Присъда № 695 от 27.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 1315/2023
- Вид
- Присъда № 695
- Подписан
- 27.11.2024
- В сила
- 18.06.2025
- Състав
- ПЕТЯ НИКОЛОВА ТОПАЛОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 1467 от 02.02.2023 · ПЕТЯ НИКОЛОВА ТОПАЛОВА
- Протокол № 8077 от 08.06.2023 · ПЕТЯ НИКОЛОВА ТОПАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 62 ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл.130 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 198 ал.1 пр. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 16 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.212 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305 ал.3 изр.2 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
МОТИВИ към присъда №695 от 27.11.2024 г. по НОХД №1315/2023 г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав
Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №226 ЗМК-1440/2021 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр.
№32989/2021 г. по описа на СРП против подсъдимия К. Г. М за това, че на 13.09.2021 г. около 20.30 часа в гр. София, кв.“Бенковски“, ул.“Лазар М“, в близост до №40А отнел чужди движими вещи: 1 бр. мъжки портфейл на стойност 28 лв., съдържащ сумата от 1820 лв., всичко на обща стойност 1 848 лв. от владението на И. Д. Д. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил затова сила - издърпал го за блузата, при което Д. паднал на земята, напръскал го със спрей и го ударил в областта на гърдите, бръкнал в десния джоб на панталоните на свидетеля и взел портфейла с намиращата се в него парична сума престъпление по чл. 198 ал.1 пр. 1 НК.
Съдебното производство се проведе по общия ред.
По делото пострадалият И. Д. Д. е конституиран като ЧО.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа повдигнатото обвинение.
Счита, че от събраните материали се установява по безспорен и категоричен начина авторството на деянието, а именно - показанията на свидетелите И. Д., И. Ц., В. В., които са подкрепени от заключенията по СОЕ, СМЕ и проведените разпознавания. Описаните в СМЕ увреждания на пострадалия кореспондират със заявеното от него, а именно, че е получил счупване на ребро, както и други увреждания. Обясненията на подсъдимия за начина на извършване на деянието не кореспондират с данните от СМЕ и другите доказателства и доказателствени средства. Пострадалият описва механизма на извършеното деяние, което се потвърждава в заключението на изготвената СМЕ като получените травматични увреждания кореспондират с показанията на свидетелите, че подсъдимия го е напръскал със спрей и го е удрял. Свидетелите Ц. и В. заявяват, че са се движели с автомобил, когато вниманието им е било привлечено от двама мъже, които се търкалят по земята. На пострадалия са нанасяни удари от подсъдимия, като е бил хванат за ризата и дърпан, след което е паднал на земята и са му били нанесени удари от подсъдимия М.
Последният е бил надвесен над него и именно така са го видели двамата свидетели И. С. Г. и В. В. В.. Те са спрели автомобила, излезли и се приближили до пострадалия, като подсъдимият като ги е видял е избягал и качил в л.а. Фолксваген Голф. Впоследствие пострадалият Д. споделил на Г. и В., че му липсва портфейла с инкриминираната сума.
Прокурорът намира деянието по чл. 198 ал.1 НК за доказано и предлага на съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия за виновен, като му определи наказание, имайки предвид предходните му осъждания. Предлага в тежест на М да бъдат възложени разноските по делото.
Повереникът на ЧО И . Д. Д. - адв. Ю. Н.-САК излага доводи, че в настоящото производство по безспорен и категоричен начин се доказва виновността на подсъдимия, като дори в дадените преди пледоариите негови обяснения са налице противоречия с показанията на свидетелите-очевидци, че само е напръскал със спрей ЧО, като отрича да му е нанасял удари и отнел портфейла. Тези му обяснения се опровергавт от данните от СМЕ.
1
От друга страна, свидетелят и негов братовчед Р. М. П. отрича да е видял каквито и да било действия на подсъдимия, както и да носи спрей. Действията на подсъдимия обаче са видени от други свидетели И. С. Г. и В. В. В., които установяват безспорно действителната фактическа обстановка. Техните показания се потвърждават и от непосредствения преглед на пострадалия в УМБАЛСМ „Пирогов“ и приемането му там спешно. Лекарите са констатирали счупване на ребро и увреждане на очите от спрея, с който го е напръскал подсъдимия. От доказателствата по делото се установява, че ЧО е разполагал с паричната сума от 1 820 лв., която му отнета от подсъдимия и заявеното от подсъдимия, „че по един или друг начин ще си вземе тези пари” в крайна сметка е станало. Подсъдимият на всяка цена е търсел и желаел да причини вредоносни последици на Д., поради което му е нанесъл побой и отнел портфейла с посочената в ОА сума.
