Определение № 3536 от 12.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3536 гр. София, 12.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20251100604180 по описа за 2025 година Производството пред Софийски Градски съд е по реда на чл.243, ал.7 от НПК и е образувано по жалба от Д.В.Ш. като пълномощник на В. Я. Т., с която се атакува определение № 1871/28.04.2025 г., постановено по НЧД № 5869/2025 г. по описа на СРС, 121-ви състав, с което е потвърдено постановление от 28.02.2025 г. на СРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1192/2024 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр.пр. № 13548/2024 г. по описа на СРП.

В жалбата се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на постановения съдебен акт от първата инстанция и че същият е изготвен, без да бъде „вникнато“ в съображенията, поради които е било обжалвано пред първата инстанция цитираното прокурорско постановление. Твърди се, че в определението на районния съд е налице неспазване нa процесуалните изисквания, изразяващо се в липса на анализ съдържанието на приложените по делото документи, неяснота относно изготвянето на ССчЕ и как е установено извършването на плащанията. Сочи се също, че са нарушени правото на защита на дете и правото на достъп до правосъдие. Изразява се становище за липса на самостоятелен анализ на фактите от страна на съда, респ. твърди се механично възпроизвеждане изводите на прокуратурата, което според жалбоподателя поражда съмнения за корупционни практики в правосъдната система. Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане 1 на делото за ново разглеждане от „компетентен“ съд, както и за ново разглеждане от друг състав. Паралелно се отправя искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз и спиране на настоящото производство до постановяване на решение.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото и като обсъди възраженията, изложени в депозираната жалба, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което и същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна, по следните съображения:

Досъдебно производство №1192/2024 г. по описа на 04 РУ - СДВР, пр.пр. №13548/2024 г. по описа на СРП образувано с Постановление от 18.03.2024 г. на СРП за приемане по компетентност на отделени материали по ДП №19/2022 г. по описа на 03 РУ - Варна при ОД МВР - Варна, пр. пр.

№14661/2021 г. по описа на РП – Варна (водено за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, което е извършено в гр. Варна) и е водено за това, че за периода от неустановена дата след 18.12.2021 г. до месец април 2024 г. вкл., в гр. София, след като е бил осъден с Решение №1884/01.12.2021 г. на Районен съд - Варна, 50-ти състав, по гр. дело №20213110104810/2021 г. по описа на PC - Варна, да издържа на основание чл. 144 от СК свой низходящ - пълнолетната си дъщеря В. Я. Т., учаща в редовна форма на обучение в „Нов Български университет“ гр. София, като й заплаща месечна издръжка в размер на 400 лв., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски престъпление по чл. 183 ал. 1 НК.

Въз основа на събраните и приобщени доказателства в хода на разследването, Софийски районен съд е приел следната фактическа обстановка:

Пострадалата В. Я. Т. е родена на **** г. в гр. Варна, съответно навършила пълнолетие на 16.03.2018 г. През лятото на 2020 г. В. Т. била приета като студент в редовна форма на обучение в „Нов Български Университет“ – гр. София, в резултат на което завела искова молба и било образувано гражданско дело № 4810/2021 г. по описа на Районен съд – Варна.

С решение от 01.12.2021 г. на Районен съд - Варна, 50-ти състав, влязло в сила 2 на 18.12.2021 г., Я.С.Т. бил осъден да издържа на основание чл.144 от СК свой низходящ - пълнолетната си дъщеря В. Я. Т., като й заплаща месечна издръжка в размер на 400 лв., считано от 02.04.2021 г.

От заключенията на изготвените съдебно-счетоводни експертизи се установяват дължимите суми за издръжка, съответно извършените плащания, като в последната изготвена Допълнителна съдебно-счетоводна експертиза от 17.01.2025 г. е констатирана единствено не изцяло платена сума за месец май 2023 г. в размер на 97 лв.

В хода на наказателното производство няма привлечени към наказателна отговорност лица.

След извършване на всички възможни действия по разследването, с постановление от 28.02.2025 г. наблюдаващият прокурор е прекратил воденото наказателно производство, приемайки, че деянието не е извършено.

В производството по съдебен контрол на прокурорското постановление, с което се прекратява наказателното производство по реда на чл.243 от НПК, в правомощието на съда е да провери неговата обоснованост и законосъобразност. За да се прекрати едно наказателно производство поради липса на извършено престъпно деяние, следва да са изчерпани всички доказателствени способи, относими към разкриване на обективната истина.

Съдът счита, че атакуваното определение на СРС е правилно, обосновано и законосъобразно. Приема изцяло изнесената фактология, кореспондираща със събраните по делото доказателства, както и направените правни изводи, които се споделят изцяло от тази инстанция.

