Решение № 5323 от 02.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5323 гр. Пловдив, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20255330112749 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от М. С. К. против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1.-во ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 151,12 лв. – главница, платена без основание сума по нищожен Договор за паричен № *** от *** г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 28.07.2025 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем от ****** г., по силата на който на ищеца е представена в заем сумата от 350 лв., при месечен фиксиран лихвен процент от 3,400 % и ГПР – 49, 013 %. Срокът за погасяване на заема е 5 месечни вноски, всяка в размер от 77,30 лв. Съгласно чл. 6 от договора страните са се съгласили договорът да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията по чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора за заем. Според чл. 8 от договора в случай на непредоставяне на поисканото обезпечение, заемателят дължи на заемодателя, сумата от 138,50 лв.- неустойка с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план. Ищецът сочи, че е усвоила предоставената в заем сума, като от датата на сключване на договора до ****** г. е заплатила обща сума в размер от 501,12 лв., с която е погасила кредита. Твърди, че процесният договор е нищожен, поради което на основание чл.23 ЗПК дължи връщане само на главницата от 350 лв., от което следва, че сумата от 151,12 лв. е платена без основание.

Счита, че в нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, посоченият в Договора за паричен заем ГПР не отговаря на реално приложения. Според ищеца визираната в чл. 8 от договора неустойка представлява скрита печалба, с която кредиторът допълнително се обогатява. Твърди се, че са поставени неизпълними условия за предоставяне на потребител или банкова гаранция, 1 като тяхното неизпълнение е скрепено със санкционна последица, а именно: начисляване на неустойка, която представлява допълнителна печалба. На основание подробно изложените доводи моли искът да се уважи. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявения иск, като не оспорва, че е сключен процесният договор за кредит при отразените от ищеца условия. Не оспорва, че размерът на платените от ищеца суми е общо 501,12 лв., като сочи, че същите са погасили задължения за главница в размер на 350 лв., възнаградителна лихва до датата на предсрочно погасяване – ****** г. -28,96 лв. и неустойка по чл. 8 от договора за заем в размер от 122, 16 лв. Възразява по отношение на размера на иска, като счита, че исковата претенция е неоснователна и недоказана в пълен размер. Оспорва да е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, като сочи, че начислената неустойка не следва да се включва при формиране на ГПР и съответно поради законовите изисквания за неговото съдържание не е включена. Посочва, че клаузата на чл.8 от договора е индивидуално договорена и същата представлява неустойка за неизпълнение на договорно задължение, като размерът се договаря между страните.

Оспорва да са налице и предпоставки за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави, както и поради неравноправност на същата. На основание подробно изложените доводи за действителност на договора за кредит и на клаузата за неустойка моли предявеният иск да се отхвърли. Претендира разноски и оспорва разноските на ищеца. Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори, че е сключен договор за кредит, по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата от 350 лв., както и че при формиране на отразения в договора ГПР не е включена предвидената в чл. 8 от договора неустойка, както и че общата сума платена от ищеца е в размер на 501,12 лв

Не се оспорва и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен договор за паричен заем № ****** към искане № ****** от ****** г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 350 лв. срещу насрещното задължение на последния – кредитополучател, да върне сумата от общо 386,50 лв. на 5 месечни вноски, всяка в размер от 77,30 лв., с падеж на първата вноска на 19.05.2021 г. и падеж на последната вноска на 19.05.2021 г. Към договора е представен и погасителен план, обективиран в приложение, неразделна част от договора. Видно от погасителния план в него е отразен размера на месечната вноска, ведно с разсрочена неустойка по чл. 8 от договора общо 105 лв. Установен е месечен лихвен процент от 3, 400 % и годишен процент на разходите от 49,013 %.

В клаузата на чл. 6 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение да представи обезпечение на договора – гарант, отговарящ на условията, установени в чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия и още едно от следните обезпечения: ипотека върху недвижим имот съгласно чл. 10, ал. 2, т. 3 от Общите условия, особен залог върху движимо имущество 2 съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия, банкова гаранция съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия и ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

В клаузата на чл. 8 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 138,50 лв., която се заплаща разсрочено съобразно погасителния план към договора.

Ответникът не оспорва и е отделено, като безспорно обстоятелството, че общо платената сума от ищеца по договора за кредит е в размер на 501,12 лв.

Между ищеца и „Креди йес“ ООД са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В случая не се спори и от разпоредбите на подписания между страните договор се установява, че ответникът е получило изцяло и в брой заемната сума, което обстоятелство е декларирано в чл. 3.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .

Съдът счита за основателно направеното от ищеца възражение за неспазване на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума.

Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва.

Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да 3 преценява кои суми точно ще дължи.

В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 49,013 %, а пък месечната лихва е 3, 400 %, като така не става ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи покрива.

Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото основание.

Освен това не се оспорва, че в ГПР не е включена предвидената в договора неустойка, поради и което съдът приема, че същият не отговаря на действителния такъв.

Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за допълнителни услуги.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Несъответното в случая е че заемната сума по договора за кредит възлиза на 350 лева, а сумата, която е следвало да върне кредитополучателя, ведно с начислената неустойка в размер на 525 лева.

4 и лихва е в по – голям размер от отразената обща сума в договора.

Освен горното клаузата по договора за паричен заем, според която се дължи погасяване на кредита с по-високи погасителни вноски, включващи и неустойка с месечен размер от 27,70 лв. се намира в пряко противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.