Решение № 165 от 20.05.2019, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 171/2019
- Вид
- Решение № 165
- Подписан
- 20.05.2019
- Състав
- РАДКА ДИМОВА ЧОЛАКОВА, НЕСТОР СПАСОВ СПАСОВ, ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА БРУСЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433,ал.1,т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.122 · Закон за задълженията и договорите
- чл.140,ал.4 · Търговски закон
- чл.626 · Търговски закон
- чл.626,ал.1 · Търговски закон
- чл.626,ал.2 · Търговски закон
- чл.627 · Търговски закон
- чл.632 · Търговски закон
- чл.632 ,ал.1 · Търговски закон
- чл.632,ал.4 · Търговски закон
- чл.74 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е № 165
В ИМЕТО НА НАРОДА гр. ПЛОВДИВ, 20.05.2019 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито заседание от деветнадасети април през две хиляди и деветнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА при участието на секретаря Катя
Митева, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело №171 описа на ПАС за 2019 г., намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се постановеното решение
№587 от 18.12.2018 г. по търг.дело №38/2017 г. по описа на Окръжен съд С.З..
С обжалваното решение са отхвърлени исковете по чл.627 от ТЗ срещу
З. М. К. , А.Д.А. и И.Д.А., в качеството им на наследници на бившия управител на дружеството Б. **** ООД,ЕИК *********, да заплатят всеки един от тях по
23 120,22 лв. обезщетение за вреди, съставляващи по 1/3 ид.ч. от общия размер на вредите от 69 360,66 лв., претърпени от С. Р. Б., действащ като ЕТ с наименование Х.-С.
Б., вследствие неизпълнението на задължението на Д. А. К., като управител на Б. **** ООД, за заявяване по чл.626,ал.1 от ТЗ, довело до невъзможност за получаване на дължими суми по търговски сделки в общ размер
69 360,66 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 22.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Недоволни от така постановеното решение са останали жалбоподателите П.И.Б.
, Д.С.Б. и Х.С.Б., конституирани като ищци в качеството им на законни наследници на починалия в хода на производството С. Р.
Б., действащи чрез пълномощника си адвокат
Н.М., като са подали въззивна жалба срещу него.
Считат, че така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са съгласни с изводите на първоинстанционния съд за липса на причинно следствена връзка ,като елемент от фактическия състав на чл.627 от ТЗ. На следващо място, не са съгласни с изводите в решението във връзка с настъпването на падежа, като считат,че са обективно неверни. Изложили са съображения , че не е направен коментар в мотивите на решението на събраните гласни доказателства и на изпълнителните дела, като са развили подробни доводи в тази връзка,че не са обсъдени всички събрани по делото доказателства.
Молят да се отмени обжалваното решение, след което се постанови друго, с което да се уважат претенциите им. Претендират направените разноски.
Ответниците
З. М. К. , А.Д.А. и И.Д.А. са представили отговор, в който посочват , че не са съгласни с оплакванията във въззивната жалба, като излагат съображенията си за това.
Молят да не се уважава въззивната жалба и да се потвърди постановеното решение.
Претендират разноски за въззивната инстанция.
Съдът, след като се запозна с акта , предмет на въззивно обжалване , както и със събраните по делото доказателства , намери за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законноустановения двуседмичен срок за обжалване от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт.
Исковата молба е подадена от С. Р. Б., действащ като ЕТ с наименование Х.-С. Б., починал в хода на производството , образувано по нея. Поради това са конституирани като ищци неговите законни наследници – жалбоподателите по въззивното дело.
В исковата молба се твърди , че ответниците са законните наследници на Д. А. К., управител на Б. **** ООД, че дружеството Б. **** ООД е длъжник на ищеца с установени вземания по основание и размер, че е обявена неплатежоспособността на това дружество с начална дата 01.08.2007 г. съгласно решение №396 от 22.12.2016 г. по т.д.№251/2016 г. по описа на Окръжен съд С.З. и е открито производство по несъстоятелност,длъжникът е обявен в несъстоятелност и производството по несъстоятелност е спряно на основание чл.632 от ТЗ .
Твърди се, че до смъртта си на 16.04.2010 г. Д. А.
К. е бил управител на Б. **** ООД, че неговите наследници са приели наследството, че отговарят за пасивите на наследството-всеки за частта, която е наследил.
