Решение № 6470 от 27.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6470 гр. София, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Темислав М. Димитров

Членове:

Боряна Д. Воденичарова

И.на В. Енчева при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Боряна Д. Воденичарова Въззивно гражданско дело № 20261100506234 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 4813 от 12.03.2026 г., постановено по гр.д. № 27293/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 47 състав, „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

ЖИ.т и Здраве“ АД е осъдено да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД на основание чл.

411, ал. 1 КЗ сумата от 255, 65 евро /500 лева/, представляваща част от регресно вземане в общ размер от 7500, 65 евро /14670,00 лева/ за изплатено обезщетение по застраховка “Каско” на МПС, полица № 22-0300/301/5000122, за вреди, причинени на лек автомобил „Ситроен Ц3“ с рег. № ****, в резултат на настъпило на 16.02.2023 г. ПТП, ведно със законната лихва от 13.05.2025 г. до окончателното изплащане. Ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество и разноски в размер на 414,15 евро /810,00 лева/.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК ответникът „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД е подал въззивна жалба срещу решението, в която твърди, че решението е неправилно, тъй като районният съд погрешно е установил механизма на произшествието и вината за настъпването му, поради което и неправилно е приложил законовите разпоредби. Излага доводи, че не е отчел и направеното възражение за съпричиняване, като изобщо не е взел предвид поведението на застрахования при ищеца водач. Сочи, че са налице съществени протИ.речия между констатациите в констативния протокол и свидетелските показания, поради което протоколът не следва да се 1 кредитира. Моли обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, а при условията на евентуалност да бъде намален размерът на присъденото обезщетение. Претендира направените в двете производства разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът ЗАД „Алианц България“ АД е подал отговор на въззивната жалба, с който моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Поддържа, че районният съд правилно е установил механизма на настъпване на произшествието и след задълбочен и всестранен анализ на доказателствата е установил, че вина за инцидента имат и двамата водачи като правилно е разпределил поравно отговорността им по 50 % за всеки от тях.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предявен е осъдителен иск по чл. 411 КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от районния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства - представения по делото двустранен констативен протокол от 16.02.2023 г., съставен от участниците в процесното ПТП, приложените по делото уведомление за щети, опис на щета, доклад по щета, преводно нареждане, както и от заключението на приетата автотехническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като компетентно и обективно, се установява, че на 16.02.2023 г. около 07.45 ч. в светлата част на денонощието в гр. София по бул. „Акад. Стефан Младенов“ са се движели автобус № 94 и зад него л.а.

„Форд Фокус“ с рег. номер ****, като в района на кръстовището с ул. „Йордан Йосифов“ водачът на автобуса се е изнесъл в негова лява лента за движение и е предприел маневра завой надясно с цел включване в движението по ул. „Йордан Йосифов“. В същия момент водачът на л.а. „Форд Фокус“ е навлязъл в лентата за насрещно движение. Същевременно, по ул. „Йордан Йосифов“ се е движел л.а. „Ситроен Ц3“ с рег. номер ****, водачът на който 2 в района на кръстовището с бул. „Акад. Стефан Младенов“ при наличието на пътен знак „Б 1“ е предприел маневра завой наляво за включване в движението по булеварда.

Траекториите на двата леки автомобила са се пресекли и между тях е настъпил удар в предната част и за двата автомобила, вследствие на което за л.а. „Ситроен Ц3“ са настъпили щети по предната част.

Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Съгласно ал. 1, т.

3, б. „б“, ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие. Когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. ”в” от закона/.

На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ (отм.) е издадена Наредба Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. В този подзаконов нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2/ протокол за ПТП с материални щети и 3/ двустранен констативен протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП /приложение № 3/. Такава е хипотезата и в разглеждания случай, в който органите на МВР нямат задължение и не посещават местопроизшествието. Следователно по арг. от чл. 179, ал. 1 ГПК съставеният от участниците в ПТП двустранен констативен протокол няма характер на официален документ и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Този протокол се съставя от водачите на МПС и съдържа техните съгласувани изявления за настъпили факти и обстоятелства. Съответствието на тези факти и обстоятелства с действителното фактическо положение може да бъде проверявано от застрахователя и подлежи на доказване на общо основание в процеса.

От разпитите и на двамата свидетели се установява по несъмнен начин, че ударът между двата леки автомобила е настъпил в лявата за автобуса лента за движение, въпреки че свидетелят Василев не помни дали е предприел маневра за навлизане в съседна лента и не е сигурен дали лявата лента е била за движение напред. Същевременно, от показанията на другия свидетел П., двустранния констативен протокол и заключението на вещото лице се установява, че ударът между двете превозни средства е настъпил именно в лентата за насрещно движение по отношение на л.а. „Форд Фокус“. Установява се също така, че за 3 водача на л.а. „Ситроен Ц3“ на кръстовището е имало пътен знак „Б 1“, а водачът на л.а.

„Форд Фокус“ е преминал маркировка двойна непрекъсната линия на път с общо четири пътни ленти – по две ленти за движение във всяка посока.

Ето защо, неоснователно е оплакването във въззивната жалба за неправилно установен механизъм на настъпване на произшествието. Правилен е също така изводът на районния съд, че и двамата водачи са извършили нарушения при движението, като водачът на л.а. „Ситроен Ц3“ е нарушил разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, съгласно която на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство, и разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Самият водач свидетелката П. в разпита си е заявила, че предвид височината на автобуса не е имала видимост и не е виждала какво се случва зад автобуса при предприемане на маневрата завой наляво. Водачът на другия автомобил „Форд Фокус“ също е нарушил цитираната разпоредба на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, както и чл. 16, ал. 1, т. 3 ЗДвП, тъй като платното за движение е било с четири пътни ленти и той е навлязъл в платното за насрещно движение.

Правилен на следващо място е и изводът на районния съд за това, че поведението и на двамата водачи е допринесло за настъпване на произшествието поравно. Всеки от тях е нарушил повече от една законова разпоредба и то по начин, който в еднаква степен е допринесъл за настъпване на инцидента, поради което неоснователно е и оплакването във въззивната жалба за това, че съдът не е взел предвид възражението за съпричиняване.

Напротив, това възражение е било разгледано подробно и съдът е достигнал до правилен извод за съпричиняване поравно от двамата водачи.

По отношение на размера на дължимото обезщетение от значение е стойността на вредите по средната им пазарна стойност към момента на настъпването им без прилагане на обезценка съгласно чл. 400, ал. 2 КЗ. Съгласно заключението на вещото лице стойността на причинените на л.а. „Ситроен Ц3“ щети по средни пазарни цени се равнява на 15 955, 90 лв.

Ищецът е заплатил по-малка от тази сума в размер на 14 655 лв. като претендира и обичайни ликвидационни разноски в размер на 15 лв., като съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД при деликт обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. обемът на отговорността обхваща действително причинените вреди, а обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото увреждането състояние. Предвид установения процент 4 съпричиняване ищецът би имал право да получи сумата от 7 977, 95 лв., поради което частичният иск за сумата от 500 лв. с равностойност 255, 65 евро е основателен и правилно е бил уважен.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски за въззивното производство има ищцовото дружество, което е представлявано от надлежно упълномощен процесуален представител адв. Д., и претендира адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с вкл.

ДДС с равностойност 245, 42 евро, заплатени по банков път, видно от приложеното на л. 31 гръб извлечение от сметка.