Определение № 304 от 26.02.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 304 гр. Велико Търново, 26.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Радка Цариградска като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Въззивно частно гражданско дело № 20264100500097 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 278 във връзка с чл. 121 от ГПК.

С определение от 19.01.2026 година, постановено по гр.дело № 14 по описа на Еленски районен съд за 2026 година, по реда на чл. 7, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди производството е прекратено и делото – изпратено за разглеждане на Горнооряховски районен съд.

Ищецът К. Г. Т. е обжалвал определението с искане за отмяната му и връщане на делото на първостепенния съд за разглеждане по същество. Позовава се на препращането на чл. 75, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация към Гражданския процесуален кодекс по процедурни въпроси, сред които е и този за местната подсъдност. Казусът не попадал в изключенията по ГПК, в които съдът служебно следи за спазване на местната компетентност.

Производството по гр.дело № 1 4 по описа на Еленски районен съд за 2026 година е образувано по искове на жалбоподателя против Еленски районен съд за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, последица от неравностойното му третиране в исковото производство по гр.дело № 128 по описа на съда за 2025 година.

Първоинстанционният съд е приел, че се касае за иск по чл. 74 от Закона за защита от дискриминация, основан на неправилни процедурни действия по соченото в исковата молба производство. Затова процесът следвало да се развие по реда за Закона за отговорността на държавата за вреди, а неговият чл. 7, ал. 2 изключвал възможността иск против институцията да се разгледа от съдии, които работят в нея.

Определението е правилно. Квалификацията на предявения иск, дадена от първостепенния съд, е правилна – търси се обезщетение за неимуществени вреди, последица 1 от неправомерно процедиране на съда-ответник. Препращането на чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация към ЗОДОВ е пряко, а това сочи приложимост на правилото на чл. 7, ал. 2 от ЗОДОВ.

Доводите по частната жалба са неоснователни. В частта за местната подсъдност Гражданският процесуален кодекс е общ закон спрямо особеното правило на чл.

7, ал. 2 от ЗОДОВ и затова в казуса не намира приложение. Затова доводите за приложимост на чл. 119, ал. 4 от ГПК не могат да бъдат споделени.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определението от 19.01.2026 година, постановено по гр.дело № 14 по описа на Еленски районен съд за 2026 година.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2