Разпореждане № 63395 от 26.05.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 63395 гр. София, 26.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110154707 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, против С. Д. З., ЕГН **********, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК за вземания в общ размер на 1848.14 лв., включващи главница за мобилни услуги, лизингови вноски и неустойки, за които е издадена Заповед за изпълнение от 20.08.2025 г. по ч.гр.д. № 420/2025 г. по описа на Районен съд – Средец.

В исковата молба се твърди, че искът е предявен в изпълнение на разпореждане на РС – Средец, дадено по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, след връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

След осъществен служебен достъп до материалите по заповедното производство, настоящият съдебен състав констатира, че не са настъпили предпоставките за надлежно упражняване на правото на иск, тъй като процедурата по връчване на заповедта за изпълнение е нередовна и незавършена.

Дадените от заповедния съд указания по чл. 415, ал. 1 ГПК не обвързват съда в исковото производство, който е длъжен служебно да провери абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на иска, включително редовността на връчването в заповедното производство.

При проверка на действията по връчването се установява, че длъжникът е търсен на един адрес в гр. София, регистриран като негов постоянен и настоящ адрес. На 03.10.2025 г. връчителят е отбелязал, че лицето е „напълно непознато“ на адреса в ж.к. „Левски-Г“, като същевременно не е посочил лицето, с което е разговарял и от чиито твърдения е направил извод за това, че 1 длъжникът е бил непознат на регистрирания си постоянен и настоящ адрес.

Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си (установителен иск по чл. 422 ГПК), когато са изпълнени следните специфични изисквания при връчването на заповедта за изпълнение: 1) заповедта трябва да е връчена чрез процедурата по залепване на уведомление по чл. 47 ГПК, като връчването на последната се счита за осъществено с изтичането на срока за получаването й от канцеларията на съда или общината;

2) Връчителят трябва изрично да е събрал информация, че лицето не пребивава на посочения адрес и 3) Тези данни трябва да са събрани след справка от управителя на етажната собственост, кмета на съответното населено място, по друг начин, който позволява на съда да провери достоверността на информацията. Законът възлага императивно на връчителя задължение да посочи конкретния източник на тези данни в самото съобщение/разписка. Ако в съобщението липсва посочване на конкретен източник на информация, а само отбелязване, че „лицето е непознато“, „не е установено на адреса“ или „не живее на адреса“, без да е ясно от кого е разбрано това, предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК не се считат за осъществени. Отсъствието на горните предпоставки прави дадените от заповедния съд указания за предявяване на иск преждевременни, тъй като към момента на даване на горните указания процедурата по връчване е нередовна или незавършена.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че процедурата по връчване на заповедта за изпълнение не е изчерпана по предвидения в закона ред, поради което указанията за предявяване на иск по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са дадени преждевременно. Доколкото заповедта за изпълнение не е редовно връчена на длъжника, то към момента не може да бъде направен еднозначен извод, нито че вземането е спорно между страните, нито че са налице основанията, отразени в чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, явяващи се предпоставка за даване указания на заявителя за предявяване на иск за установяване на вземането си. Следователно, за ищеца не е възникнал правен интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК, поради което исковете се явяват преждевременно предявени и затова недопустими.

Произнасянето по същество по недопустим иск има като последица постановяване на недопустим съдебен акт, подлежащ на обезсилване, в случай на оспорване от страните. Затова и исковата молба следва да бъде върната, като след надлежно завършване на процедурата по връчване на заповедта за изпълнение и наличие на фактическите и правни основания за предявяване на иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, няма пречка исковете да бъдат предявени отново.

2

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА искова молба с Вх.№ 406607/11.12.2025 г., подадена от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК 130460283, против С. Д. З., ЕГН **********, по която е образувано гр. д. № 54707/2025 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51 състав.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3