Ищецът посочва , че е кредитор на Б. **** ООД по търговски сделки за доставка, като вземанията му са установени по ч.гр.дела №№**,**,** и ** по описа на Районен съд Г. и образувани въз основа на изпълнителни листове по тях изпълнителни дела при ЧСИ К.
А.,рег.№*** на Камарата на ЧСИ. След като вземанията не са погасени,вкл. и по образуваните дела, пристъпил към завеждане на производство по несъстоятелност.
Посочва се , че длъжникът не е обявявал ГФО след пререгистрацията си през 2008 г., както и че е натрупал публични задължения.
Счита се, че неполучаване на дължимите суми в общ размер
69 360,66 лв., която сума представлява сбор от сумите по изпълнителните листове , издадени по посочените ч.гр.д., както и е установена от съда по несъстоятелността, представляват вреди, както и че са налице предпоставките на чл.627 от ТЗ. Съществува пряка причинна връзка между неплащането на доставките от една страна, и настъпилата по-късно неплатежоспособност, от друга страна, и обективна невъзможност за удовлетворяване на кредитора,от трета страна, като се посочват следните обстоятелства: към периода 2009 г. двамата управители на дружеството спорили,били в дела и отлагали плащането, в един момент започнали да се обвиняват за изнасяне на машините и производствените съоръжения, които изчезнали, така разпиляването на имуществото на дружеството, съчетано с бездействие на управителите му да обявят неплатежоспособността му, са вредоносно съчетание от действия и бездействия, които като пряка последица се явяват причина на неудовлетворяване на вземанията му за извършени търговски сделки-доставки на суровина , вложена в производството на длъжника.При изпълнение на задълженията им за обявяване на неплатежоспособност и съхраняване на машините и съоръженията, щеше да е налице имуществото за удовлетворяване. Счита , че искът е допустим с оглед фазата,в която се намира производството по несъстоятелност, че са изчерпани способите за удовлетворяване в производството по несъстоятелност.
Ответниците не са съгласни с исковата молба. Считат, че е недопустима , евентуално – неоснователна. Позовават се на висящо производство по несъстоятелност,в което все още съществува възможност за удовлетворяване,ако се внесат разноски за продължаване на производството по несъстоятелност и считат,че не са изчерпани способите за удовлетворяване в производството по несъстоятелност.
Ако не се приеме тази теза за недопустимост, считат,че не са налице предпоставките за основателност на иска-не са налице виновно бездействие от страна на управителя, нито причинна връзка между бездействието и настъпилите вреди , не е доказан размерът на вредите,като развиват съображенията си за това.
Позовават се взети решения на общо събрание на съдружниците от 20.09.2004 г. за освобождаване на Д. А. К. като управител на дружеството и за изключването му като съдружник, на предявен от негова страна иск по чл.74 от ТЗ, който е отхвърлен. След приключване на съдебното производство той е заличен като управител на 04.09.2009 г., което обстоятелство е вписано в Търговския регистър. През периода от изключването му като управител 20.09.2004 г. до 04.09.2009 г. бил лишен от достъп до управленска дейност и търговските книги на дружеството, не бил запознат с финансовите дела на дружеството.
По отношение на претендирания размер считат , че не е доказан, тъй като установената сума в производството по несъстоятелност в решението за откриване на производство по несъстоятелност не се ползва със сила на пресъдено нещо и вземанията не за предявени в производството по несъстоятелност.
Относно причинно следствената връзка, счита, че няма такава, тъй като вземанията са възниквали през 2004 г., делата за тях са образувани през 2009 г., като през това време ищецът бездействал, като не е пристъпил към събиране на тези вземания. Считат и ,че заявяването на тези обстоятелства е следвало да се извърши до 01.09.2017 г., поради което е проявена незаинтересованост. Не са изчерпани способите за удовлетворяване.
Подадена е допълнителна искова молба, в която се твърди, че искът не е преждевременно предявен, като ответниците не са посочили и ангажирали доказателства за наличие на имущество от което той да се удовлетвори. Твърди , че качеството на управител на К. продължава до 2009 г. Твърди,че между двете дружества съществуват интензивни търговски отношения, като процесната сума е неплатен остатък от дължимите суми, произтичащи от множество доставки на пясък. Не е налице бездействие. Позовава се на многобройни извънсъдебни способи за убеждаване на К. за доброволно плащане.
