Решение № 487 от 28.10.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 487 гр. Плевен, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиан Д. Колев при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно наказателно дело № 20244430201449 по описа за 2024 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. С. Ч. срещу Наказателно постановление № 8785 от 22.07.2024 г., издадено от В.Б.А.. - *** отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" - гр. София, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗП и чл. 53, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3500, 00 лева за извършено нарушение на чл. 26, ал.2, т. 1, б.“а“, предл. 2 от ЗП вр. чл. 76, ал.1, т. 4, б. „А“, чл. 7, ал.1, т. 32, б. „Б, чл.8, ал.1, и чл. 37, ал.1, т. 1, пред. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Жалбоподателят иска отмяна на издаденото наказателно постановление или алтернативно изменение на наложената санкция, която намира за прекомерна и необоснована.

В последното проведено открито съдебно заседание по делото, жалбоподателят редовно призован, не се явява, не изпраща представител, като по делото са постъпили писмени бележки, с които се поддържат изложените в жалбата доводи.

За въззиваемата страна се явява юрк. В., която моли жалбата да бъде отхвърлена, като сочи, че административнонаказателния процес е протекъл съобразно процесуалните правила и не е налице основание за отмяна на обжалваното НП.

1

Съдът като обсъди на основание чл. 14 НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на административнонаказващия орган, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери следното:

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

На жалбоподателя е съставен АУАН № 0009944 от 25.06.2024 г. за следните обстоятелствав:

На 25.06.2024 г„ около 19.30 часа. на път 1-3, км 103, на отбивна площадка в посока с. Долни Дъбник - гр. Плевен. П. С. Ч. е управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с пет оси -МПС с две оси. марка Волво с per. № *** и полуремарке с три оси р per. № ***, като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на пшеница, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8. ал. 1 от Наредба№ 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни й/или тежки ППС.

Необходимостта от разрешително се доказва от направеното измерване с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № К0200007 и ролетка № 1304/18/ (5 м), при което е констатирано следното:

1. Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос йа ППС е 13.350 т, при максимално допустимо натоварване на оста 11.500 т., съгласно чл. 7, ал. 1, к. 4, буква „А“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. а МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата) като превишаването е с 1.850 т.

2.

При измерено разстояние между осите 1. 32 м„ сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 31.400 т, при максимално допустимо натоварваме на оста 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „Б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата) като превишаването е с 7.400 т.

Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7, ППС е тежко. Измерените параметри на превозното средство показват, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закона за пътищата във 2 връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, буква А. чл. 7, ал. 1, т. 3, буква Б, чл. 8, ал. 1, и чл. 37, ал. 1, т, 1, предл. 1 от Наредбата, движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (Разрешително) за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).

Въз основа на така съставения е издадено и процесното НП, в което е възприета същата фактическа обстановка и са развити правни съждения, като с НП на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 ЗП и чл. 53, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3500, 00 лева за извършено нарушение на чл. 26, ал.2, т. 1, б.“а“, предл. 2 от ЗП вр. чл. 76, ал.1, т. 4, б. „А“, чл. 7, ал.1, т. 32, б. „Б, чл.8, ал.1, и чл. 37, ал.1, т.

1, пред. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства приложени към административнонаазателната преписка и жалбата, както и показанията на свидетелите Е. Л. С. - актосъставител и А. М. А. – свидетел по акта, Посоченият доказателствен материал е непротиворечив и кореспондира с приетата за установена в АУАН и НП фактическа обстановка, която се установява и от съда. Съдът се позова и на показанията на свидетелите С. и А., които имаха конкретни спомени от случая. Същите изложиха подробно и непротиворечиво възприетите от тях факти, поради което и доколкото за съда няма основание да приеме, че свидетелите са лично заинтересовани от изхода на делото, при изграждане на изводите си, съдът даде вяра на заявеното от тях. Доколкото писмените и гласни доказателства са обективни, достоверни и непротиворечиви, съдът намира за ненужно поподробното им анализиране (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3, изр, 2 НПК).