Повереникът предлага на съда да постанови присъда, с която да признае родсъдимият М за виновен, като при определяне на наказанието да съобрази осъжданията на същия, както и мотивите за извършване на деянието. Адв. К. предлага наказанието лишаване от свобода да бъде към средния размер. Претендира разноски.
Ч О И . Д. Д. моли съда да се съобрази със становището на упълномощения му повереник адв. Н. и съдът да постанови една справедлива присъда.
Упълномощеният защитник на подсъдимия К. Г. М – адв. Ю. С.-САК излага аргументи, че по делото не са събрани нито преки, нито косвени доказателства за престъпление по чл.198 ал.1 НК. Заявява, че при разпита на свидетелите, за които обвинението твърди, че са очевидци - И. С. Г. и В. В. В., са установени противоречия. Тези показания са в противочерия, както с дадените в хода на ДП, така и с тези на свидетелката М. Т. – жена на ЧО Д.. Г. и В. заявяват, че минавайки с автомобил на посочената дата, видели боричкане между двама мъже на улицата. Впоследствие, единият от тях те разпознали като И. Д., който закарали до УМБАЛСМ „Пирогов“ за преглед. Свидетелката Т. също твърди, че е закарала мъжа си до същото болнично заведение, като детайлно описва как е била в банята, как е чула виковете на мъжа си, как е излязла навън на двора и той бил там сам, като се оплакал, че подсъдимият го е напръскал със спрей, как после двамата се качили в колата, която тя шофирала, как по пътя двамата са се карали и дори псували.
Никъде в показанията си свидетелката Т. не сочи, че Г. и В. са били там. Те също не сочат нейното присъствие на място.
Защитата отбелязва, че подсъдимият и ЧО, въпреки отричането на последния, се познават от дълги години и между тях е имало разногласия във връзка със заплатен автомобил от страна на подсъдимия и после взет от Д.. От друга страна, ЧО Д. се познава отлично със свидетелите В. и Г.. Защитата изразява съмнения, че двамата въобще по това време са се намирали на това място, което се установява от справката за мобилни клетки на ползваните от тях телефони.
Защитата изразява сериозни съмнения за това, че ЧО въобще е имал подобна сума в себе си на процесната дата. Категорично е заявено от него и от жена му свидетелката Т., че сумата е изтеглена от Т. от фирмената сметка на 13.09.2021 г. Тези техни твърдения категорично се опровергават след разкриване на банкова тайна от страна на съда. С разкриването на банкова тайна се установи, че не само на 13.09.2021 г., но и предишните дни не са теглени суми от тази сметка. Т. заявява също, че след като са били ограбени от подсъдимия, те са изпаднали в невъзможност да си плащат горивата на бензиностанциите и така да извършват транспорт. И това се опровергава от данните по баланса на сметката, по която са налични парични средства.
Защитата заявява, че от изисканите данни от мобилни оператори в кои мобилни клетки са ползвани телефоните на Г. и В., се установява, че те са далеч от кв.Бенковски, единият от тях в кв. Кокаляне, като при разпита си в 02 РУ-СДВР и двамата посочват именно тези телефони за връзка, респ. те ползват същите. В разпита си на 08.04.2024 г. пред 2 съда В. посочва отново телефонен номер, който ползва и до днес - ***. Защитата твърди, че когато в в хода на ДП са излезли справките от мобилни клетки и се установило точно къде са се намирали двамата свидетели, те са започнали да твърдят, че телефонът на Г. е ползван от неговата майка – свидетелката М. Г., пък другия този на В., че е ползван от Б. Я. П.. Няма причина обаче тези две жени, които не се познават и нямат общо помежду си да са на едно и също място в с.Кокаляне - едната е майка на Г., а другата - жена на В.. Свидетелят В. заявява на съда, че още ползва този телефон, а пък майката на Г. и той самият заявяват, че са във влошени отношения, т.е., няма как той да е предоставил на майка си да ползва неговия теллефон. Установява се и причината, поради която подсъдимият се е намирал на процесната дата в кв. Бенковски, а именно проваленият бартер на автомобили между жената на ЧО и приятелката на подсъдимия, като уговорката за това е била между Д. и М. От показанията на бащата на М се установява, че той лично е дал сума над 10 хил. лв. за автомобила на сина си, като ги е предал пред него на ЧО, а на подсъдимия е предадено владението на автомобила. Няма друга логична причина малкият талон, застраховката и ключа от БВМ да се намират в подсъдимия, като тези ВД бяха приобщени по делото.
