Решение № 297 от 17.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Благоевград, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20241200500435 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх.

№1506/20.02.2024г., подадена от „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.**, чрез юрк.Ц.Б., против Решение №8/11.01.2024 г. по гр.д. №930/23г. по описа на РС-Петрич.

С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като се излагат подробни съображения. Иска се от съда да отмени решението, да отхвърли претенцията по първоначалния иск и да уважи насрещната исковата претенция. С въззивната жалба не са представени нови доказателства.

Направено е искане за присъждане на сторените разноски.

Препис от въззивната жалба е връчена на въззиваемата страна, от която е постъпил отговор на въззивната жалба. Счита, че решението е правилно в и иска от съда да го потвърди. Претендира разноски.

Съдът констатира, че жалбата отговаря на изискването за редовност по чл. 259 - чл. 261 от ГПК, подадена е в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт.

Съдът намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

1

За да се произнесе, съдът извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид изявленията на страните и приема за установено следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

С постановеното решение РС Петрич е уважил иска по първоначалната искова молба и е отхвърлил изцяло насрещните искове на „Сити Кеш“.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от А. Е. Я., ЕГН ** от село Б., ул.“**, община Петрич, област Благоевград, действаща чрез пълномощник адв.М. В. М., АК-Пловдив, срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление гр**, представлявано от Н.П.П., обективираща претенция да се обяви за нищожна неустоечната клауза в чл.11, ал.1 от Договор за потребителски кредит № 866003/22.05.2023 г., сключен между А. Е. Я., ЕГН ** и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, поради нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК, противоречие с добрите нрави и неравноправност по чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП.

Ищецът твърди, че е кредитополучател по Договор за потребителски кредит № 866003/22.05.2023 г., по силата на който се е задължил спрямо ответника /заемодател/ да върне сумата от 895,36 лева, от която 800 лева кредит, при ГПР 56,66 %, ГЛП 44,05 %, чрез заплащане на 23 погасителни вноски.

Твърди, че с чл.11, ал.1 от договора се е задължил да заплати на ответника и неустойка в размер на 461, 64 лева, чрез заплащане на 23 вноски, или общо задължение по договора в размер на 1 357 лева.

Ищецът твърди, че уговорената между страните неустоечна клауза е нищожна поради противоречие с чл.19, ал.4 ЗПК вр. с чл.21, ал.1 ЗПК, с добрите нрави и неравноправна. Релевира подробни правни съображения, с което обосновава правния си интерес от предявяване на иска. Претендира съдебни разноски. Представя писмени доказателства.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея, както и препис от разпореждане по чл.131 ГПК са надлежно връчени на ответника.

В законоустановения срок ответникът депозира насрещна искова молба 2 вх. № 8124/08.09.2023 г., обективираща обективно кумулативно съединени осъдителни искове. Сочи на релевирания в първоначалната искова молба договор за потребителски кредит, ведно с Погасителен план, и съдържание.

Твърди, че кредитополучателят е преустановил плащанията по кредита, считано от вноска № 4 с падеж 19.06.2023 г. до вноска № 15 с падеж 04.09.2023 г., поради което считано от 19.06.2023 г. за дружеството е възникнало право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка обективира воля / в насрещната искова молба/, че обявява кредита за предсрочно изискуем. С оглед на това счита, че ответникът по насрещните претенции дължи на дружеството, на основание процесния договор сумите :

800 лева непогасен остатък от главницата по падежиралите и непадежиралите вноски за периода от 11.09.2023 г. до 30.10.2023 г., както и 61.41 лева неплатена възнаградителна лихва за периода от 19.06.2023 г. до 04.09.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от предявяване на претенциите до окончателното им погасяване.