Основната фактическа констатация за измереното и посочено в АУАН натоварване на превозното средство, управлявано от жалбоподателя, се установява от показанията на свидетелите, както и от приложения на л. 20 от делото Протокол за измерване на превозно средство 0000049/24 г., подписан от нарушителя без възражения срещу отразените в него стойности.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗАНН, вр. чл.

314, ал. 1 НПК, намира следното от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените 3 от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

В изпълнение на това свое задължение съдът намира, че АУАН и НП, предвид представените по делото Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ и Заповед № РД-11-247 от 31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ, са издадени от териториално и материално компетентни органи в рамките на установените в чл. 34, ал. 1 и, ал. 3 ЗАНН давностни срокове. Компетентността на актосъставителя произтича от заповед № РД-11-247/31.03.2022 г. на председателя на Управителния съвет на Агенцията "Пътна инфраструктура", тъй като същият е посочен в т. 5 от изброените в заповедта длъжностни лица, част от чиито задължения е и съставянето АУАН при констатирани нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 3, т. 1 ЗП, наказателните постановления се издават за републиканските пътища от председателя на Управителния съвет на Агенцията или упълномощено от председателя длъжностно лице от Агенцията. Видно от представената по делото заповед № РД-11246/31.03.2022 г., председателят на Управителния съвет на Агенцията "Пътна инфраструктура" към 31.03.2022 г. – Т.В., определя В.Б.А. да издава наказателни постановления на физически и юридически лица по реда, предвиден в ЗП.

Въз основа на извършена служебна преценка, съдът достигна до извода, че при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП коректно, пълно и ясно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушената правна норма. Посочени са и всички правнорелевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение - време, час, място на извършване, субект на нарушението и съставомерни признаци от обективна страна. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел очевидец към момента на установяване на нарушението, с което са съобразени правилата на чл. 40 ЗАНН. Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до нарушаване на основните права на жалбоподателя, включително и това на защита. АНО е изпълнил задължението си да опише в достатъчна степен точно и ясно нарушението, като възраженията, направени в жалбата, съдът намира за неоснователни по следните съобразения:

Измерването е извършено законосъобразно чрез техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 № K0200007 и ролетка № 1304/18 (5м), като резултатът от него е 4 обективиран в Протокол за измерване на превозно средство 0000049/24 г., подписан от нарушителя без възражения. Въз основа на този протокол и на показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН се установява, че от страна на жалбоподателя е извършено именно нарушението, посочено в АУАН и НП – същият е управлявал и извършвал превоз на товари със тежко ППС съчленено ППС с пет оси -МПС с две оси. марка Волво с per. № *** и полуремарке с три оси р per. № ***, като в процеса на извършената проверка е установено, че извършва превоз на пшеница, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл. 8. ал. 1 от Наредба№ 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни й/или тежки ППС.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя досежно по-обемното съдържание на НП спрямо процесния АУАН, доколкото видно от същото, в него са възприети единствено фактическите положения, описани в АУАН, а по-големият обем се изразява в правно съждения от страна на административнонаказващият орган, както и аргументи относно индивидуализацията на наказанието.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че връченият му акт е бил нечетлив. На първо място следва да се отбележи, че същият е подписал АУАН без възражения, като изрично е посочено в полето за възражения, че няма такива. Съдът считам, че ако му е бил връчен нечетлив образец, е следвало да посочи това, доколкото е имал процесуалната възможност. На следващо място дори и да е допуснато процесуално нарушение, то не е от категорията на съществените, доколкото правото на защита на жалбоподателя не е било ограничено – същият е подал жалба в Районен съд Плевен срещу процесното ПТП, като в производството по делото е имал пълна възможност да се запознае със съдържанието на АУАН и НП и в съдебна фаза да разгърне правото си на защита в пълен обем, излагайки съответните възражения. Следва да се отбележи и че в подкрепа на това твърдения от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателствав, въз основа на които да се провери неговата достоверност.