Свидетелката Р. И. е категорична, че ЧО я посетил в аптеката, в която работи като й казал, че трябва да си вземе нещо от колата, след което е взел от ръцете й ключа и си е тръгнал с автомобила. Казал също да предаде на подсъдимия да си търси автомобила от него. Защитата репликира повереника, че подсъдимият не е заявил в обясненията си, че „по един или друг начин ще си вземе парите”, а че „по един или друг начин ще си вземе колата”, и именно заради това е подал жалба до СРП. Липсват доказателства за отнемене на твърдяната от обвинението парична сума, като предлага на съда да не кредитира показанията на свидетелите В., Г. и ЧО, че подсъдимият е бягал от мястото, тъй като е налична медицинска причина да не може да го направи – скъсани кръстни връзки.
Защитата предлага на съда да признае подсъдимия К. М за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 198 ал.1 пр. 1 НК.
Подсъдимият К. Г. М дава подробни обяснения в с.з. на 08.04.2024 г. и в с.з. на 27.11.2024 г.
В правото си на лична защита подсъдимият М излага доводи, че ЧО се познава много добре с двамата свидетели И. Г. и В. В., като с Г. се познават от 10 години.
В последната си дума подсъдимият М моли да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият К. Г. М е роден на ХХХ г. в гр.София. Живее в с.С., ул.*** М е българин, български гражданин, със средно образование, работещ.
Към 2021 г. живеел на семейна начала със свидетелката Р. И. И..
М е осъждан. Известен е с прякорите: „Седи мирен” и „Шела”.
Частният обвинител И. Д. Д. живее заедно със свидетелката М. А. Т. в гр. София, ***.
Двамата имат малолетно дете. Известен е с прякора „Бабичката”.
Подсъдимият М и ЧО Д. се познават от години.
3
През месец април 2021 г. подсъдимият и ЧО се уговорили да направят бартер на луксозни автомобили с доплащане.
Подсъдимият трябвало да предостави на Д. л.а. „Ауди” модел „***” с рег. №***, а ЧО на него - л.а. „БМВ 530Д” с рег.№*** с доплащане на сума от 10 500 лв.
Автомобилът на подсъдимия се водел фиктивно собственост на свидетелката Р. И. И., а този на ЧО – на свидетелката М. А. Т..
Непосредствено след уговорката, същият месец и на неустановена по делото дата, подсъдимият пред дома си с.С., ***, предал на ЧО л.а „Ауди” модел „***” с ключове и документи на автомобила.
От своя страна, ЧО Д. му предал л.а. „БМВ 530Д”, свидетелство за регистрация част 2, удостоверение за техническа изправност, контролен талон и 2 бр. ключове.
Бащата на подсъдимия – свидетелят Г. К. М лично предал на ЧО Д. сумата от 10 500 лв. доплащане за автомобил. Той станал свидетел и на фактическата размяна на автомобилите /в тази насока са неговите показания, обясненията на подсъдимия, както и тези на свидетелката Р. И. И./.
Подсъдимият М и ЧО Д. се уговорили до седмица да прехвърлят собствеността на автомобилите пред нотариус. Въпреки молбите на подсъдимия, ЧО Д. все намирал причина да отложи поетия ангажимент, като се оправдавал с отсъствието от гр.София на жената, с която живеел на семейни начала – свидетелката Т., на чието име бил автомобилът.
През месец юни 2021 г. ЧО И. Д. потърсил подсъдимия и го помолил да прехвърлят пред нотариус собствеността на предоставения му от последния л.а. „Ауди” модел „***” с рег. №***, тъй намерил купувач.
Подсъдимият М се съгласил, уверен, че същото прехвърляне на собственост ще се случи и по отношение на предоставения му от Д. л.а. „БМВ 530Д” с рег.№***. След съгласието на подсъдимия, ЧО Д. му посочил къде и при кой нотариус трябва да осигури присъствието на приятелката му – свидетелката Р. И. И., на чието име бил автомобила.
Разпечатката съдържа 42 от 167 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/77b122c7-5abc-4b19-a208-fab43b5c7b76