Решение № 2657 от 22.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2657 гр. София, 22.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Т. Ст. Велчева като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20221100105723 по описа за 2022 година

Предмет на делото са обективно съединени два преки иска с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД и иск по чл. 86 от ЗЗД.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ищцата Л.

Т. С. ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв. Я. Д., САК, за осъждане на ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, да заплати сумата от 150 000 лева /след допуснато изменение с протоколно определение от о.с.з. на 09.04.2024 г. на първоначално предявения частичен размер на иска от 26 000 лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на настъпило на 11.02.2021 г. ПТП, при което е починал К.К.П., с когото ищцата живяла на семейни начала, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.05.2021 г. датата на която изтича тримесечния на произнасяне на ответното застрахователно дружество по заявената претенция, до окончателно изпълнение на задължението, както и иск за сумата от 2 255 лева, представляваща имуществени вреди - разходи за погребение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.02.2021 г. - датата на извършеното плащане до окончателно изпълнение на задължението. Претендира разноски.

В исковата молба и допълнителната такава се твърди, че на 11.02.2021 г. около 01:00 ч. в гр. София лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с per. № СО ********, управляван от И. Д. К., се движил по бул. „Ботевградско шосе“ с посока от ул. „8-ма“ към ул. „Челопешко шосе“. В района след кръстовището с ул. "8-ма“ автомобилът постепенно излязъл от лявата пътна лента и продължавайки наляво, напуснал платното за движение, качил се на разделителния остров, движел се по тревната площ, ударил се с дясната си зона последователно в мантинелата и в левия край на бетонния фундамент на моста над р. Искър, при което се възкачил на фундамента, след което се преобърнал и паднал в коритото на реката. След ПТП водачът напуснал произшествието без да уведоми компетентните органи. Вследствие на процесното ПТП на място починал пътникът от лекия автомобил – К.К.П., с когото 1 ищцата живяла на съпружески начала. Твърди, че настъпилия тежък вредоносен резултат, изразяващ се в смъртта на К.К.П., е пряка и непосредствена последица от осъществяване на механизма на ПТП. Пострадалият починал като пътник в самокатастрофиралото МПС при пропадането на автомобила в речното корито, като водеща причина за смъртта се сочи механична асфикция поради удавяне в условията на ПТП. Според данните от воденото разследване, вследствие пропадането си в реката лекият автомобил бил деформиран в значителна степен, в това число в зоната на арматурното табло, като били съобщени данни и за това, че трупът на починалия е установен именно на предна дясна седалка със заклещени крака под разрушеното табло. Счита, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с per. № ********, който не съобразил поведението си с конкретни правила на ЗДвП.

Посочва, че бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К54/11.02.21 г. Образувано било досъдебно производство № 11050/21 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 834/21 г. по описа на СГП. Твърди се, че К.П. бил семейният партньор на ищцата, мъжът, с когото е създала сплотен дом, в който са отглеждали заедно четирите си деца. Починалият бил опора и подкрепа, утеха в тежки моменти, пример за подражание и стожер на едно стабилно семейство. Съзнавайки, че е загубила всичко това, ищцата изпитвала притеснения за отглеждането и възпитаването на невръстните им деца. Изпаднала в тежко депресивно състояние, като имала постоянно усещане за напрегнатост, отчаяние и безпомощност. Затворила се в себе си и трудно допускала и общувала с други хора, често плачела и отказвала да се храни, като загубила здравия си сън. Мъката, скръбта и липсата съпътствали и щели да съпътстват ежедневието и щели да създават усещане за невъзвратима загуба и дълбока душевна рана, която никога нямало да заздравее. Ищцата твърди, че във връзка с организиране на погребение, транспорт и траурни атрибути за К.П. извършила имуществени разходи на обща стойност 2 255 лева, за които й била издадени фактура № 2768/19.02.2022 г. ведно с касов бон. Сочи, че по отношение на лекия автомобил била налице сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното дружество, валидна към датата на ПТП. Твърди още, че с молба с вх. № 2445/17.02.2021г. ищцата сезирала ответника за изплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди, но до настоящия момент такова не било определено и изплатено.

Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е подал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 367 от ГПК. Същият не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния лек автомобил към датата на ПТП. Оспорва предявените искове по основание и размер. В частност оспорва спрямо ищцата Л. С. да е възникнало материално притезание и право на обезвреда на твърдяното в исковата молба основание, като оспорва ищцата да е от кръга лица с право на обезвреда по смисъла на ППВС №4/25.05.1961 г. и ППВС №5 от 24.11.2969 г. Оспорва твърдението ищцата да е била семеен партньор на К.П. към момента на настъпване на произшествието, като оспорва и твърденията ищцата и пострадалия да са живели съвместно, в едно домакинство и като едно семейство с присъщите белези на такова съжителство към момента на ПТП. Оспорва твърдението, че леталния изход за пострадалия К.К.П. е настъпил и е в причинна връзка с нарушение на правила за движение по пътищата от водача на лекия автомобил.

Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че същият е бил в известност относно употребата на алкохол от водача на превозното средство. На самостоятелно основание навежда и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, поради знанието му за неправоспособността на водача на лекия автомобил, който е син на неговия брат Д. К. П.. Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция. Оспорва изцяло 2 предявения акцесорен иск за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди, считано от 18.05.2021 г. Твърди, че писмената претенция на ищцата за имуществени вреди била предявена пред застрахователя на 24.02.2021 г., поради което съобразно чл. 409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху застрахователното обезщетение след изтичане срока по чл. 496, ал.1 от Кодекса за застраховането, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 КЗ, поради което искането за присъждане на законна лихва от 19.02.2021 г. счита за неоснователно. В съдебно заседание навежда възражение за настъпила погасителна давност за лихвата върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 26 000 лева до 150 000 лева. Претендира разноски.