Препис от насрещна искова молба вх. № 8124/08.09.2023 г. е надлежно връчен на ответника /първоначалния ищец/, който в законоустановения срок депозира писмен отговор. Заявява становище за допустимост и неоснователност на насрещните претенции. Релевира подробни съображения, с които обосновава теза за недействителност на процесния договор за кредит и искане за отхвърляне на претенциите като неоснователни. В случай, че исковете бъдат уважени, заявява воля за прихващане на сумите, платени от А.

Я. на основание процесния договор за лихва и неустойка, с дължимата от последната главница на кредитора.

От събраните писмени доказателства - Договор за потребителски кредит 866003/22.05.2023г., ведно с Приложение 1, представляващо неразделна част от договора/Погасителен план, установиха по несъмнен начин по делото, че на 22.05.2023 година страните са сключили Договор за потребителски кредит № 866003, по силата на който ответникът е предоставил кредит в размер на 800 лева на ищеца, а последният се е задължил да върне на първия общо сумата от 895,36 лева, от която 800 главница и 95,36 лева възнаградителна лихва, чрез заплащане на 23 седмични погасителни вноски, с падеж на последната погасителна вноска 30.10.2023 г.

Страните по сделката уговорили ГПР 56,66 % и ГЛП 44,05 % лева или общо сумата от 1357 лева.

Съгласно чл.5 от договора страните уговорили задължение за кредитополучателя да обезпечи вземанията на кредитора по сделката с поне едно от следните обезпечения:

-Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане 3 на 6 месеца след падежа на последната погасителна вноска и обезпечаваща задължения в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща главница и възнаградителна лихва ;

- Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на следните условия: а.

При един поръчител -осигурителният доход следва да се в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата в страната; б.

При двама поръчители - размерът на осигурителния доход на всеки поръчител следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата в страната; в.

Да не е /са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; г. Да не е/са кредитополучател/и по договори/и за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; е/ Да няма/т кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; ж/. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получаваните от тях доходи.

Съгласно ал.2 на чл.5 договора, кредитополучателят се е задължил да предостави обезпечението в срок до три дни от сключване на договора.

Съгласно обективираната в чл.11, ал.1 от договора воля на страните, същите са уговорили задължение за кредитополучателя за неустойка в размер на 461,64 лева, в случай че не предостави в тридневен срок уговореното в чл.5 обезпечение на договора или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора. Страните договорили дължимата неустойка да бъде изплатена разсрочено, съобразно посочения в Приложение 1 погасителен план.

От справка-извлечение от счетоводните книги на ответника, неоспорена от ищеца и необорена от останалите доказателства по делото се установи, че на основание процесния договор ищцата е извършила плащания към ответника както следва: на 22.05.2023 г. в размер на 59 лева; на 06.06.2023г. в размер на 59 лева; на 12.06.2023 г. в размер на 59 лева; на 12.09.2023 г. в размер на 59 лева; сумата от 41, 43 лева без данни за дата на плащането;

09.08.2023 г. сумата от 3.13 лева законна лихва за забава; на 01.09.2023 г. сумата от 5,44 лева законна лихва за забава, или общо сумата от 286,00 лева.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо и правилно по първоначалния иск.

Въззивния съд напълно споделя мотивите на първостепенния съд 4 досежно неусточните клаузи, като в този смисъл съдът препраща към тях на осн.чл.272 ГПК. В допълнение следва да се посочи и че клауза, като уговорената чл.11, ал.1 от договора за заем, според която се дължи неустойка в посочените по-горе размери при неосигуряване в тридневен срок от датата на сключване на договора на обезпечение чрез поръчител, отговарящ на изискванията на чл.5 от договора или банкова гаранция в полза на заемодателя, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го стори дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на потребителя, както е изрично посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договор за кредит. В конкретния случай няма никакви данни как е извършена проверката за кредитоспособност на ответника и какво е становището на кредитния консултант.

На следващо място неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ищеца да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо по насрещните искове, но частично неправилно.

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, I т.о.). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда 5 без от страните да е наведен такъв довод.

Безспорно е по делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл.