболяващи и медикаменти. Същата направила разходи за закупуване на медицинско изделие в размер на 11 800 лева. Към датата на завеждане на иска – март 2024г. ищцата твърди, че продължава да изпитва болки в травмираната област, не се чувства възстановена и се налага близките й да полагат грижи за нея. Твърди, че възстановяването й не е приключило и ще продължи неопределено време. Твърди, че това състояние обуславя промяна в начина й на живот, а това е променило и личността й. След катастрофата се определя като тревожна и депресирана, безпомощна и несигурна за бъдещето си. Твърди че не може да води обичайния за млад човек живот, да се забавлява и да излиза с приятели. За продължителен период не можела да посещава училище, да бъде в нормалната си среда на общуване, не можела да се концентрира върху образованието си и да се подготвя за предстоящите матури.

/пострадалата е в 12 клас към датата на завеждане на иска/

От друга страна се твърди, че спрямо автомобила, с който е настъпило ПТП на 01.11.23г. е била налична валидна застраховка на Гражданската отговорност на автомобилистите /ГОА/, поради което ищцата е предявила пред застрахователя претенция за обезвреда на понесените неимуществени и имуществени вреди, на 14.12.2023г., по която била образувана щета №2310038196 при ответното дружество. Твърди, че ответникът е изисквал писмени доказателства, които са били представени от ищцата, но независимо от това не й било определено обезщетение. Ищцата счита, че ответникът следва да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер от поне 100 000 лева както и възстановяване на сторените разходи за лечение в размер на 11 800 лева. Претендират се и законните лихви от датата на уведомяване на застрахователя 14.12.2023г. до изплащане на задължението по чл.432 КЗ.

С отговор на исковата молба ответното дружество ЗД Бул Инс АД, застрахователят оспорва механизма на настъпване на ПТП както и вината на водача А.К.. Оспорва се настъпването на вредите – неимуществени и имуществени от процесното събитие, съответно причинно-следствената им връзка със събитието. Оспорва размера на предявените претенции като завишен и несъответен на претърпените вреди и сторените разходи за лечение. Твърди съпричиняване на вредите от пострадалата, тъй като същата пътувала в лекия автомобил без поставен предпазен колан, а освен това се е качила в автомобил, управляван от лице употребило алкохол. Оспорва се и иска за началния срок на обезщетението за забавено плащане на застрахователя като се твърди, че кредиторът е бил в забава да посочи и представи всички необходими писмени доказателства, вкл. да посочи банкова сметка. Направено е искане за привличане на наследниците на водача на автомобила А.Л.К. като трети лица-помагачи на застрахователя с оглед възможността за предявяване на обратен иск по чл.500 КЗ.

Конституирано е било трето лице помагач наследникът на починалата при ПТП А.К. – Д. Д. С. /син на починалата/, представляван от своя баща Д. С. Х., който не изразява становище по спора както в първоинстанционното, така и във въззивното производство.

Съдът, въз основа на твърденията, възраженията и доводите на страните, събраните и ценени в съвкупност доказателства, в рамките на сезирането, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

3

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 и чл. 263, ал. 2 ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. Решението е произнесено при участие и на трето лице -помагач, което е конституирано и участвало и във въззивното производство.

Предварителните въпроси по спора са изяснени и обсъдени в постановеното по делото определение №215/16.04.2025г. по въззивното дело.

Предмет на въззивното производство е част от постановеното от ОС-Разград решение съобразно очертания с въззивната жалба интерес в отхвърлената част от исковете, а именно за разликата над 53 000 лева до претендираните 100 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди както и за разликата над 7 900 лева до претендираните 11 800 лева, имуществени вреди. В останалата част решението е влязло в сила поради липса на обжалване.

В жалбата не се правят нови доказателствени искания както и липсват твърдения за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения. Съдът прецени, че не са налице основания за служебно събиране на доказателства и даване указания на страните да предприемат доказателствена инициатива във връзка с приложение на императивна правна норма.