Акт от 30.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40212 гр. София, 30.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-

ХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110145920 по описа за 2025 година Производството е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу И. И. М., която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

В депозирания отговор на исковата молба (становище) е отправено искане с формулиран петитум за признаване за установено, че процесният договор за кредит съдържа неравноправни клаузи, евентуално да бъде обявен за унищожаем като сключен при условията на крайна нужда, поради което ответникът не дължи връщане на процесната сума в общ размер на 1739,59 лв.

С молба от 08.072026 г. И. М. заявява, че предоставя на съда да се произнесе относно наличието на неравноправни клаузи. Поддържа предявения иск за унищожаемост на договор за кредит „Бяла карта“ № *********** г., сключен между И. М. и "Аксес Файнанс" ООД като сключен поради крайна нужда, както и иск за признаване за установено, че не дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: 1459,61 лв., представляваща вземане за главница по Договор за кредит Бяла карта № *********** г., сключен между И. М. и "Аксес Файнанс" ООД, ведно със законната лихва за периода от 01.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 28,10 лв., представляваща договорна лихва за период от 21.06.2023 г. до 16.06.2024 г., сумата 251,88 лв., представляваща мораторна лихва за период от 17.06.2024 г. до 01.04.2025 г., както и сторените по ч.гр.д. № 19074/2025 г. по описа на СРС, 182 с-в разноски.

По допустимостта на предявените от ответника И. М. искове настоящият съдебен състав намира следното:

Съдът приема, че е недопустимо в настоящото производство да се предявява конститутивен иск за унищожаемост на процесния договор за кредит срещу цесионера.

С конститутивния иск се цели правна промяна в отношенията между страните по правоотношението. Страни по този иск следва да бъдат страните по договора - И. М. и "Аксес Файненс" АД, а в случая първоначалният ищец „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не е страна по договора за кредит. Последният е придобил вземанията на кредитора от заемополучателя М. по договора на основание договора за прехвърляне на вземанията, сключен между "Аксес Файнанс" ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, но не е станал страна по първоначалния договор. Ето 1 защо и предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 33 ЗЗД не следва да бъде приеман за разглеждане в настоящото производство. Независимо от горното обаче, с оглед разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО (относно договорите за потребителски кредити), съдът ще разгледа възражението на ответника М. за унищожаемост договора за кредит в настоящото производство и ще се произнесе по него в мотивите на своя акт.

На следващо място недопустим е искът за признаване за установено, че не дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД процесните суми, които в случая са предмет и на първоначалния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК от страна на „Агенция за просрочени вземания“ ЕАД. Така по същество е налице пълен идентитет между предмета по първоначалния иск и предявеният насрещен отрицателен установителен иск от И. М., като вторият предявен иск е недопустим поради липса на правен интерес и производството по същия следва да бъде прекратено на основание чл. 130 вр. чл. 126 ГПК.

С оглед на горното производството по настоящото дело следва да продължи единствено по предявената първоначална искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и предявените с нея искове, като съдът разгледа е наведените от ответника И. М. възражения за нищожност и унищожаемост на процесния договор за кредит.

Следва да се приемат представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени документи.

По искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира, че следва да се произнесе в открито съдебно заседание с оглед отделяне на спорните по делото обстоятелства.

Във връзка с разпоредбите на чл. 140а ГПК и предвид конкретните особености на правния спор съдът намира, че следва да прикани страните към сключване на спогодба или друг начин за доброволно решаване на спора, а делото да насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ в настоящото производство предявения насрещен конститутивен иск с правно основание чл. 33 ЗЗД.

ВРЪЩА предявеният от И. И. М., инкорпориран в отговора на исковата молба (становище) насрещен иск с правно основание чл. 124 ЗЗД за установяване по отношение на „Агенция за просрочени вземания“ ЕАД недължимостта на сумите, както следва: 1459,61 лв., представляваща вземане за главница по Договор за кредит Бяла карта № *********** г., сключен между И. М. и "Аксес Файнанс" ООД, ведно със законната лихва за периода от 01.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 28,10 лв., представляваща договорна лихва за период от 21.06.2023 г. до 16.06.2024 г., сумата 251,88 лв., представляваща мораторна лихва за период от 17.06.2024 г. до 01.04.2025 г., както и сторените по ч.гр.д. № 19074/2025 г. по писа на СРС, 182 с-в разноски.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 02.12.2026 г. от 10:20 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

ПРИЕМА представените от ищеца и ответника писмени документи като писмени 2 доказателства по делото.