В допълнителния отговор се поддържа тезата за неоснователност на исковата претенция. Посочва се , че наследодателят им е починал на 16.04.2010 г., че има още един управител и съдружник в дружеството и не настъпва правоприемство в членствените правоотношения на починалия съдружник по силата на наследяването,поради което не отговарят за действията и бездействията на наследодателя им,не са носители на правното задължение, за да носят отговорност по чл.627 от ТЗ.
За установяване на твърденията си страните са ангажирали писмени доказателства, вкл. са приложени гр.д.№72/2009 г. по описа на РС Г. и пет изпълнителни дела, посочени в исковата молба.
От гражданското дело се установява, че то е прекратено, като към него е приложено заповедно производство - ч.гр.д.№56/2009 г. на РС Г. , в която се съдържа влязла в сила заповед за изпълнение № 362 от 28.09.2009 г. по чл.410 от ГПК за сумата 23 401,20 лв., произтичаща от фактури с № 56 от 16.03.2004 г. и №61 от 31.03.2004 г., ведно със сумата 15 506 лв. законна лихва за забава и 778,15 лв. разноски за ДТ. Исковото и заповедното производство касаят една и съща претенция.
От изпълнителните дела се установява следното:
- изп.д.№***/**** се отнася за изп.лист по гр.д.№72/2009г. за 1778,15 лв. разноски,прекратено е на основание чл.433,ал.1,т.5 от ГПК,
- изп.дело
№***/**** г. се отнася за изп.лист по гр.д.№71/2009 за сумата от 9 600 лв. по фактура №158/07.12.2004 г.,ведно с обезщетение за забавено плащане 5 420 лв. и 1154,04 лв. разноски ,
-изп.дела №****/****, №****/**** и №****/**** са въз основа на обезпечителна заповед, прекратени са на отпаднало основание и липса на издаден изп.лист.
Приложен е и изп.лист по гр.д.№70/2009 за сумата 6 576 лв. по фактура №2 от 31.03.2004 г.,ведно с обезщетение за забавено плащане 4 280 лв. и 867,12 лв. разноски.
Няма спор, че по молба на ищеца е образувано т.д.№251 /2016 г. по описа на ОС С.З. за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника Б. **** ООД, че с решение №396 от 22.12.2016 г. по делото е обявена неплатежоспособността на това дружество с начална дата 01.08.2007 г., открито е производство по несъстоятелност, длъжникът е обявен в несъстоятелност и производството по несъстоятелност е спряно на основание чл.632 от ТЗ . Към настоящия момент е постановено решение №20 от 09.01.2018 г. за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на търговеца-длъжник на основание чл.632,ал.4 от ТЗ.
Няма спор, че ответниците са наследниците на починалия Д. А. К., че наследодателят им е бил управител и съдружник в дружеството, че не е заявявал обстоятелства по реда на чл.626 от ТЗ.
От страна на ответниците са приложени протокол от общо събрание на съдружниците на дружеството от 20.09.2004 г. и две съдебни решения по т.д. №890/2005 г. на ПАС, отменено с решение №35 от 04.02.2008 г. по т.д.№589/2007 г. на ВКС, с предмет по чл.74 от ТЗ. Взетите решения на 20.09.2004 г. за освобождаване на Д. А. К. като управител, поради действия, с които нарушава задълженията си като управител и противоречащи на интересите на дружеството,както и изключването му като съдружник , не са отменени.
По искане на ищеца са приложени налични годишни данъчни декларации на Б. ****
ЕООД за 2004 г., 2005 г.,2006 г. и 2007 г., както и на Б. ООД за 2006 г.,2007 г.,2008 г. ,2009 г. Данъчната регистрация на Б. **** ЕООД е от 10.07.2001 г. и е прекратена на 19.01.2018 г. От централизираната база данни по ЗКПО се съдържат данни за 2004,2005 и 2006 г., като през 2006 г. е отразена счетоводна печалба, а през 2004 и 2006 г. – счетоводна загуба. От приложените данъчни декларации за посочените години се установява , че същите са подадени от Д. А. К.,като управител на дружеството , чрез пълномощник. Същият е подавал данъчни декларации и за Б. ООД за посочените години.
Разпечатката съдържа 56 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/77b1b89b-17f5-4c21-b85c-9f8c718d3d6f