Определение № 25662 от 21.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25662 гр. София, 21.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110137426 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 118, ал. 2 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Ц. Й. Д., чрез адв. Б., срещу „Е М“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК вр. чл.

124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че Ц. Й. Д. не дължи чрез принудително изпълнение на „Е М“ ЕООД следните суми: 4478,88 лв. – главница по договор за кредит от 28.08.2007 г., ведно със законната лихва от 14.02.2013 г. до изплащане на вземането; 379,63 лв. - договорна лихва; 75,64 лв. – наказателна лихва, 130 лв. – такса, както и 393,20 лв. – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 01.08.2013 г. по ч.гр.д. 6206/2013 г. по описа на СРС, 43 състав, за събирането на които е образувано изп.д. № 20248440401118 по описа на ЧСИ С. Якимов.

Видно от изложеното в исковата молба, както и от данните по делото, искът е предявен от лице, което се явява потребител по смисъла на чл. 113 ГПК. Съгласно легалната дефиниция в § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

Подсъдността по чл. 113 ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по ЗЗП, а за всички спорове между търговци и потребители (в този смисъл са Определение №241/05.04.2013 г. по ч.т.д.№1395/2013 г. на ВКС-ІІ т.о., Определение №1019/09.11.2012 г. по ч.т.д.№783/2012 г. на ВКС-II т.о.). Също така, съгласно константната практика на ВКС, физическото лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, не губи качеството си потребител, дори когато търси защита на правата си на извъндоговорно основание, както и други свои права извън основанията по съответния специален закон – в този смисъл е Определение № 160 от 30.03.2017 г. по гр. д. № 1101/2017 г. по описа на ВКС, IV г.о.

Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по поС.ния, като според чл. 119, ал. 3 ГПК за тази подсъдност съдът следи служебно. В този смисъл е и Определение № 60386 от 01.11.2021 г. по ч. т. д. № 1997/2021 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., в което е прието, че разпоредбата на чл. 119, ал. 2 и ал. 3 ГПК (ДВ, бр. 65 от 2018 г.) установява задължение за съда да следи служебно за спазване на установената местна подсъдност по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК и той може да повдига служебно този въпрос до приключване на първото по делото заседание в първата инстанция.

Относно характера на производствата по чл. 439 ГПК, образувани по искови молби на длъжници, чиито задължения произлизат от договор за кредит, също няма колебания в установена съдебна практика. В Определение № 18 от 16.01.2020 г. по ч.т.д. № 2502/2019 г., състав на ІІ т. о. на ВКС приема, че съобразно ЗЗП, само основанието за възникване на 1 вземането е от значение за качеството потребител на едно физическо лице. Липсва неяснота относно приложението на чл. 113 ГПК вр. чл. 439 ГПК, доколкото новонастъпилите правопогасяващи факти по чл. 439 ГПК са именно по отношение на вземането на взискателя, за което е издадено изпълнителното основание и което е предмет на изпълнителното производство. Приложимостта на чл. 113 ГПК в исковите производства по чл. 439 ГПК е възприета още в Определение № 2481 от 21.08.2023 г. по гр. д. № 2819/2023 г., ІII г. о., Определение № 39 от 09.02.2022 г. по гр. д. № 3242/2021 г., ІV г. о., Определение № 50413 от 05.10.2022 г. по ч. т. д. № 2100/2022 г., І т. о., Определение № 306 от 11.07.2022 г. по ч. т. д. № 1362/2022 Г., І т. о. и др.

В случая от посоченото от ищеца, чрез процесуалния му представител, както и от представените доказателства и изисканата справка за адресна регистрация се установява, че и настоящият, и поС.ният адрес на Ц. Й. Д. са в гр. Пирдоп.

Ето защо производството пред СРС следва да бъде прекратено, а делото да бъде изпратено на Районен съд – Пирдоп.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 37426/2024 г. по описа на СРС и ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Пирдоп.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

След влизане в сила на настоящото определение, делото да се изпрати на Районен съд – Пирдоп.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2