Третото лице помагач И. Д. К. не изразява становище по предявените искове.

В открито съдебно заседание ищцата поддържа предявените искове. Представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответното дружество чрез пълномощника си юрк. В. оспорва предявените искове, като поддържа доводите за съпричиняване. Представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетите неоспорени писмени доказателства /КП за ПТ с пострадали лица №54/11.02.2021г., протокол за оглед, САТЕ/ се установява, че на 11.02.2021 г. в неустановен момент за времето от 00:30 часа до 03:50 часа в гр. София, на бул.

„Ботевградско шосе“, при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******** с посока на движение от ул. „8-ма“ към ул. „Челопешко шосе“ в района на моста над р. Искър, водачът И. Д. К. нарушил правилата за движение на чл.

21, ал. 1 от ЗДвП, като управлявал МПС със скорост от 86 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч и не упражнил непрекъснат контрол върху автомобила със системите за управлението, при което автомобилът се отклонил вляво и напуснал платното за движение, като навлязъл върху затревения разделитене остров, разделящ двете платна за движение, ударил се с дясната си зона в мантинелата вляво от платното за движение, а след това и в левия край на бетонния фундамент на моста, като се възкачил с дясната си зона върху него и достигайки над коритото на река Искър се преобърнал през лявата си страна на 360 градуса около надлъжната му ос обратно на часовниковата стрелка по посоката му на движение, и паднал във водата в коритото на реката, при което причил по непредпазливост смъртта на пътника К.К.П., настъпила вследствие на удавяне, като смъртта на последния се намирала в пряка причинноследствена връзка с ПТП, като К. управлявал автомобила без да има необходимата правоспособност и след деянието избягал от местопроизшествието. Съдът приема тези факти за доказани, доколкото съобрази задължителната за гражданския съд влязла в сила присъда № 31 от 28.02.2025 г. по НОХД № 3281/2024 г. по описа на СГС по силата на чл. 300 от ГПК, като същата установява вината на деликвента и механизма на извършеното деяние, включително причинната връзка между пътно – транспортното произшествие и смъртта на К.К.П.. Присъдата е била изменена единствено по отношение правната квалификация на деянието и подсъдимият е бил оправдан за нарушаването на бланкетна норма на чл. 20 от ЗДвП, като в останалата си част същата е била потвърдена с влязло в сила Решение № 348/31.10.2025 г. по ВНОХД № 689/2025 г. по описа на САС /л. 422 –л. 440 от делото/.

Видно от представени по делото два броя удостоверение за раждане, издадени въз основа на актове за раждане с № 0771/30.12.2003 г. и № 0391/16.07.2007 г. на 3

Община Враца, ищцата Л. С. и починалия К.П. имат две общи деца – Ц.К. П., роден на ********г. и К.К. П. роден на ******** /л.11-л.12 от делото/ По делото е приета съдебномедицинска експертиза с вещо лице доц. д-р М. Г., оспорвана от ответника в частта отностно причината за настъпване смъртта на К.П., като съгласно заключението на вещото лице при последния са установени следните травматични увреждания – кръвонасядане на вътрешната повърхност на меките черепни покривки, счупване в ляво на 3-то, 5-то, 7-мо, 8-мо, 9-то и 10-то ребра по средната аксиларна линия, разкъсване на плеврите, контузии на белия дроб. Вещото лице излага, че според допълнителното микроскопско изследване на взетите трупни части от вътрешните органи при аутопсията на К.П. било установено наличие на пресен, червен тромб и костномозъчни и мастни емболи във венозни съдове на белия дроб, с данни за настъпила мастна/костно-мозъчна емболия, която според вещото лице е именно пряката и непосредствена причина за смъртта на починалия. Същата била в пряка причинно-следвена връзка с претърпяното ПТП и била резултат от петте счупени ребра вляво. В СМЕ вещото лице обосновава, че при удавяне в сладка вода, в белите дробове не могло да има течност, а описаните точковидни кръвоизливи по лигавиците и серозите били резултат на бързата смърт от мастната емболия, настъпила от счупените леви ребра. Сочи, че при аутопсията била установена течност в челните синуси, която обаче не била изследвана, поради което не било доказано, че е същата като водата в река Искър, като изразява съмнение че течността в синусите можело да бъде вследствие на възпаление, а нахлуването на течността могло да се дължи на процеса по изваждане на трупа от автомобила. В съдебно заседание доц. д-р Г. пояснява, че при изследването на хистологичните материали не била открита нито една чужда частица в белия дроб, от което извежда, че пострадалият вече бил спрял да диша преди навлизането във водата. В заключението е обосновано, че същият бил с поставен предпазен колан, а претендираните от ищцата разходи по погребението на пострадалия К.П. били в пряка причинна връзка със смъртта му. По отношение на въпросите за наличие на алкохол при починалия вещото лице сочи, че в пробата кръв и урина взети от трупа било установено наличие на етилов алкохол в кръвта 2.21% и в урината 2.82%. Алкохолното опиване в този смисъл било във фаза на излъчване към момента на смъртта и отговаряло на средна степен на акохолно опиване, като при тази степен починалият не бил в безпомощно състояние, а същото било вероятно настъпило от ударът на главата в огънатия таван. Посочва, че липсват данни за установен алкохол или упойващи вещества при водача И. Д. К..