Настоящият състав се солидаризира с изводите на първата инстанция, че е извършено пълно и всестранно разследване, за да се установи така приетата фактическа обстановка. В тази връзка следва да се отбележи, че са установени и разпитани в качеството на свидетели всички лица, имащи отношение към случая, сред които В. Я. Т. /пострадала/, която лично заявява, че макар и нерегулярно е получавала по банков път парични суми от името на Я. Т. с основание „Издръжка“. С протокол за доброволно предаване свидетелката В. Т. е предоставила за нуждите на разследването заверени копия извлечения от банковата си сметка, удостоверяващи извършването на парични преводи в нейна полза. По делото са събрани и приобщени и множество други писмени доказателства, които допълват изложената по-горе фактическа 3 обстановка. Изложените факти от свидетелката В. Т. кореспондират с показанията на свидетелите Я. Т. и Д. Т. (негова майка), която е била наредител на паричните преводи, доколкото свидетелят Я. Т. е работел на кораб и е бил в обективна невъзможност лично да извършва банковите операции. В този аспект съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от останалите доказателства по делото. В банковите документи изрично е отбелязано основанието за преводите, а именно „издръжка“ и „гражданско дело № 4810/2021 г.“, като в тази връзка с основание съдът приема, че не е било налице намерение за неплащане от страна на свидетеля Я. Т., тъй като във всички платежни документи изрично е отбелязано, че плащането е извършено от негово име.

Настоящият състав намира, че изводът на прокурора за липса на осъществен състав на престъпление е правилен, тъй като след събирането на всички възможни доказателства, не би могъл да се формира извод за извършване на соченото престъпление от общ характер. За да бъде съставомерно едно деяние по чл. 183, ал. 1 НК, е необходимо, от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата, да е дължима по силата на влязло в сила решение на гражданския съд, да не е платена за период не по-малък от два месеца, а от субективна страна - това задължение да не е изпълненото съзнателно от дължащото го лице. Престъплението по чл.

183 НК е типично продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние, във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. В този смисъл възражението на жалбоподателя във връзка с разделянето на наказателните производства е неоснователно, доколкото, както е посочено и от първата инстанция, постановлението за приемане по компетентност от СРП е било потвърдено от горестояща прокуратура, а от друга страна, освен, че правната квалификация на основанието за присъждане на издръжка е различно (чл.144 от СК вместо предишния чл.143 от СК), то и решението на гражданския съд е влязло в сила на 18.12.2021 г., а пострадалото лице В. Т. е навършила пълнолетие на 16.03.2018 г., т.е. изминал е значителен период от време от твърдяното предходно извършване на същото деяние (неплащане на издръжка на непълнолетно лице) и възникване на основанието за плащания в настоящото производство. Казано по друг начин, не е налице непрекъснато осъществяване на деянието, което е част от състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК.

4

В този смисъл и съгласно трайната съдебна практика „за неплатена издръжка за времето, преди да има влязло в сила решение, лицето не носи наказателна отговорност“ (Решение №111 от 4.07.2016г. по н.д. № 434/2016г., III НО на ВКС).

Законосъобразно първостепенният съд е приел, че в процесния случай е налице именно първата хипотеза на чл.24, ал.1, т.1 от НПК, тъй като деянието изобщо не е извършено.

За да достигне на свой ред до този правен извод въззивният съд съобрази, че непосредствен обект на престъпното деяние по чл. 183, ал. 1 от НК са обществените отношения, в рамките на които се изпълняват задълженията на определени от закона лица да осигуряват средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество. Изпълнителното деяние на престъплението се изразява в съзнателно неизпълнение на задължението на издръжка в размер на две или повече месечни вноски. Същността на издръжката се изразява в задоволяването ежедневните нужди на лицата, в полза на които е присъдена. В този смисъл целта на закона с предвидената криминализация на неплащането на издръжка по чл. 183, ал. 1 НК е защита от непосредствено застрашаване на посочените обществени отношения, като се имат предвид животът и развитието на децата, на които се дължи издръжка. В процесния случай защитените блага не са били поставени в опасност, доколкото парични суми са били плащани и то именно с основание издръжка, като в тази връзка възражението на жалбоподателя на нарушено право на защита на дете се явява несъстоятелно. Отчитайки състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, въззивният съд стига до извод, че осъщественото от Я.С.Т. не може да се разглежда като действие (бездействие), което покрива изискванията за изпълнително деяние по посоченото престъпление.

Правилно и обосновано е определението на СРС, и досежно обстоятелството, че макар да касаят едно и също лице като пострадал – низходящ, то разграничителния критерии е безспорен – това е различния съдебен акт, с който е осъдено лицето да заплаща тази издръжка. В конкретния случай се касае за неизпълнение на два различни съдебни акта, постановени в различни производства и по различни дела, едното за издръжка на непълнолетно дете, а другото за издръжка на пълнолетно, ненавършило 25 5 години лице, което се обучава като студент в редовна форма на обучение.

Въззивният съд счита, че определението на СРС почива на правилно разбиране за материалния закон и за липсата на съставомерно поведение.

Органите на досъдебното производство са събрали доказателства, както в полза на обвинителната теза, така и в интерес на защитата на лицето, което би могло да бъде привлечено в качеството на обвиняем, ако се съберат достатъчно доказателства, че то виновно е извършило престъплението.

Въззивният съд не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство при събирането на доказателствата, като следва да се посочи, че на стр.2 от депозираната жалба се сочи „отказа на прокуратурата да образува наказателно производство “, което се явява некоректно, доколкото такова вече е образувано, а процесния прокурорски акт е за прекратяване на същото.

Неоснователно се явява възражението за неяснота в изготвянето на съдебно-счетоводните експертизи, доколкото в самите тях вещите лица са посочили какви платежни документи са използвали и съответно до какви заключения се достига на базата на тях.