ПРИЛАГА ч.гр.д. № 19074/2025г. по описа на СРС, 182 състав към настоящото дело за послужване.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба до о.с.з.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.

99 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу И. И. М. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1459,61 лв., представляваща вземане за главница по Договор за кредит Бяла карта № *********** г., сключен между И. М. и "Аксес Файнанс" ООД, вземанията, по който са прехвърлени на заявителя, ведно със законната лихва за периода от 01.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 28,10 лв., представляваща договорна лихва за период от 21.06.2023 г. до 16.06.2024 г., както и сумата 251,88 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 17.06.2024 г. до 01.04.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ 19074/2025г. по описа на СРС, 182 състав.

Ищецът твърди, че ответникът е страна по договор за Бяла карта № *********** г., сключен с "Аксес Файнанс" ООД, като по силата на същия кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 1500 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез кредитна карта, а Кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на сключения договор. Съгласно договореното в случай, че кредитополучателят извършел транзакции, надвишаващи размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличавали максималния размер на кредитния лимит. С подписване на договора за кредит, заемодателят предоставил на заемателя платежен инструмент - кредитна карта с № *******, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата. С активиране на картата, договорът влизал в сила, като последното по същество представлявало изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави заемната сума. Заемателят получавал месечно извлечение за извършените с картата транзакции, достъпно на персоналната страница /личен акаунт/ на същия на следната интернет страница: www.bialakarta.bg, който кредитополучателят се бил задължил да си създаде в срок от два дни от подписване на договора за кредит. Твърди се заемателят да е изразил съгласие да получава на личния си акаунт всички съобщения във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата, в това число СЕФ, Общи условия към договора за кредит, информация за извършени транзакции, месечни извлечения за транзакциите, извършвани с картата, и др. Сочи се на заемателя да са били начислени договорна лихва в размер на 28,10 лв., за периода от 21.6.2023 г. до 16.6.2024 г., както и лихва за забава върху неплатената главница в размер на 251,88 лв. за периода от 17.6.2024 г. до датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК: С договор за прехвърляне на вземания (цесия) от дата 30.11.2023 г. и Приложение № 1 към него от 17.6.2024 г., сключени между „Аксес Файнанс“ АД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, се твърди вземането, произтичащо от процесния договор за кредит „Бяла карта" № *******/21.6.2023 г., сключен между Аксес Файнанс АД (правоприемник на Аксес Файнанс ООД) и И. И. М. да е било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за кредит съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Ищецът сочи, че за извършената продажба ответникът е бил надлежно уведомен от 3

„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента „Аксес Файнанс“ АД. Независимо от горното при условията на евентуалност ищцовото дружество заявява, че ответникът следва да се счита уведомен за прехвърлянията на вземанията с връчване на препис от исковата молба. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Твърди се същият да съдържа неравноправни клаузи по чл. чл. 11, 13, 15, 17 чл. 20, поради което бил нищожен. Сочи, че при разговор по телефона със служителите на „Бяла карта“, обяснил, че не може да осигури поръчител и те му предложили фирма, която да бъде гарант. Счита, че разделът, уреждащ предоставянето на обезпечение съдържа неравноправни клаузи. Навежда възражение, че договорът е унищожаем, тъй като е бил сключен от него поради крайна нужда при явно неизгодни условия, доколкото майка му била инвалид 100%, а ответникът е неин асистент, а средствата са били необходими. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между цедента и ответника по договор за заем, предоставянето на заетата сума, размера на претендираните главница, лихви (възнаградителна и мораторна), наличието на валидно правоотношение по договор за цесия между заемателя и ищеца и уведомяването на ответника за цесията.

В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените обстоятелства е да докаже възраженията си за нищожност и унищожаемост на процесния договор, в това число, че договорът е сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия (т.е. липса или недостатъчност на материални средства за задоволяване на основни потребности, което състояние е въздействало върху волята на страната по сделката, упражнявайки натиск, и я е мотивирало да я сключи, като е необходимо да може да се заключи, че при нормални обстоятелства, т. е. при липса на състояние на крайна нужда, страната не би сключила сделката) и явно неизгодни условия (очевидна нееквивалентност между насрещните престации), респективно плащане на вземането.

Указва на ответника, че не сочи доказателства за твърдението си, че майка му е била инвалид със 100 % трайно намалена работоспособност към датата на сключване на процесния договор за кредит.